Определение № 316 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2661/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №166 от 23.04.2015 г. по гр.д. № 109/2015 г. на Врачански окръжен съд. Ответникът по касационната жалба- [община] е на становище,че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основания по „ чл.281,т. 3 във вр. чл.280, ал.1, т. 2, вр.т.3 от ГПК”., като е поддържал, че решението е „неправилно, постановено в противоречие с практиката на съдилищата”- сочено решение на ВАпС. Възпроизведен е частично и текста на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Заявено е кратко, че създадената поради неточно прилагане съдебна практика, „действително би довела до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип за законност”. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Страната е поддържала лаконично разбиране, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради сочено от нея противоречие с решение на ВАпС. Това решение, обаче, е подлежащо на инстаниционен контрол, а касаторът не е изпълнил задължението си да установи влизането му в сила, поради което не се установява и соченото основание. Извън това не е поставен правен въпрос, а липсва и обективен идентитет между постановеното и приложено решение. Също така липсва и каквото и да било обосноваване от страна на касатора на такова противоречие. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от страната, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито лаконичните общи доводи свързани с правната характеристика на самото основание. С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и доказани разноски в размер на 1000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение