Определение № 237 от 20.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4979/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 751/05.12.2024 г., с което Окръжен съд – Силистра е потвърдил определение № 733/09.10.2024 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 989/2024 г. на Районен съд – Силистра на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. Определението се обжалва от Н. А. Н. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран според разясненията в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС: Осъществими ли са предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК, когато за първото открито заседание, в което делото е прекратено на това основание, ищецът е призован с препис от определението по чл. 140 ГПК, което съдържа и указания за поправяне на нередовности на исковата молба, с които не са разяснени неблагоприятните последици от неизпълнението им? Касаторът счита въпроса в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно. От ответника Районен съд – Попово не е постъпил отговор на частната касационна жалба. Настоящият състав я намира с допустим предмет. Определението, с което въззивният съд е потвърдил определение за прекратяване на производството по чл. 238, ал. 2 ГПК, е по гражданско дело с цена на иска 15 003.00 лв. - спазени са изискванията по чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК. Налице е надлежна легитимация - касатор е ищецът, а определението отрича правото му на иск. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, и въпросът има претендираното значение по следните съображения: Въззивният съд е установил, че в първото открито заседание по гр.д. № 989/2024 г. на Районен съд – Силистра, насрочено с определението по чл. 140 ГПК, което е било проведено на 09.10.2024 г., ищецът не се е явил, не е взел становище по отговора на исковата молба, не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, с редовно връчената призовка, към която е бил приложен и препис от определението по чл. 140 ГПК, са му били указани предпоставките и последиците по чл. 238 ГПК, и по молба на ответника съдът е прекратил производството на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е приел, че пречка за приложената разпоредба не произтича от това, че с определението по чл. 140 ГПК е оставено без уважение искане за психиатрична експертиза, но също така след като първостепенният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – ищецът не е индивидуализирал документите, които счита незаконни, свързва с поведението на съдии и/или служители на ответника РС – Попово и от които твърди да е понесъл неимуществените вреди, чието обезщетяване претендира, е дал указания в срок до насроченото заседание ищецът да уточни обстоятелствената част на исковата молба (чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, изр. 1 ГПК), които не са били изпълнени. Повдигнатият въпрос обуславя въззивното определение, по него на настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд и въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 238, ал. 2 ГПК и за развитието на правото. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По повдигнатия въпрос настоящият състав намира, че определение за прекратяване на делото на основание чл. 238, ал. 2 ГПК може да бъде постановено и по нередовна искова молба, по която с определението по чл. 140 ГПК съдът е дал указанията по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, изр. 1 ГПК, но ищецът не ги е изпълнил. Специалната разпоредба на чл. 129, ал. 2 ГПК и общата на чл. 100, изр. 2 ГПК не предвиждат задължение на съда с дадените указания да разяснява санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК която ще приложи, ако ищецът не ги изпълни в срок – връщане на исковата молба. За да бъде прекратено дело, образувано по искова молба, нередовностите на която не са отстранени към момента на определението по чл. 238, ал. 2 ГПК, е необходимо: 1) на ищеца да са разяснени последиците от неявяването в откритото съдебно заседание - корективно тълкуване на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, произтича от това, че прекратяването на делото, предвидено в трите алинеи на чл. 238 ГПК, както и неприсъственото решение са все санкционни последици от еднакво в проявлението си процесуално бездействие; 2) ищецът да не се е явил в първото открито заседание – това, в което са предприети действията по чл. 143 – чл. 146 ГПК, но и всяко предхождащо го; 3) ищецът да не е взел становище по отговора на исковата молба – съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ГПК ответникът е длъжен да даде отговор и на нередовната искова молба (втори е въпросът, че ако с предявения иск изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 2 - 5 ГПК обективно не са спазени, след поправянето на исковата молба ответникът има възможност да прецизира и/или въведе нови твърдения по отговора); 4) ищецът да не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му и 5) ответникът да е поискал прекратяването на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. Отговорът не се отнася за неприсъственото решение. Неприсъственото решение не се мотивира по същество, но за да го постанови, съдът е длъжен да установи вероятната неоснователност на иска – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. По нередовна искова молба - в която спорното право не е индивидуализирано по правопораждащи факти и/или съдържание/размер, вероятната неоснователност на иска е неустановима. Сходни са и съображенията, поради които постановеното по нередовна искова молба определение за прекратяване на производството по чл. 238, ал. 2 ГПК е негодно да породи последиците по чл. 232, изр. 2 ГПК, въпреки препращането по чл. 238, ал. 2, изр. 2 ГПК. По прекратеното дело спорното материално право остава неиндивидуализирано, т.е. изключена е и преценката, че по новото дело ищецът предявява отново същия иск. Обжалваното определение съответства на дадения отговор и касационният състав следва да го потвърди. Въззивният съд правилно е приел, че пречка за прекратяването на гр.д. № 989/2024 г. на Районен съд – Силистра на основание чл. 238, ал. 2 ГПК не произтича от това, че е било образувано по искова молба, която не е отговаряла на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и на която нередовностите не са били поправени. При тези мотиви, съдът