Определение № 258 от 13.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 3622/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение № 343 / 19.08.2014г. по т.д. № 78 / 2014г. на Окръжен съд – Добрич, с което се допълва постановеното по делото решение в частта за разноските, като [фирма] е осъден по реда на чл.248 ГПК да заплати на И. Д. Ж., действащ като [фирма] адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева – разноски за въззивната инстанция. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК се обжалва с оглед обжалването на самото въззивно решение, от изхода на което е обусловена и отговорността за разноските. Ответникът по частната жалба не представя отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно т.24 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК, поради което обжалването му не е обусловено предпоставките на чл.280 ГПК. В частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК не се навеждат конкретни оплаквания във връзка с правилността на акта. С оглед недопускане на въззивното решение до касация, определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, тъй като в него отговорността за разноските правилно е изведена от изхода на спора и реално направените във въззивното производство разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд