Определение № 2005 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 924/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Мини Марица – Изток“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р. Ж. срещу решение № 390 от 29.07.2022 г. по в. т. дело № 38/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 260335 от 15.11.2021 г. по т. дело № 257/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която „Мини Марица – Изток“ ЕАД е осъдено да заплати на „Риал Тех“ ООД, суми, както следва: сумата 24 495,06 лв., представляваща 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по договор № 260/2014 г., удържана към фактура № [ЕГН]/05.11.2014г.; сумата 28 348,24 лв. - 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по договор № 261/2014г., удържана към фактура № [ЕГН]/05.11.2014г.; сумата 65 250 лв. - гаранция за изпълнение на договор № 260/2014г.; сумата 66 375 лв. - гаранция за изпълнение на договор № 261/2014г.; сумата 7 737,63 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура № [ЕГН]/05.11.2014г., издадена по договор № 260/25.06.2014г., а именно върху 94 417,74 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата 5 457,39 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура № [ЕГН]/05.11.2014г., издадена по договор № 260/25.06.2014г., след извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 24 495,06 лв. за периода от 23.05.2017 г. до 02.08.2018 г; сумата 1 618,55 лв. - обезщетение за забавено плащане по фактура № 71/02.10.2014 г., издадена по договор № 261/25.06.2014 г. върху остатъка от главницата 43 226,40 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 04.11.2016 г. в размер 1 140,79 лв. и върху главницата 8 599,04 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 23.05.2017 г. в размер 477,76 лв.; сумата 8 424,93 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура № [ЕГН]/05.11.2014 г., издадена по договор № 261/25.06.2014 г., а именно върху 102 804,48 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 23.05.2017 г.; сумата 6 315,86 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура № [ЕГН]/05.11.2014 г., издадена по договор № 261/25.06.2014 г., след извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 28 348,24 лв. за периода от 23.05.2017 г. до 02.08.2018 г.; сумата 19 865,02 лв. - обезщетение за забавено плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № 260/25.06.2014 г., а именно върху 65 250 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 02.08.2019г.; сумата 20 207,50 лв. - обезщетение за забавено плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № 261/25.06.2014 г., а именно върху 66 375 лв. за периода от 02.08.2016 г. до 02.08.2019 г.; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на ответника „Мини Марица - Изток“ ЕАД за сумата в общ размер 171 193,90 лв., представляваща погрешно фактурирани и надплатени от „Мини Марица - Изток“ ЕАД суми поради грешки при изчисляването на единичните цени по фактури и суми както следва: по договор № МТ-260/25.06.2014 г. - общо надплатена сума в размер 79 218,29 лв.; по фактура № [ЕГН]/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 40 849,93 лв. без ДДС и 49 019, 92 лв. с включен ДДС; по фактура № [ЕГН]/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 4 514,01 лв. без ДДС и 5 416,81 лв., с включен ДДС; по фактура № [ЕГН]/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 20 651,30 лв. без ДДС и 24 781, 56 лв. с включен ДДС; по договор № МТ-261/25.06.2014 г. - общо надплатена сума в размер 91 975,61 лв.; по фактура № [ЕГН]/05.08.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 7 841,37 лв. без ДДС и 9 409, 64 лв. с включен ДДС; по фактура № [ЕГН]/02.09.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 31 949,13 лв. без ДДС и 38 338, 96 лв., с включен ДДС; по фактура № [ЕГН]/02.10.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 14 113, 44 лв. без ДДС и 16 936,13 лв. с включен ДДС; по фактура № [ЕГН]/05.11.2014 г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер 22 742, 40 лв. без ДДС и 27 290,88 лв. с включен ДДС; както и в частта, с която „Мини Марица - Изток“ ЕАД е осъдено да заплати на „Риал Тех“ ООД сумата 8 960 лв. - деловодни разноски за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:

1. При договор, сключен след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, кои от подписаните между страните документи имат по-голяма юридическа сила и са релевантни за изпълнението на договорните задължения на възложителя и изпълнителя - специалният договор и приложенията към него или приложенията към офертата на изпълнителя? /т. 1.1. от изложението/

2. Следва ли да се приеме, че водещи и валидни за изпълнението на договори, сключени по ЗОП са приложенията към офертата на изпълнителя, а не сключените между страните договори и клаузите, включени в специалния договор? /т. 1.2. от изложението/

3. При наличие на противоречие между клаузите на специалния договор и приложенията към него, от една страна и от друга страна едностранно представените от изпълнителя приложения към офертата му, кои клаузи следва да се прилагат в отношенията между страните, и в какъв ред следва да се степенуват приоритетно? При постановяване на съдебно решение следва ли съдът да се позовава и да кредитира приложение към офертата на изпълнителя /график/, което противоречи на условията на обществената поръчка, обявени в документацията за участие в процедурата? /т. 1.3. от изложението/

4. При договаряне и изразяване на свободната воля на страните по сключен договор за изработка имат ли право страните да включат клауза, че независимо от атмосферните условия всеки месец изпълнителят трябва задължително да извършва определен минимален обем работа по договора? Действителна ли е такава договореност между двете страни и противоречи ли тя на разпоредбата на чл. 306 ТЗ - „непреодолима сила“? /т. 1.4. от изложението/

5. Има ли право изпълнителят по договор за изработка да се позовава на обилни валежи или други лоши метеорологични условия при условие че не е отправил до Възложителя уведомление за форсмажор, при спазване изискванията на чл. 306 ТЗ? /т. 1.5. от изложението/

Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски за всички инстанционни производства.

Ответникът „Риал Тех“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. И. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Релевира възражение за липса на твърдяните предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като посочените в първите три точки въпроси не кореспондират с фактическата обстановка; следващият въпрос за действителността на клаузи, дерогиращи изключването на отговорност при неосъществяване на дължимия резултат поради непреодолима сила, не е в основата на мотивите за уважаване на иска, от една страна, а от друга страна тълкуването на този текст съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД налага различни от навежданите от касатора изводи. По отношение на последния въпрос излага, че не съответства на установените факти, предвид направеното с писмо изх. № 0231/16.07.20914 г. на основание чл. 19.1 от Общите условия уведомяване на ответника /настоящ касатор/ за наличието на обективна невъзможност да осъществява предвидените работи поради обилните валежи, независимо, че задължението им по договорите за започване на основните изкопни и транспортни работи все още не е възникнало. Ответникът претендира присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че след открита и проведена процедура по обществена поръчка с решение № МТ-04-1230/26.05.2014 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток“ ЕАД, за изпълнител на две от четирите обявени в поръчката позиции - обособени позиции № 1 и № 2, е определен консорциум с наименование „Пътно поддържане“ ДЗЗД и въз основа на посоченото решение между „Мини Марица - Изток“ ЕАД като възложител и „Пътно поддържане“ ДЗЗД като изпълнител са сключени два договора за всяка от позициите, както следва: договор № 260/25.06.2014 г. с предмет „изкопаване, транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000 куб. м. откривка от I-участък от I-во насипищно стъпало на вътрешното насипище на рудник „Трояново – I“ за нуждите на рудник „Трояново-север“ и договор № 261/25.06.2014 г. с предмет „изкопаване, транспортиране и насипване с автосамосвали 750 000 куб. м. откривка от II-участък от I-во насипищно стъпало на вътрешното насипище на рудник „Трояново – I“ за нуждите на рудник „Трояново-север“. Приел е, че в съответствие с условията на поръчката, възпроизведени в чл. 3.1. от сключените договори, изпълнителят е предоставил банкови гаранции, издадени от „Токуда банк“ АД, за изпълнението на поетите с договорите задължения, както следва: банкова гаранция с изх. № 3991/18.06.14 г. за изпълнение на договор № 260/2014 г. в размер 65 250 лв. и банкова гаранция с изх. № 3993/18.06.2014 г. за изпълнение на договор № 261/2014 г. в размер 66 375 лв.

Предвид осигуряването на изпълнителя на достъп до обектите – предмет на двата договора, на 08.07.2014 г. с предаването им от възложителя и приемането от изпълнителя на посочената дата с два броя протоколи, съдебният състав е направил извод, че изпълнението е следвало да започне на 15.07.2014 г. съгласно чл. 5.3 от договорите. Предвид липсата на спор между страните и събраните доказателства, е констатирал количеството на изпълнената работа по основната дейност - изкопаване, транспортиране и насипване на отривка /плътна земна маса/ по месеци през периода от приемането на обектите до едностранното прекратяване на договорите от страна на възложителя, както следва: по договор № МТ 260/2014 г. - юли - 0 куб. м.; август – 34 477 куб. м.; септември – 4 258,50 куб. м.; октомври 20 651,30 куб. м.; по договор № МТ 261/2014 г. - юли – 7 064,30 куб. м.; август – 28 783 куб. м.; септември – 13 068 куб. м.; октомври 22 080 куб. м. Посочил е, че след продължителна кореспонденция между страните, проведена работна среща в началото на месец септември 2014 г. за предприемане на допълнителни мерки за точното изпълнение на договорите, тъй като изработените количества не покривали предвидените в чл. 5.4 от договорите минимално уговорени количества изкопана, транспортирана, депонирана и разстлана плътна маса от 60 000 куб. м. на месец, с уведомления от 22.12.2014 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че прекратява договорите, както и че ще удържи внесените банкови гаранции поради неизпълнение на минимум 180 000 куб. м. плътна маса за месеците юли, август и септември, както и за месеците август, септември и октомври 2014 г. /л.139 - л.140/, предвид уговорките по чл. 11.2 от всеки от договорите.

По делото е установено, че вследствие на едностранното прекратяване на договорите възложителят „Мини Марица - Изток“ ЕАД е удържал банковите гаранции, внесени по двата договора от изпълнителя, като е наредил на банката да завери сметката му със сумата 65 250 лв. по договор № МТ - 260/25.06.2014 г. и със сумата 66 375 лв. по договор № МТ - 261/25.06.2014 г., и е удържал неустойка в размер 10 % от общата стойност без ДДС от дължимите възнаграждения за действително извършените през периода месец юли - месец октомври работи от изпълнителя по двата договора, като не е заплатил пълната стойност на тези работи, както следва: по договор № МТ - 260/25.06.2014 г. и фактура № [ЕГН] от 05.11.2014 г. - неплатен остатък 24 495,06 лв.; по договор № МТ - 261/25.06.2014 г. фактура № [ЕГН] от 05.11.2014 г. - неплатен остатък 28 348,24 лв. Към датата на издаването на двете фактури вземанията са били в по-голям размер – 94 417,74 лв. по фактура № [ЕГН] и 102 804,48 лв. по фактура № [ЕГН], като неизплатените остатъци - предмет на предявените искове, са формирани след извършени частични плащания по тях на 23.05.2017 г.

Въззивният съд е констатирал, че процесните вземания като част от всички вземания на изпълнителя по двата договора в общ размер 372 073,62 лв. са прехвърлени с договор за цесия от 15.08.2016 г., сключен между „Пътно поддържане“ ДЗЗД като цедент и „Виастрой“ ЕООД като цесионер, и „Мини Марица - Изток“ ЕАД е уведомено за цесията с уведомление с изх. № 019/16.08.2016 г.

За да направи извод, че „Мини Марица - Изток“ ЕАД дължи връщането/заплащането на сумите от усвоените банкови гаранции и удържаните неустойки, както и законна лихва за периодите на забава за изплащането им, съдебният състав е приел, че не е установено виновно неизпълнение на възложените и приети от праводателя на ищеца работи по процесните договори с ответното дружество /настоящ касатор/ и че за последното не са възникнали правата по чл. 5.4, чл. 11.2 и чл. 11.5 от тези договори. След обсъждане на клаузите на чл. 5.4 и чл. 11.2 от договорите и събраните доказателства въззивната инстанция е установила, че в рамките на посочения период май - октомври, за който се отнася задължението за изпълнение на предвидената основна дейност обем работа - за изкопаване, транспортиране, депониране и разстилане на плътна маса в посочените месечни обеми от 60 000 куб. м., е невъзможно да се формират три пълни последователни месеца, което води и до практическа невъзможност за изпълнение в общ обем от 180 000 куб. м. земна маса, съответно не е налице твърдяното неизпълнение по смисъла на чл. 11.2 от договорите.

Изводът, че за възложителя не е възникнало правото да прекрати едностранно договорите поради неизпълнение на минимум на 180 000 куб. м. плътна маса за месеците юли, август и септември, както и за месеците август, септември и октомври 2014 г., е аргументиран със следните съображения:

Предметът на договорите между „Мини Марица - Изток“ ЕАД и консорциума „Пътно поддържане“ ДЗЗД освен основната дейност - изкопаване, товарене, транспорт, депониране и разстилане на земни маси, включва и други подготвителни и подпомагащи тази дейност работи - направа на временен път по маршрута, оросяване за обезпрашване и поддържане на временния път, почистване кошовете на самосвалите, устройства на временна база и охраната й и др. Въпреки уговорения в договорите общ срок на действие и сроковете за изработване на определени количества за определено време по основната дейност, започването на изпълнението на основната дейност по договорите е обусловено технологично и хронологично от дейността, посочена в обществената поръчка, в офертата и в самите договори на първо място - направа на временен път по маршрута, показан на приложената ситуация, средно по един километър и половина за всяка обособена позиция. Описаният в обществената поръчка и в договорите технологичен процес изключва едновременното изпълнение на дейността по направата на временен път, включваща поредица от други дейности като изкопаване подравняване, насипване с чакъл, уплътняване и пр., и основната дейност, тъй като е немислимо изкопаната и натоварена на камионите пръст да се превозва до депа, до които няма временен път. Направата на временни пътища по предварително определените маршрути е първата дейност, която изпълнителят е следвало да изпълни, предвид определящото й значение спрямо изпълнението на основните дейности, и същата е изисквала технологично време.

Въззивната инстанция е обсъдила клаузите на чл. 8.1, б. „а“ и чл. 1.2.1 от Общите условия на договорите и въз основа на писмените доказателства е установила, че приемайки представените оферти и определяйки „Пътно поддържане“ ДЗЗД за изпълнител на възложените за изпълнение участъци по силата на сключените договори, страните по тях са обвързани от предвидените срокове в приложените към представените от „Пътно поддържане“ ДЗЗД оферти графици, доколкото за направата на пътища в обществената поръчка, в договорите и в общите условия не са посочени други срокове за изпълнение на тази дейност, а предвидените в графиците срокове за изпълнение на основната дейност съответстват на тези в обществената поръчка и в двата договора.

За да направи извод, че началната дата, от която е възникнало задължението на изпълнителя по двата договора „Пътно поддържане“ ДЗЗД за извършване на основната дейност, е 15.08.2014 г., въззивният съд е взел предвид осигуряването на изпълнителя на достъп до обектите с предаването им на 08.07.2014 г., започването на изпълнението на първата дейност /направата на временни пътища/ на 15.07.2014 г. съгласно чл. 5.3 от договорите и определеният в приложените към представените оферти графици едномесечен срок за всеки от участъците. Поради това съдебният състав е заключил, че в рамките на посочения период май - октомври, за който се отнася задължението за изпълнение на предвидената основна дейност обем работа - за изкопаване, транспортиране, депониране и разстилане на плътна маса в посочените месечни обеми от 60 000 куб. м., в конкретния случай е невъзможно да се формират три пълни последователни месеца, което води и до практическа невъзможност за изпълнение в общ обем от 180 000 куб. м. земна маса, съответно не се установява твърдяното неизпълнение по смисъла на чл. 11.2 от договорите.

Изводът, че за възложителя не е възникнало правото да прекрати едностранно договорите поради неизпълнение на минимум на 180 000 куб. м. плътна маса за месеците юли, август и септември, както и за месеците август, септември и октомври 2014 г., е аргументиран и с наличието на продължителни обилни валежи през летния сезон на 2014 г., вкл. и в региона, в който се намират обектите, което е довело до обявяване на бедствено положение в някои от тези райони. Посочено е, че изключително неблагоприятните атмосферни условия не само са затруднили работата на изпълнителите, но за определени периоди през месец юли и месец септември практически са довели до невъзможността да бъде извършвана основната дейност и съответно да бъдат спазени определените графици и да бъдат изпълнени възложените обеми от основната дейност.

Въззивният съд е тълкувал уговорката в чл. 5.4 от договорите, че възложената работа по изкопаване, транспортиране, депониране и разстилане на плътна маса в посочените месечни обеми от 60 000 куб. м. следвало да се изпълнява независимо от атмосферните условия, съобразно с правилата на чл. 20 ЗЗД. Отчитайки отбелязването в чл. 5.4 от договорите, че периодът от м. май до м. октомври обичайно се счита за по-сух и следователно за благоприятен от гледна точка на атмосферните условия в този географски район, както и отразяването в чл. 1.2, 1.3 и 1.4 на вида на материала, с който следва да бъде съобразена технологията, наличната техника и количеството на възложената работа - вид глина, обемното му тегло и естествената влажност, при нормални атмосферни условия, без да бъде преувлажнен от атмосферни валежи, съдебният състав е приел, че изискването, съдържащо се в чл. 5.4 от договорите за изпълнение на определените обеми работа, се отнася за такива атмосферни условия, които са обичайни през изрично посочения период и за посочения географски и климатичен район от страната, при които условия материалът, предмет на възложената дейност би запазил предвидените в договора физически параметри, позволяващи нормалното изпълнение на технологичния процес.

Въззивната инстанция е изложила и съображения, изводими от чл. 19 от Общите условия на договорите, че при настъпване на непредвидени обстоятелства, което понятие е дефинирано в чл. 1.1.12 от Общите условия, са предвидени различни възможности за промени в договорното правоотношение - от временно спиране и промени в графика на изпълнение до безвиновно едностранно прекратяване на договора, включващо възможността на изпълнителя да получи обратно предоставената гаранция, неизплатения остатък от цената за изпълнените дейности, както и стойността на разходите за оттегляне на оборудването, ако има такова - чл. 19.5 от Общите условия.

Възражението за прихващане на предявените от ищеца парични вземания срещу претендираното от ответника /настоящ касатор/ насрещно вземане в общ размер 171 193,90 лв., представляващо надплатено възнаграждение за извършената от „Пътно поддържане“ ДЗЗД работа по двата договора поради грешки при изчисляването на единичните цени по издадените от изпълнителя фактури, е прието за неоснователно въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателства по следните съображения:

Заложената в т. 2.2. от договорите формула е ясна и непротиворечива; тази формула е посочена в документацията на обществената поръчка и в проекто-договора - част от документацията; офертните стойности в ценовото предложение на възложителя са определени чрез заложения в тази формула механизъм за формиране на единичните цени; протоколите и фактурите са приети и заведени със съответните стойности в счетоводството на „Мини Марица - Изток“ ЕАД и дори част от тях са заплатени. Предлаганата от ответника /настоящ касатор/ нова формула за изчисление на дължимите цени, която на практика намалява стойността на извършената и приета работа, е предмет на допълнително споразумение от представителите на възложителя, което не е прието от изпълнителя, поради което и липсва основание за прилагането й. Въззивният съд е анализирал клаузата на чл. 2.2 от договорите, съгласно която единичната цена за изкопаване, транспортиране и депониране на един куб. м. се формира от два компонента /коефициента според терминологията в договорите/ - постоянен компонент К1 и променлив компонент К2, посочил е конкретните проценти и начина на изчисляване на отделните компоненти, установил е размера на единичната цена за изкопаване, транспортиране и депониране на един куб. м. плътна маса към датата на сключване на договорите – 3,99 лв. без ДДС. Относно предложената от ответника /настоящ касатор/ формула съдебният състав е приел, че е неприложима, тъй като е напълно различна от приетата с договорите между страните формула за изчисляване на единичната цена на възложената дейност - освен че съдържа една величина в повече от предвидените в приетата от страните формула /цената на горивото, при която е образувана предложената единична цена, се съдържа два пъти/, но и включва повече и в различен от този във възприетата формула ред на аритметични действия преизчисляване на К2 /деление вместо умножение и след това умножение/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.

Формулираните от касатора от т. 1.1. до т. 1.3. вкл. в изложението материалноправни въпроси са важни, но както и да бъдат решени, не биха променили изхода на спора, тъй като крайният извод на съда, че за възложителя не е възникнало правото да прекрати едностранно договорите поради неизпълнение на минимум на 180 000 куб. м. плътна маса за месеците юли, август и септември, както и за месеците август, септември и октомври 2014 г., е обоснован и с други съображения, а именно с наличието на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ - наличието на продължителни обилни валежи през летния сезон на 2014 г., вкл. и в региона, в който се намират обектите, което е довело до обявяване на бедствено положение в някои от тези райони, като изключително неблагоприятните атмосферни условия не само са затруднили работата на изпълнителите, но за определени периоди през месец юли и месец септември практически са довели до невъзможност да бъде извършвана основната дейност и съответно да бъдат спазени определените срокове и да бъдат изпълнени възложените обеми от основната дейност.

Посоченият от касатора в т. 1.4 от изложението към касационната жалба въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като този въпрос не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК – не е обусловил правната воля на въззивния съд и е основан на невъзприети от съда фактически и правни положения. Съдебният състав не е отрекъл правото на страните да включат в сключените между тях договори клаузата на чл. 5.4 със съответното съдържание, нито е направил извод за недействителност на тази клауза поради противоречие с разпоредбата на чл. 306 ТЗ. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД е тълкувал уговорката в чл. 5.4 от договорите, че възложената работа по изкопаване, транспортиране, депониране и разстилане на плътна маса в посочените месечни обеми от 60 000 куб. м. следвало да се изпълнява независимо от атмосферните условия, издирил е действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, и е стигнал до извода, че изискването, съдържащо се в чл. 5.4 от договорите за изпълнение на определените обеми работа, се отнася за такива атмосферни условия, които са обичайни през изрично посочения период и за посочения географски и климатичен район от страната, при които условия материалът, предмет на възложената дейност би запазил предвидените в договора физически параметри, позволяващи нормалното изпълнение на технологичния процес.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от касатора в т. 1.4 от изложението материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен поради това, че въпросът не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. От една страна, този въпрос не съответства на мотивите на въззивния съдебен акт – въззивният съд не е приел, че изпълнителят не е отправил до възложителя уведомление за форсмажор при спазване на изискванията на чл. 306 ТЗ. От друга страна, въпросът не съответства и на представеното по делото в първоинстанционното производство уведомление от изпълнителя до възложителя – писмо изх. № 0231/16.07.2014 г., получено от ответника /настоящ касатор/ на 18.07.2014 г.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд П.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 9 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение