Определение № 146 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 856/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на М. М. С. с адрес в гр..., приподписана от адвокат М.М. – служебен защитник, срещу въззивното определение на ОС Пазарджик /ПОС/ от 13.ХІІ.2019г. по в.ч.гр.д. № 871/2019г. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение ПОС е потвърдил разпореждането на РС Хасково от 17.Х.2019г. по гр.д. № 1716/2018г., с което е върната частната жалба на С. рег. № 15220/01.8.2019г. срещу определението от 30.ХІ.2018г., с което производството по гр.д. № 1716/2018г. е прекратено поради неотстраняване нередовностите на исковата молба и е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ. Въззивният съд е взел предвид, че С., който към момента на връчване на определението от 30.ХІ.2018г. се е намирал в затвора в София, отказал получаването му, като е мотивирал отказа си с твърдения, че кореспонденцията му е спряна неправомерно от затворническата администрация. Разпоредено е прилагане на книжата към делото. С молба от 25.VІІ.2019г. С. поискал преписи от тях, включително от определението. На 02.VІІІ.2019г. в съда е регистрирана получена по пощата частна жалба срещу определението от 30.ХІ.2018г. Пощенското клеймо относно момента на изпращането на жалбата не е достатъчно четливо, но явно е, че датата е 01.VІІІ.2019г. На същата дата е постъпила и молба за възстановяване на срока за обжалване, отхвърлена с постановено в открито съдебно заседание на 19.VІІІ.2019г. определение. Съобщението за последното е върнато в цялост поради неоткриване на С. на адреса при конкретно посочени посещения и неотзоваване на оставени бележки. Не е могло да се извърши успешно и уведомяването му по телефон. При условията на чл.41 ал.2 ГПК съдът е приложил съобщението по делото. Приемайки, че определението, с което е отказано възстановяването на срока, е влязло в сила, на 17.Х.2019г. първоинстанционният съд е разпоредил връщане на частната жалба вх. № 15220/02.VІІІ.2019г. За да направи извод за неоснователност на частната жалба срещу разпореждането от 17.Х.2019г., въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението от 30.ХІ.2018г. е постъпила на 01.VІІІ.2019г. /печатът е достатъчно четлив, за да се направи извод за датата/ - значително след изтичане на срока за обжалването му, и е влязло в сила определението по искането за възстановяване на срока за обжалване, при което частната жалба е следвало да бъде върната. Съдът е съобразил и единствения довод на С. във въззивната му частна жалба, че жалбата, постъпила в съда на 02.VІІІ.2019г., е изпратена в срок, тъй като пощенското клеймо е с дата 01.VІІІ.2019г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по три въпроса в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липса на практика, а именно: 1. Дали обстоятелството, че жалбоподателят е бил в затвора и затворническата администрация е спирала кореспонденцията му, е основателно за отказа му да получи процесното съобщение за обжалване на определението от 30.ХІ.2018г., поради което не следва да намира приложение чл.44 ал.1 ГПК предвид възпрепятстване упражняването на процесуални права; 2. Когато пощенското клеймо е нечетливо относно датата на поставянето му, т.е. датата на изпращането по пощата е неизвестна, може ли да се приеме, че е налице пропуснат срок, т.е. при липса на предвидено от ГПК доказателство за пропуснат срок съобразно чл.62 ал.2 предл.1 ГПК; 3. При положение, че процесната жалба е в срок с оглед отговорите на първите два въпроса, тогава определението, с което се отказва възстановяването на срока, въпреки влизането му в сила, следва ли да се съобразява от съда. ВКС намира, че така поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Това е така, тъй като, първо, въпросите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, обусловили резултата, до който той е достигнал с обжалвания акт. По силата на чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване се допуска при произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е: решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, решен в противоречие с актове на КРБ или на Съда на Европейския съюз, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК касаторът следва да релевира тези въпроси и да обоснове наличието на някое от посочените допълнителни основания, като касационният съд не може да ги вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна. На второ място, по силата на чл.280 ал.2 ГПК касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост и при очевидна неправилност на съдебния акт. В касационната жалба не са наведени твърдения в тази насока, а и съдът при служебната проверка на обжалваното определение не открива такива пороци. Във връзка с първия въпрос следва да се отбележи и че той касае само твърдението на С. за възпрепятстване от затворническата администрация на кореспонденцията му, респективно, на упражняването на процесуалните му права, доказателства за каквото по делото липсват. А с оглед обстоятелството, че той лично писмено е изявил в изпратеното му за връчване съобщение отказа си за получаване на препис от подлежащото на обжалване определение, се налага обратен на твърдението му извод. Вторият въпрос не е относим към извода, че пощенското клеймо е достатъчно четливо, за да се установи датата на изпращането на частната въззивна жалба срещу определението от 30.ХІ.2018г. Освен това изводът, че тази дата е 01.VІІІ.2019г., е в съответствие с твърдението на С. във въззивната му жалба, каквото е то и в частната му касационна жалба. При това положение произнасянето по въпроса не би било и от значение за изхода по делото. С оглед условието в третия въпрос – че процесната жалба е в срок предвид отговорите на първите два – и той е неотносим към извода в атакуваното определение, че жалбата срещу определението от 30.ХІ.2018г. е подадена значително време след изтичането на преклузивния срок за това. Изложените съображения сочат, че не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,