Определение № 129 от 08.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 857/2022 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от Д. В. Д., чрез адвокати Н. Ч. и В. Ш., срещу определение №302/19.11.2021г. по ч.г.д.№459/2021г. на Апелативен съд Пловдив в частта с която е потвърдено определение №260111/15.01.2021г. по г.д.№2230/2018г. на Пловдивски окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на предявените в условие на евентуалност искове от Д. В. Д. срещу В. Р. Д. и В. Д. К. за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка между ищцата и първия ответник от 15.06.2017г. и на сключения с втория ответник предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 31.07.2017г. поради заобикаляне на закона, невъзможен предмет и привидност, както и за унищожаването им поради измама. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие и при грубо нарушаване на материалноправния и процесуален закон. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът В. Д. К. е депозирал писмен отговор вх.№1622/28.02.2022г., извън срока по чл.276, ал.1 от ГПК, тъй като е получил препис от жалбата на 19.02.2022г. Ответникът В. Р. Д. не е депозирал писмен отговор. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото съображенията за допускане на касационно обжалване са обосновани с хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1. Дали съдът следва да разгледа предявен иск по чл.26 ЗЗД вр. чл.27 и чл.29 и сл. от ЗЗД в състезателно съдебно производство или може да прекрати делото без разглеждане на спора при негово вътрешно убеждение. 2. Как съда приема, че един иск е недопустим без да се съдържа такова волеизявление в становището на другата страна по делото. 3. Следва ли съдът да изложи надлежни мотиви относно възприемането, оценката и кредитирането на представени по делото писмени доказателства. 4. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по отвод срещу състава на първоинстанционния съд при направено няколкократно искане от ищцовата страна и кой следва да се произнесе по това искане. Представлява ли това непроизнасяне по въпроса процесуално нарушение на съда и не се ли нарушава правото на справедлив процес, когато са налице основателни съмнения в безпристрастността на първоинстанционния съд. 5. Законосъобразно ли е несъобразяването на съда с представени по делото писмени доказателства, факти и обстоятелства и може ли на това основание да се прекратява съдебното производство или това може да стане в открит състезателен процес. 6. Представлява ли нарушение на закона и по-конкретно на правото на защита на страната изключването служебно от предмета на делото на предявени при условията на евентуалност искове, конкретно установителни искове за наличието на заобикаляне на закона, измама и невъзможен предмет и привидност на сделките. 7. Налице ли е нарушение на процесуалния закон при изключване от предмета на делото на претенция за нееквивалентност на престациите от страна на ответниците към ищцата от страна на съда и води ли тази нееквивалентност до нищожност/унищожаемост на сделка поради противоречие с добрите нрави. 8. Налице ли е нарушение на закона при изключване от предмета на делото от съда на състава „измама“ в гражданскоправния смисъл при реализация на сделката и заявена от ищеца в исковата молба. 9. Представлява ли и покрива ли се състава „измама“ в гражданскоправния мисъл реализирането на сделка по фиктивна цена. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил частично определение № №260111/15.01.2021г. по г.д.№2230/2018г. на Пловдивски окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на предявените в условие на евентуалност искове от Д. В. Д. срещу В. Р. Д. и В. Д. К. за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка между ищцата и първия ответник от 15.06.2017г. и на сключения с втория ответник предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 31.07.2017г. поради заобикаляне на закона, невъзможен предмет и привидност, както и за унищожаването им поради измама. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от Д. В. Д. срещу В. Р. Д. и В. Д. К. за разглеждане на предявените искове за установяване нищожност на пълномощното от 15.06.2017г., респ. неговата унищожаемост, като упълномощаването е извършено чрез измама, с лице неразбиращо свойството, съдържанието и значението на действието си, както и да се прогласи нищожността на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент или да се обяви даденото пълномощно за недействително/унищожаемо и да се обезсили сключения между страните предварителен договор за покупко-проджба. С уточняваща молба от 26.10.2018г. ищцата е посочила твърдените основания за нищожност на предварителния договор - липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, привидност и заобикаляне на закона, както и такива за неговата унищожаемост – измама. След отмяна на първото прекратително определение, с разпореждане №5282/08.07.2020г. и с разпореждане №262213/02.11.2020г. производството по делото е оставено без движение за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, най-общо изразяващи се във формулиране на конкретен петитум по всеки един от предявените искове срещу всеки от ответниците по делото, излагане на фактически твърдения за иска по чл.29 от ЗЗД по отношение на упълномощителната сделка и за посочване кога е открита измамата, както и за уточняване поредността, при която желае да бъдат разгледани исковете. В изпълнение на дадените указания по делото са депозирани уточняващи молби вх.№23610/18.08.2020г. и вх.№260997/12.01.2021г., в които както и в предходните такива, са изложени следните твърдения: ищцата живее постоянно в Германия и е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица]. На 15.06.2017г. в консулската служба при посолството на Република България в Германия, Берлин, същата е упълномощила ответника В. Р. Д. да продаде собствения ѝ недвижим имот. В пълномощното липсва клауза за сключване на предварителен договор за продажба на имота по реда на чл.19 от ЗЗД. Пълномощното е било оттеглено на 01.08.2017г. Към датата на подписване на пълномощното ищцата е страдала, страда и към настоящия момент, от тежко психическо заболяване „шизоафективно разстройство депресивен тип, персистиращ халюцинаторно параноидно хипоредепресивен синдром“ и е зависима алкохолно. Към тази дата тя е вземала поддържащи лекарства за заболяването „шизофрения“ и е употребявала алкохол, поради което не е имала способността да разбира свойството и значението на действията си. Въз основа на издаденото пълномощно, на 25.07.2017г. В. Д. е сключил предварителен договор за продажба на собствения на ищцата недвижим имот с В. Д. К. за сумата от 15 000лв., който е бил заверен нотариално едва на 31.07.2017г. За периода от 25.07.2017г. до 31.07.2017г. са били издадени пет броя разписки от 18.07.2017г., 19.07.2017г., 25.07.2017г., 27.07.2017г. и от 28.07.2017г. за заплащане на продажната цена в полза на упълномощеното лице. Твърди, че посочените в разписките плащания не се отнасят до процесния договор, същите не са постъпвали по сметка на ищцата. Договорената цена от 15 000лв. не е реалната пазарна цена на имота, който е бил обявен за продажба за сумата от 30 000 евро. Въз основа на тези твърдения ищцата е посочила, че упълномощаването е нищожно поради липса на съгласие и към датата на подписването му тя не е разбирала свойството и значението на постъпките си. По отношение на сключения предварителен договор е твърдяла, че същият е нищожен поради липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, като сключен във вреда на представлявания, при нееквивалентност на престациите и симулативност на сделката. Допълнително, с молба от 18.08.2020г. ищцата е посочила и нови правни основания за нищожност и унищожаемост на предварителния договор – заобикаляне на закона, фиктивност на договора, сключване при явно неизгодни условия, както и присвояване чрез измама. Въз основа на тези твърдения съдът е приел, че в производството са предявени искове, както следва: 1. срещу В. Р. Д. за прогласяване нищожност на пълномощното от 15.06.2017г. поради липса на съгласие, в условие на евентуалност неговата унищожаемост като сключено чрез измама, с лице неразбиращо свойството, съдържанието и значението на действията си; 2. срещу В. Д. К. за прогласяване нищожността, евентуално унищожаемостта на предварителен договор от 31.07.2017г. поради накърняване на добрите нрави, като сключен от представител без представителна власт и поради споразумяване във вреда на представлявания. Посочил е, че при съединяване на исковете ищецът не може да избира реда, по който същите да бъдат разгледани, като съдът ги подрежда в евентуалност – първо исковете за нищожност от най-тежкия към най-лекия сочен порок и след това разглежда исковете за унищожаемост. Приел е, че въпреки многократно даваните указания ищцата не е изложила фактически твърдения, обосноваващи обявяване нищожност на процесните сделки поради заобикаляне на закона, невъзможен предмет и привидност, както и за иска за унищожаването им поради измама. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено по отношение последните. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение са формулирани въпроси, които са неотносими към произнасянето на въззивната инстанция в атакуваното определение. Със същото е направена преценка за редовност и допустимост на предявените искове, което обхваща единствено проверка за наличие на изложени твърдения и формулиран съответен на същите петитум. За редовността на предявените искове и съответствието на твърденията в обстоятелствената част и петитума на исковата молба съдът следи служебно, на основание чл.129 от ГПК, с оглед задължението му да даде ход само на редовна искова молба. Уточняването на претенциите, предмет на разглеждане има за цел охраняване правата на двете страни в производството, тъй като дава възможност на ищцата да упражни в пълен обем претендираното от нея право, респ. осигурява право на надлежна защита на ответника по делото. В тази фаза на производството съдът не прави преценка, нито разглежда приложените по делото доказателства, които са относими към решаване на спора по същество. В рамките на проверката за законосъобразност на прекратителното определение на първостепенния съд въззивната инстанция не разглежда и не се произнася по направените искания за отвод на състава разглеждащ първоинстанционното производство. Поставените в изложението въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно да са от значение за спора и да са обуславящи правните изводи на съда. Въпросите не са разрешени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз или актове на Конституционния съд на Република България, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване и в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че са налице основания за служебно допускане на касационното обжалване, за проверка евентуалната недопустимост на въззивното определение в оспорената му част, по следните съображения: Безпротиворечиво в съдебната практика и правна теория е установено правилото, че във фазата на проверка на исковата молба и редовността на предявените искове, съдът следва да посочи ясно и точно твърденията и исканията на страните и да ги подведе сам под относимата материалноправна норма. Неговото задължение е да даде указания на страната за излагане на фактическите си твърдения и за формулиране на съответен на тях петитум, но не и да ги подвежда под съответната правна норма. Посочването от страната на различни правни квалификации – словесно или нормативно, не значи, че са предявени множество искове, щом всички те са относими към едни и същи правопораждащи факти, страни и петитум. Преценката дали има множество предявени искове в общ исков процес се прави при съпоставка на индивидуализиращите белези на претенциите, съответно дали има различие между тях, а не със съпоставка между правните квалификации. Съдът квалифицира материалните права, чиято защита са потърсили страните, а дори да изследва приложимостта на повече от една правна норма, за да се произнесе по спора, това не значи, че разглежда или е сезиран с повече от една претенция. В конкретния случай, ищцата е посочила множество правни норми, но ги е отнесла към едни и същи фактически твърдения. Не е имало причина съдът да прекратява производството по делото за правни квалификации, за които е намерил, че не са приложими към вече индивидуализираните претенции. При преценка на спора по същество той ще вземе отношение коя материалноправна норма е приложима, независимо дали е посочена или не от страните. Определението на Пловдивски апелативен съд в атакуваната му част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,