Определение № 483 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 883/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Си Финанси Груп“ ЕООД срещу решение № 49 от 10.02.2023г. по в.т.д. № 580/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е уважен предявеният от синдика на „Херкал“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „Херкал“ ЕООД и касатора евентуален иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на част от дълг, оформен с нотариален акт № 50, том І, рег. № 611, дело № 50/2019г., вписан в Службата по вписванията дв.вх. № 255 от 28.02.2019г., вх. рег. № 256, акт № 159, том І, дело № 134/2019г., както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено решение № 55 от 06.07.2022г. по т.д. № 53/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик за връщане на имотите – предмет на договора в масата на несъстоятелността, на основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. При възприетата оценка съдът не е обсъдил състоянието на сградите, чиято собственост е прехвърлена, че са съпоставяни имоти на територията на [населено място], а не на [населено място], както и не е съобразил, че оценката на вещото лице е към 28.02.2021г., а не към 28.02.2019г., както е била поставена задачата с оглед датата на атакувания договор. Въззивният съд е следвало да обсъди това разминаване или да назначи служебно нова експертиза. В случая разликата от две години е обусловила високата стойност на имотите. Поради това съдът е допуснал и неправилно приложение на материалния закон. За да намери приложение нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, следва да се установи, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. Отделно от това въззивният съд е подвел сделката и оплакванията на ищеца под погрешен фактически състав. Даването вместо изпълнение представлява погасяване на задължение, а за погасяване на задължения законът е предвидил други искове – по чл. 646, ал. 2 от ТЗ.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд (решение № 106 от 31.05.2013г. по т.д. № 388/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 107 от 14.11.2011г. по т.д. № 742/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.), както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Във връзка с твърдението за нарушение на практиката на Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК няма формулирани въпроси.

Формулираните от касатора въпроси, свързани с допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, са:

1. Какви са критериите за преценка за това дали даденото значително надхвърля полученото по стойност в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предвид материалноправният характер на нормата?

2. Може ли с иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ да бъде атакувано даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, съставляващо погасителен способ?

3. Следва ли при предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ съдът да изложи подробни мотиви, в които да изведе конкретни критерии какво се съдържа в понятието възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото? Следва ли съдът да определи в конкретика при каква стойност на даденото от несъстоятелния длъжник е налице надхвърляне на стойността на полученото и значително надхвърляне на стойността на полученото при процесната сделка, за да мотивира решението си?

4. Предвид обстоятелството, че поставената на вещото лице задача е била определяне на пазарната стойност на процесните имоти към датата на извършване на сделката (28.02.2019г.), а пазарната стойност е определена към 28.02.2021г., то следва ли въззивният съд да назначи служебно нова експертиза в случай на несъответствие между възложената задача и даденото от вещото лице заключение?

Касаторът счита въззивното решение очевидно неправилно. Въззивният съд е подвел сделката и оплакванията под погрешен фактически състав. Даването вместо изпълнение представлява погасяване на задължение, а за това са предвидени други искове. С атакуваната сделка се погасява парично задължение чрез прехвърляне на собственост като способ за изпълнение, а не се отчуждава имущество срещу насрещна престация. Страната се позовава на решение № 58 от 07.08.2015г. по т.д. № 1388/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

От насрещната страна по жалбата А. К., синдик на „Херкал“ ЕООД (в несъстоятелност), е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

От „Херкал“ ЕООД (в несъстоятелност) не е постъпил отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно решение от 14.04.2020г. по т.д. № 212/2019г. на Окръжен съд – Пазарджик е било открито производство по несъстоятелност срещу „Херкал“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г. Производството е било образувано по молба на кредитор по чл. 625 от ТЗ от 01.10.2019г. Междувременно на 28.02.2019г. между „Херкал“ ЕООД и касатора е бил сключен договор с формата на нотариален акт, съгласно който „Херкал“ЕООД, като съдлъжник по Договор за заем № 000594.01 от 23.06.2016г. с анекси, е прехвърлило на „Си Финанси Груп“ ЕООД правото на собственост върху недвижими имоти, като прехвърлянето на собствеността е вместо изпълнение на задължението за погасяване на част от дължимата по договора за заем неустойка за забава в размер на 70 000 лева. Прехвърлените недвижими имоти са били с местонахождение в [населено място], [улица]- поземлен имот с площ от 1 306 кв.м., с идентификатор 56277.501.723 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-11/10.07.2013г. на изпълнителния директор на АГКК, както и построените в имота двуетажна административна сграда с площ от 208 кв.м. (с идентификатор 56277.501.723.1) и едноетажна складова база (с идентификатор 56277.501.723.2), ведно с всички подобрения и приращения. Съгласно изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на имотите към 28.02.2019г. е била общо 159 818 лева.

С оглед тези възприети фактически обстоятелства въззивният съд е счел предявеният като евентуален иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ основателен. Атакуваният договор от 28.02.2019г. е възмездна сделка – с прехвърлянето на недвижимите имоти от „Херкал“ ЕООД е извършено частично погасяване на задължение за неустойка за забава по сключен договор за заем, който е възмездна сделка. Договорът е сключен в рамките на двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и след определената с решението за откриване на производство по несъстоятелност дата на неплатежоспособността. Същевременно предвид уговорките по договора даденото значително надхвърля по стойност полученото. Не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително“. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се съобразява във всеки конкретен случай. При разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя. По делото това е размерът, с който пасивът на прехвърлителя е намален чрез погасяване на парично задължение – 70 000 лева. При пазарна стойност на прехвърляните имоти към 28.02.2019г. от 159 818 лева, се получава разлика, покриваща критериите на „значителна“ по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Действително даването вместо изпълнение е погасителен способ, но това не означава, че договорът не може да бъде атакуван с иск по чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ като увреждащ масата на несъстоятелността. Увреждането се изразява в намаляване на съдържанието. Това е основната характеристика на отменителните искове по чл. 647 от ТЗ. Преценката, че с атакувания договор за даване вместо изпълнение се намалява имуществото на длъжника, се извежда от установените факти, че са прехвърлени имоти на стойност, два пъти и повече надвишаваща стойността на вземането, което е погасено.

При приемане на заключението на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание на 06.06.2022г. пред Окръжен съд - Пазарджик, вещото лице е уточнило, че посочената в заключението дата на оценката 28.02.2021г. е неточна, като е допусната техническа грешка при изписването й. Дадената оценка е била към датата на сключения между ответниците договор, така както е била и поставената задача. Заключението не е било оспорено от никоя от страните по делото, включително ползвания от вещото лице метод на аналога.

С оглед тези установени обстоятелства, няма основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Формулираният четвърти въпрос е фактически и предпоставен от преценка на правилността на обжалваното въззивно решение. Поради това той не е въпрос от значение за изхода по конкретното дело съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Допълнително въпросът е предпоставен от невярното твърдение, че пазарната стойност на имотите, предмет на атакувания договор от 28.02.2019г., е определена от вещото лице по изслушаната експертиза към датата 28.02.2021г. Както се посочи, изрично при приемане на заключението вещото лице е уточнило, че е допуснало техническа грешка при изписване на датата в заключението си. Дадената от него оценка не е към 28.02.2021г., а към 28.02.2019г., така както е била поставената задача.

Третия и първият от поставените от касатора въпроси по същество съдържат питане какви са критериите при преценката дали даденото значително надхвърля полученото по стойност в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и дали съдът при тази преценка е длъжен да мотивира изводите си. Въпросите са от значение за изхода на спора. Въззивният съд е приел, че оспореният договор от 28.02.2019г. е сделка, която уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността, като са установени елементите на фактически състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, включително значителна неравностойност на престациите по договора.

Във връзка с въпроса обаче не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Напротив, съществува практика на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от самия касатор решения по т.д. № 388/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и по т.д. № 742/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд. Дали в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ неравностойността на престациите е значителна, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът задължително мотивира изводите си. Това е направено от въззивния съд в решението му. Съдът е възприел дадената от вещото лице оценка за стойността на прехвърлените имоти към 28.02.2019г. и е направил извод, че прехвърлените имоти са на стойност, която надвишава два пъти и повече размера на погасеното вземане. В заключението е било съобразено фактическото състояние на оценяваните имоти, както и то не е било оспорено от никоя от страните, включително относно използвания сравнителен метод (на аналога).

Съгласно мотивите на въззивния съд в решението му, с атакувания договор по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД (даване вместо изпълнение) се е намалило имуществото на длъжника и поради това той е увреждащо действие по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Договорът от 28.02.2019г. не е разглеждан от въззивния съд в аспект на последицата му погасяване на вземанията на касатора срещу несъстоятелното дружество, при което да е нарушен установеният ред на удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността, основание за оспорване на договора по чл. 646, ал. 2 от ТЗ. Съгласно доводите на касатора обаче точно в тази хипотеза е можело да се атакува договорът. Така вторият формулиран от касатора въпрос е правен въпрос от значение за изхода на делото.

Във връзка с този въпрос относно не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това е поради съществуващата съдебна практика на ВКС, разграничаваща исковете по чл. 646, ал. 2 от ТЗ, които са с преферентен ефект, и тези по чл. 647, ал. 1 от ТЗ, с предмет действия и сделки, които имат за последица имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание (решение № 224 от 18.12.2017г. по т.д. № 513/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, е съобразена от въззивния съд. В хипотезата на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД (чрез даване вместо изпълнение) имуществото на прехвърлителя се намалява, когато погасеното задължение към приобретателя е значително под пазарната стойност на прехвърления имот.

Наведените от ищеца факти, както и формулираният петитум са обосновавали предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, а не иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ, поради което не се касае и за вероятна недопустимост на въззивното решение.

Както се посочи, касаторът не формулира въпроси във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, и касационно обжалване на това основание също не може да бъде допуснато. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК или инкорпорирано в нея само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС).

Твърдението на касатора за вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно е основано на оплакването за неправилно приложение на материалния закон (разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ), поради даденото разрешение в решение № 58 от 07.08.2015г. по т.д. № 1388/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. С оглед изложеното по-горе липсва вероятност за нарушение на посочената разпоредба, както и посоченото решение на ВКС касае друга хипотеза – на иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ, за който е възприето, че начинът на изпълнение, визиран в разпоредбата, касае вида на предприетото погасяване и следователно допуска като способ за погасяване и даването вместо изпълнение по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

Воден от горното съдът