Определение № 1094 от 07.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Т., чрез адв. Е. Д., против въззивно решение № 644/12.06.2024 г. по възз. гр. д. № 907/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което като е отменено решение № 347/01.02.2024 г. по гр. д. № 13314/2023 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от касаторката искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител Център „Връзки с бизнеса““ при Технически университет – Варна; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 15.08.2023 г. до 15.02.2024 г. в размер на сумата 10 254,85 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1) промяната само на наименованието на организационно обособено звено и запазване на функциите му, означава ли че е съкратена длъжността в закритото звено; 2) валидни и съответно законосъобразни ли са решенията на Академичен съвет, в случай че в заседанието на Академичен съвет, на което е взето решението, не е участвал нито един член от Съвета на настоятелите -поради несъставянето му и липса на редовно уведомяване, макар и решението на Академичен съвет да е взето при спазване на законовите изисквания за кворум и мнозинство; 3) може ли да се приеме, че когато избраният от Общото събрание на университета ректор няма сключен договор за управление, той може да упражнява валидно правомощията си; 4) относно нарушението на процесуалното правило на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, изискващо при постановяване па решението съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, което не е сторил. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „Ръководител в Център „Връзки с бизнеса““. То е прекратено със заповед № ЧР-03.81/14.08.2023 г. на ректора на Технически университет – Варна на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради закриване на Център „Връзки с бизнеса“ с решение на Академичния съвет, обективирано в протокол № 2/10.07.2023 г. Заповедта е връчена на ищцата на 14.08.2023 г. Доколкото обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, е обоснована с взетото на 10.07.2023 г. решение на АС на ТУ, съдът е приел, че решението е с обуславящо значение за спорното право, поради което подлежи на косвен съдебен контрол за валидност от гражданския съд, разглеждащ законосъобразността на уволнението. Съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО и чл. 13, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на ТУ – Варна, академичният съвет е органът, компетентен да вземе решението за създаване, преобразуване или закриване на обслужващи звена на висшето училище, каквото е и Център „Връзки с бизнеса“, на който ищцата е била ръководител. Посочено е, че евентуални нарушения на процедурата по свикването и провеждането на заседанието на АС на 10.07.2023 г., биха могли да съставляват основания за нищожност, ако са се отразили на кворума, необходим за вземане на решението. Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им (чл. 36а, ал. 1 ЗВО). Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго (чл. 36а, ал. 3 ЗВО), а съгласно чл. 13, ал. 2 от Правилника на ТУ, решенията по чл. 13, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 се вземат с обикновено мнозинство от списъчния състав на Академичния съвет. Последният се състои от 45 членове (чл.13, ал. 4 от Правилника), като в проведеното на 10.07.2023 г. заседание са присъствали 38 членове, с което е спазен необходимият кворум за вземане на решения. При проведеното гласуване, решението за структурни промени е прието с изискуемото мнозинство. Предвид изложеното, неучастието в заседанието на АС на членовете на Съвета на настоятелите, не може да обуслови извод за липса на кворум на колективния орган и не засяга валидността на взетите от АС решения. За неоснователно е счетено и възражението, касаещо участието в заседанието на АС и издаването на оспорената заповед от новоизбрания ректор на ТУ – Варна. Съдът е посочил, че липсата към този момент на сключен договор за управление между ректора и министъра на образованието и науката не е елемент от фактическият състав на правоотношението по избора на ректор на висшите училища, респ. не е свързано с началната дата, от която възникват и се упражняват ректорските правомощия. С оглед на това, както решението от заседанието на АС на 10.07.2023 г., така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, са валидни актове на компетентните органи за управление на университета. Анализирайки събраните по делото доказателства, включително представените длъжностни характеристики на лицата, изпълняващи ръководни функции, както и тези на експертния персонал в закрития Център „Връзки с бизнеса“ и новосъздадения „Кариерен център“, съдът е приел, че същите не са с идентични функции и се различават съществено. Дейността на закритото звено не е запазена, нито е трансформирана като основна или съпътстваща дейност в новооткритата структура - „Кариерен център“. В заключение е прието, че ответникът е доказал осъществяването на фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, поради което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Първият формулиран в изложението въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е изцяло фактически, а не правен въпрос. Във формулировката му са предпоставени факти и обстоятелства, каквито въззивният съд не е приел да са установени и доказани по делото. Напротив, след анализ на доказателствата по делото е прието, че дейността на закрития Център „Връзки с бизнеса“, на който ищцата е била ръководител, не е запазена, нито е трансформирана като основна или съпътстваща дейност на новосъздадения „Кариерен център“. В тази връзка са съобразени и постановките на ТР № 5/26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС, че закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. Вторият въпрос в изложението също е фактически и поради това неотносим за селектирането на жалбата. По делото е изяснено, че на заседанието на АС са присъствали 38 членове, с което е изпълнено изискването на закона и правилника на университета за необходимия кворум за провеждането му и за вземането на решения. Евентуални пропуски и нарушения, касаещи участието на членовете на Съвета на настоятелите, които не са част от списъчния състав на академичния съвет (и не формират мнозинството за кворум), не могат да се отразят на валидността на решенията на колективния орган. По третия поставен въпрос следва да се посочи, че нормата на чл. 31, ал.1 ЗВО е ясна и определя, че за ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище. Правомощията на ректора като орган на управление на висшето училище възникват от датата на проведения избор. Последващото сключване договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО не е предвидено от законодателя като част от фактическия състав на избора на ректор. Последният въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страните доводи и възражения, няма претендираното от страната значение. В съдебната практика, включително цитираната от касаторката, безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. В случая, видно от съдържанието на подробно изложените мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, поради което поставеният от страната въпрос не може да обуслови селектирането на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение