Определение № 190 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1316/2022 г.

Производството е по реда на чл. 396,ал. 2, вр. с чл. 389 и чл.274 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 20400/15.11.2021 г. на Г. В. К., чрез адв. И. С., срещу въззивно определение № 514/18.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 43/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение от 12.04.2019 г. по гр. д. № 4763/2019 г. на Софийски градски съд за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор 68134.702.1267, находящ се в [населено място], [улица] обезсилване на издадената обезпечителна заповед, обезпечението е допуснато чрез налагане на същата обезпечителна мярка върху посочения имот, но при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК - след внасяне от ищеца „КЕМ Инвест“ ЕООД на гаранция в размер на 7 000 лв. В частната жалба са изложени доводи, че жалбоподателката е трето за спора лице и е собственик на 1/2 ид. част от имота, предмет на обезпечението, поради което моли възбраната да бъде отменена до размера на притежаваните от нея права на собственост върху недвижимия имот. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по жалбата – „КЕМ Инвест“ ЕООД, представлявано от адв. Ф. Ч., в писмен отговор изразява становище за липса на посочените от касатора основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Ответникът С. Р. П., чрез адв. С. Т., излага доводи, че частната жалба е основателна и въззивното определение следва да бъде отменено в атакуваната му част. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу въззивен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК и от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва същия като трето лице, претендиращо да е действителният собственик на 1/2 ид.ч. от възбранения имот и правната му сфера е засегната от допуснатата обезпечителна мярка. За допустимостта на подадената жалба настоящият състав съобразява и постановеното определение №60350/14.10.2021 г. по ч.гр.д. №3478/2021 г., ІІІ г.о., с което е отменено предходно разпореждане на САС и са дадени указания за администриране на частната жалба съгласно чл.396, ал.2 ГПК, като е прието, че жалбоподателката е легитимирана да обжалва въззивното определение за допускане на обезпечението. В случая, частната жалба не изхожда от страна в исковото и обезпечително производство, а от трето лице, което твърди, че е действителен собственик на 1/2 ид. част от възбранения с обезпечението недвижим имот към момента на допускането му. Поради това, въпреки че производството е по чл.274, ал. 3 ГПК (ВКС действа като трета по ред инстанция), по отношение на частната жалба на това трето лице не би следвало да намира приложение изискването на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК обжалването пред ВКС на обезпечението да става при наличие на предпоставките по на чл. 280, ал. 1 ГПК. Активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице, което твърди, че е действителен собственик на възбранен с обжалваното въззивно определение имот, е изрично изведена в т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК единствено на плоскостта на качеството му на собственик на имота преди допускане на обезпечителната мярка. С оглед на това, предмета на производството по частната жалба на третото лице обхваща само осъществяването на твърдения факт за собствеността на възбранения имот към момента на допускане на обезпечението. Предметът на обжалване не включва предпоставките за допускане на обезпечението - предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, тъй като жалбата е от трето за материалния спор лице, във връзка с който е допусната обезпечителната мярка – възбрана. По отношение на това лице е ирелевантно, дали искът е вероятно основателен и има ли обезпечителна нужда с оглед водения чужд исков процес. Аргумент в тази насока е и фактът, че третото лице не би могло да се позове на разрешен в мотивите на обжалваното въззивно определение материалноправен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК относно собствеността на възбранения имот, тъй като съгласно т. 5 от ТР № 6/ 14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор, респ. въпросът за собствеността не се изследва от съда при допускане на обезпечението. С оглед на това, обжалването на допуснатото от въззивния съд обезпечение от трето лице – действителен собственик на възбранения имот не може да бъде обвързано от осъществяването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което препращата към тази разпоредба норма на чл.396, ал. 2, изр. 3-то ГПК не следва да намери приложение. Доколкото, произнасянето по частната жалба не е обусловено от предпоставките на чл.280 ГПК, ВКС не се произнася по тях – в този смисъл е и разрешението, дадено с определение № 608/08.11.2018 г. по ч. т. д. № 2175/2018 г., II т. о., определение № 38/ 21.01.2019 г. по ч. т. д. № 3077/2018 г., I т.о., определение № 283/25.08.2020 г. по ч. т. д. № 1182/2020 г., І т.о., което настоящият състав споделя. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Видно от представеното с частната жалба удостоверение за сключен граждански брак, жалбоподателката Г. В. К. и Р. С. П. са сключили граждански брак на 31.12.1980 г., който е прекратен със смъртта на Р. П. на 04.10.2020 г. Въз основа на сключени договори за продажба по нотариален акт № 181/09.10.1991 г., т. XXXXXXIV, дело № 12321/1991 г. на нотариус Чайка Б., с район на действие СРС и нотариален акт № 120/16.10.1991 г., т. XXXXXXVI, дело № 12694/1991 г. на нотариус Стойка Пашова, с район на действие СРС, Р. П. е придобил собствеността на 434/564 ид. части от поземлен имот, представляващ дворно място с пл. № 267, квартал 206, по плана на [населено място], м. „П. - Редута“. С нотариален акт № 12, т. III, рег. № 7084, дело № 348/2018 г. на нотариус С. Т., рег. № 065 на НК, с район на действие СРС, Р. П. е признат за собственик на 130/564 ид. части от имот с идентификатор № 68134.702.1267, находящ се в [населено място], [улица], с номер по предходен план 267, на основание давностно владение. Собствеността на процесния недвижим имот е придобита от Р. П. по време на брака му с Г. К., чрез договор за покупко-продажба и въз основа на давностно владение, с оглед на което имотът е съпружеска имуществена общност, която се е прекратила със смъртта на единия съпруг. Жалбоподателката притежава 1/2 ид. част от процесния имот на основание чл. 28 СК, като собствеността е придобита преди допускане на обезпечението в полза на ищеца по делото - „КЕМ Инвест“ ЕООД. По изложените съображения обжалваното въззивно определение, с което е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху целия имот следва да бъде отменено до размера на притежаваната от Г. К. 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, доколкото засяга правната сфера не на ответника по иска, а на трето лице и не гарантира реализиране на правата на кредитора при евентуално уважаване на иска. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение