Определение № 429 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5267/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 17992/20.10.2023 г. на Й. Б. Б., [населено място], чрез адвокат С. Е., срещу разпореждане № 3255/28.09.2023 г. по в.гр. д. № 1109/2023 г. на Окръжен съд – Бургас. С него е върната подадената от Й. Б. касационна жалба вх. № 15116/01.09.2023 г. против решение № 845/18.07.2023 г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат твърдения за допусната техническа грешка при изпращането на документи, изискани от въззивния съд. Сочи се, че в указания законов срок страната е изпратила доказателства за внесена дължимата държавна такса и подписано изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят счита, че е изпълнил своевременно дадените му указания, но при изписване на номера на делото в придружителната молба, известието за доставка и вносната бележка е допусната техническа грешка. Обжалваното разпореждане, с което касационната жалба е върната, следва да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане e прието, че с разпореждане № 2965/04.09.2023 г. на жалбоподателя са дадени указания да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС, както и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобщението с указанията е връчено на Й. Б. чрез процесуалния му представител на 12.09.2023 г., като същият не е изпълнил дадените указания в дадения едноседмичен срок, вкл. до постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните: Препис от разпореждане № 2965/04.09.2023 г., съдържащо подробни указания за отстраняване на констатирани в подадената касационна жалба нередовности, е връчен надлежно на жалбоподателя Й. Б. чрез адвокат С. Е. на 12.09.2023 г. В указанията изрично е посочено, че следва да се представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лева с посочено основание за внасяне, вкл. номер на дело. Посочено е и да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3, т.1 ГПК. По делото липсват данни за представяне на посочените приложения: документ за внасяне на държавна такса в размер на 30 лева по сметка на ВКС и изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в определения срок. Недоказано е и твърдението на жалбоподателя, че дадените указания са своевременно изпълнени, но е допусната техническа грешка в посочване на номера на въззивното дело. От представените от него документи не може да се направи извод, че се касае до допусната техническа грешка при депозиране на документите в деловодството на съда. Не може да се направи извод, че авизото по платежното нареждане с основание „по касационна жалба 14528/21.08.2023г. по в.гр.д.№2009 от 2022г., БОС“ касае всъщност държавната такса по подадената касационна жалба № 15116/01.09.2023г. по в.гр.д.№1109/2023г. на БОС. Няма и данни за искане за възстановяване на срока на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че правилно е върната подадената от Й. Б. Б. касационна жалба. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.