Определение № 1030 от 07.03.2024 г. на ВКС по д. № 3180/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Г. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3160/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършено деяние по чл.255, ал.1,т.1 НК, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила определение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. последно от ГПК. Намира, че правните въпроси от предмета на спора: 1. Следва ли в решението по делото съдът да изрази решаващата си воля без противоречия и неясноти? и Длъжен ли е въззивният съд да разгледа в мотивите на своя акт всички наведени от страните доводи, аргументи и възражения и съответно да обоснове преценката си за тях? – са разрешени в обжалваното решение в противоречие с цитираната практика на ВКС /решения по чл.290 ГПК/. В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя три въпроса от предмета на спора:1. Може ли да се търси отговорност за обезщетяване на вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ със самостоятелен иск при прекратяване на наказателното производство за едното от две отделни самостоятелни престъпления, макар и квалифицирани по един и същ текст на НК, ако между същите липсва обективна и субективна еднородност? Може ли да се търси отговорност за обезщетяване на вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ със самостоятелен иск при прекратяване на наказателното производство за част от деянията при продължавано престъпление, когато за другата част наказателното производство продължава? Може ли гражданският съд да контролира изводите на наказателния съд, който е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено по едно от повдигнатите обвинения, приемайки по този начин, че то е самостоятелно, а не за продължавано престъпление? Според касатора ТР №1/7.05.09 г. на ВКС, НК, на което се е позовал въззивният съд касае квалифицирането на деянията по чл.255 НК, но не дава отговор на въпроса възможно ли е да се търси обезщетение за вреди при прекратяване на наказателното производство за едното от две самостоятелни престъпления, макар и двете квалифицирани по един текст от НК и / или при прекратяване на наказателното производство за част от деянията при продължавано престъпление. Затова според касатора е налице осн. за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси. Касаторът сочи още, че във въззивното решение е налице явно противоречие между изложените мотиви и решаващата воля на съда, което се констатира от съдържанието на съдебния акт и може да се окачестви като очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че ищцата е била обвинена през 2012 г. в извършването на две престъпления – такова по чл.255, ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.1 НК за невярно деклариране на доходи по ЗДДФЛ за два годишни данъчни периода и такова по чл.291, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 НК. С обвинителен акт от 21.10. 15 г. към обвинението в престъпление по чл.255, ал.1, вр. с чл.26 НК е въведено още едно деяние – за неподаване на декларации по ЗДДС, което осъществява друга форма на изпълнителното деяние – по чл.255, ал.1,т.1 НК, и това изп. деяние е включено в състава на повдигнатото общо обвинение в извършване на престъпление по чл.255, ал.1,т.1 и 2, вр. с чл.26 НК, като една от формите на изпълнителното деяние на едно престъпление в условията на продължавана престъпна дейност. Наказателното производство за деянието по чл.255, ал.1, т.1 НК е протекло само в съдебна фаза и е продължило над 5 месеца – от включването му в обвинението с обвинителния акт от 21.10.15 г. до прекратяването на производството за него на 29.03.16 г. с определение на съда. При така установените обстоятелства въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния и е приел, че не са налице предпоставките за обезщетяване на причинените на ищцата вреди от обвинението в престъпление, наказателното производство по което е прекратено, на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Наказателното производство е прекратено за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление по чл.255, ал.1,т.1 и 2, вр. с чл.26 НК - то е включено в състава на усложнената престъпна дейност по чл.26 НК и едновременно осъществява една от формите на изпълнително деяние на основния престъпен състав по чл.255, ал.1 НК. Затова според въззивния съд не е налице повдигане на обвинение в самостоятелно, отделно престъпление, при прекратяване на производството за което да възниква отговорността по ЗОДОВ на прокуратурата. Приетото в т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК е неприложимо в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан или наказателното производство е било прекратено за една от двете форми на изпълнителното деяние или за част от предмета на престъплението. Предвидените в закона форми на изпълнителното деяние на основен престъпен състав са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от едно престъпление, а не отделни престъпления. С нормата на чл. 255 НК е инкриминирано укриването на данъци. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., НК и Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., НК, основният състав на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата, които може да се изразят в действие или бездействие в нарушение на правилата, закрепени в данъчното законодателство, и насочени към създаване на пречки за установяването или плащането на дължимия данък при възникване на обект на данъчно облагане от реално извършена стопанска дейност. Когато данъчно задължено лице неколкократно нарушава по някой от посочените в чл. 255 от НК начини законоустановените си задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване установяването и плащането на данъци. Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление, което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК. Обективната и субективната връзка между отделните деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност като отделни престъпления. Освен това, както се приема в съдебната практика, напр. в Решение № 93 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 3380/2021 г. на ВКС, III г. о., в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете /или повече/ форми на изпълнителното деяние и/или за част от предмета на престъплението не е налице частично оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление по смисъла на НК и на тълкувателното решение /ТР № 3/2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Обвинението е за едно престъпление, но в две или повече форми на изпълнително деяние. Оправдаването, респ. прекратяването по отношение на една от формите или за част от предмета на престъплението има значение единствено за определяне тежестта на наказанието, но не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление. В случая по обвинението по чл. 255, ал. 1, вр. чл. 26 НК наказателното производство против ищцата не е прекратено изцяло – за деянията по т. 2, а само по отношение една от формите на изпълнителното деяние – тази по т. 1, поради което липсва основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратура на РБ. Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС – р. по гр.д. №3322/15 г. на второ г.о., р. по т.д. №761/19 г. на второ т.о. и др. Въззивният съд е изпълнил задължението си да прецени доказателствата по делото и да разгледа доводите и възраженията на страните, като формира изводите по тях. Решаващата воля на въззивния съд е ясна и разбираема – р. по гр.д. №1332/15 г. на четвърто г.о. на ВКС. Поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси са разрешени в практиката на ВКС – цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №3380/21 г. на трето г.о. Там е прието, че „с термина „изпълнително деяние“ в наказателното право се обозначава пълното и точно описание на фактическите признаци, които конкретно извършеното деяние трябва да съдържа, за да се осъществи съответното престъпление. Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основен престъпен състав са обективно и субективно свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно престъпление, а не отделни престъпления…. Касае се за едно престъпление, което може да бъде осъществено в различни форми и обем, а не до съвкупност от отделни престъпни деяния. Идентични са съображенията и във връзка с престъплението по чл.252НК. Поради това в случаите, когато подсъдимият е бил оправдан за една от двете /или повече/ форми на изпълнителното деяние и/или за част от предмета на престъплението/ не е налице частично оправдаване на подсъдимия за извършено престъпление, по смисъла на НК и на тълкувателното решение. Обвинението е за едно престъпление, но в две или повече форми на изпълнително деяние. „Оправдаването“ по отношение на една от формите или за част от предмета на престъплението има значение единствено за определяне тежестта на наказанието, но не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление“. Затова не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Въззивното решение не е очевидно неправилно – решаващата воля на съда е ясно изразена/ въпреки известни противоречия в мотивите/ и няма съмнение, че тя е за отхвърляне на иска, по съображения, извлечени от цитираната в решението практика на ВКС. Сочените от касатора основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето г.о.