Определение № 751 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1348 от 04.12.2024г. по гр.д. № 2007/2024г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 517 от 19.02.2024г. по гр.д. № 10577/2022г. на Варненски районен съд, поправено с решение № 3160 от 27.08.2024г. по същото дело, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор .№ *** по КККР на [населено място], с площ 286 кв.м., представляващ УПИ *-*,* в кв.300 по ПУП, с адрес: [населено място], [улица],34 между съделители и при квоти: „Химел инженеринг“ ЕООД, ЕИК 103831766 с дял 51,72 % ид.ч. и М. Д. Н. с дял 48,28 % ид.ч. Касационната жалба е подадена от М. Д. Н., чрез пълномощник адв. Н. Н.. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че е възникнала съсобственост, без да е представено необходимото доказателство за това ,а именно окончателен договор за разпределяне съсобствеността на новообразувания поземлен имот. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по четири правни въпроса, както и очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба „Химел Инжинеринг“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Д. Т., оспорва жалбата с писмен отговор. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Искът за делба е предявен от „Химел инженеринг“ ЕООД срещу М. Д. Н. и касае поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ 286кв.м., представляващ УПИ *-*,* в кв. 300 по ПУП, с адрес: [населено място], р-н О., [улица],34. Изложени са твърдения, че страните са били собственици на два съседни поземлени имота и преди повече от десет години ги обединили в един имот с цел извършване на строителство, като за целта бил изменен ПУП-ПРЗ и образуван горепосочения имот, съсобствен между страните. Изготвили строителна и проектна документация, издадено било разрешение за строеж, започнали изкопни работи, но ответницата не разполагала със средства за реализиране на строителството и то не могло да продължи. Претендират делба на съсобствения имот при дялове: 51,724% за дружеството и 48,275% за ответницата. В отговора на исковата молба ответницата не е оспорила наличието на съсобственост, но е поддържала, че искът е неоснователен и че тя няма вина за забавяне на строителството. В допълнително становище и уточняващ писмен отговор е навела възражение, че не е сключен окончателен договор, който е необходим съгласно чл. 17, ал.3 ЗУТ за определяне на идеалните части на съсобствениците, както и за прилагане на ПУП съгласно §22, ал.1, б. „б“ ЗР ЗУТ, поради което съсобственост върху образувания нов УПИ не е възникнала. Евентуално поддържа искане за допускане на делба, в резултат на която всяка страна да получи в реален дял притежаваната идеална част от правото на собственост, а именно 48,275 % за нея и 51,724 % за ищеца. Първоинстанционният съд е допуснал делбата при квоти: за „Химел Инжинеринг“ ЕООД - 51,72 % ид.ч. и за М. Д. Н. - 48,28 % ид.ч. За да потвърди първоинстанционното решение за допускане на делбата на поземления имот Варненски окръжен съд е приел за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба от 2004г. „Химел инженеринг“ ЕООД се легитимира като собственик на дворно място, съставляващо имот пл. № * в кв. 300, с площ от 150 кв.м., а с констативен нотариален акт от 1989г. М. Д. Н. е призната за собственик на дворно място, съставляващо парцел 15 в кв. 300, с площ от 140 кв.м. Двата имота са съседни. На 22.11.2005г. страните са сключили предварителен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на собственост по чл.15, ал.3 ЗУТ като са се съгласили за промяна на границите на двата имота чрез премахване на общата им граница и обединяването им в един общ УПИ по реда на чл. 15 ЗУТ. Уговорено е, че всяка от страните ще придобие идеални части от новия имот, съответстваща на притежаваната от нея квадратура от обединените имоти. Не се спори, че въз основа на договора е издадена заповед за изменение на плана за регулация през 2006г. като двата имота са обединени в процесния УПИ *-*,* в кв. 300. В КККР обединеният имот е нанесен през 2011г. с идентификатор ***. Издадено е на 03.06.2008г. разрешение за строеж на жилищна сграда в този УПИ на името на двамата съделители и е изготвена строителна документация - протокол за откриване на строителна площадка, протокол за трасиране, удостоверение за заемане на тротоар. Според показанията на свидетеля Д. Д. след изготвяне на строителната документация и откриване на строителната площадка през 2008г. са започнали изкопни работи на терена, било разкопано на дълбочина 3м., но след това изкопните дейности били спрени и се наложило запълване на изкопа с цел безопасност. Приетата техническа експертиза счита, че след изменението на ПУП-ПР през 2006г. подробният устройствен план в частта за регулацията не е приложен поради неизпълнение на законови изисквания - не е представен окончателен договор съгласно §22 ЗР ЗУТ, не е изпълнено към 2006г. и изискването за нанасяне на имота в кадастъра и вписването му в имотния регистър; последното изискване е изпълнено към 2011г. с издаване на заповед за изменение на КККР, а именно обединяване в един имот с № * на съществуващите два имота №№ * и *. Въззивният съд е приел, че преди влизане в сила на ПУП-ПР и РУП от 2006г. страните са били собственици на урегулирани поземлени имоти и регулационната граница между тях е променена след сключения договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ и проведената административна процедура. Посочил е, че според чл. 15, ал. 6 ЗУТ актът за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал.3 влиза в сила с издаването му. Следователно ПУП-ПР и РУП от 2006г. е влязъл в сила, като от двата съседни УПИ *-* и УПИ *-* е образуван съсобствения между страните УПИ № *-*,*. Последният, както установява техническата експертиза, е нанесен за пръв път в КК със Заповед от 15.12.2011г. на Началника на СГКК-Варна. По този начин съобразно действащата редакция на ЗУТ, подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията - с изплащането на дължимите суми по договорите по чл.17, ал.3, когато такива се предвиждат (в случая няма такива) и с нанасяне на имота в кадастъра и вписването му в имотния регистър. Според съда изискването на чл. 15, ал. 7 ЗУТ за наличие на сключен окончателен договор по чл.15, ал.3 ЗУТ се отнася за строителството в съсобствения имот и не касае вече създадената съсобственост върху земята. Поради това е счел, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор № ***, с площ 286 кв.м. при дялове, съответстващи на притежаваната от всеки от двамата съсобственици квадратура в обединените имоти и е допуснал делбата помежду им. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива са налице. Касаторът поставя правните въпроси: 1/ следва ли съдът да обсъди релевантните твърдения на страните и всички събрани по делото доказателства и да се мотивира защо приема едни или отхвърля други, или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доказателства по делото, без да извърши преценката им поотделно и в тяхна съвкупност, без да изложи съображения относно тяхната достоверност; 2/ при преценката на доказателствата, установяването на фактическите констатации и правните изводи, изпълнил ли е съдът в необходимата степен задължението си по чл. 236, ал.2 ГПК; 3/ длъжен ли е съдът при спор за делба да обсъди всички събрани по делото доказателства в съвкупност и конкретно при липсата на окончателен договор между страните, да изведе своите правни изводи за наличието на съсобственост преди да допусне делбата; 4/ следва ли съдът да съобрази факта, че липсва окончателен договор, а обединяването на имотите е извършено само въз основа на предварителен договор и одобряване на ПУП-ПУР и впоследствие вписване на имота в кадастралната карта. Спрямо първия въпрос се визира разрешаването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а спрямо останалите три - значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. Сочи се и основанието очевидна неправилност, обосновано отново с неправилната преценка, че е налице съсобственост, произтичаща от предварителния договор и заповедта за изменение на ПУП-ПУР, без да е сключен окончателен договор. При съобразяване решаващите мотиви на съда и правните въпроси е видно, че от значение за изхода на спора е въпросът дали е възникнала съсобственост между страните върху обединения урегулиран поземлен имот, създаден с изменение на ПУП-ПУР по съгласие на собствениците, изразено в предварителен договор, без след това да е сключен окончателен договор за прехвърляне на собствеността помежду им. Това е смисълът на поставените въпроси трети и четвърти; същият смисъл е вложен при мотивиране на основанието очевидна неправилност. Ето защо, съдът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по този уточнен от настоящата инстанция въпрос. Тъй като не се открива практика на Върховния касационен съд по този въпрос, то основанието за достъп до касационен контрол е това по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За разглеждане на касационната жалба следва да се внесе държавна такса 25,56 евро, равняваща се на 50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.