Определение № 3965 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2128/2026 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Д., чрез процесуалния й представител адв. И. А., срещу решение № 263/15.01.2026 г. по в. гр. д. № 5318/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 759 от 14.01.2024 г., постановено по гр. д. № 47103/2021 г. по описа на Софийски районен съд за допускане извършването на съдебна делба между Ц. С. Б., Л. Д. Х., Д. Х. С. и В. А. Д. на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], представляващ апартамент № *, индивидуализиран съгласно актуалното му състояние, при следните квоти: 2/6 ид. ч. за Ц. С. Б., 1/6 ид. ч. за Л. Д. Х., 1/6 ид. ч. за Д. Х. С. и 2/6 ид. ч. за В. А. Д.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка?“; 2. „задължен ли е въззивният съд да се произнесе по материалноправния спор само в рамките, поискани от страната във въззивната жалба?“; 3. „задължен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства и да ги оцени в тяхната съвкупност според придадената им от закона доказателствена сила?“; 4. „необходимо ли е въззивният съд да изложи в решението си да изложи собствени мотиви, в които да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения, за да обоснове решаващите си изводи или излага само такива свързани с решаващата си воля?“; 5. „длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички възражения, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните във въззивната жалба предели?“; 6. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК възможност не дерогира изискването по чл. 236, ал. 2 ГПК?“; 7. „длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и активно да съдейства на страните за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна, и отделяне на спорното от безспорното?“. По същите се сочи противоречие със следната практика на ВКС: решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г. на първо т. о., решение № 43/11.03.2013 г. по т. д. № 325/2012 г. на второ т. о., решение № 171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. на четвърто г. о., решение № 108/05.06.2017 г. по т. д. № 1270/2015 г. на второ т. о., решение № 281/06.01.2016 г. по гр. д. № 1589/2015 г. на трето г. о., решение № 152/28.04.2014 г. по гр. д. № 7541/2013 г. на четвърто г. о., решение № 412/05.02.2014 г. по гр. д. № 2190/2013 г. на четвърто г. о. и други. В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Ц. С. Б., Л. Д. Х. и Д. Х. С., подаден чрез процесуалния им представител, в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., намира следното: Производството е делбено във фазата по допускане на делбата. По делото е прието за безспорно, че процесния имот е придобит от общите наследодатели на страните. Съдът е констатирал, че оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение се свеждали до придобиване на делбения имот на основание давностно владение в периода 2009 год.-2021 год. Посочил е, че възражение за придобивна давност не е релевирано в отговора на исковата молба, нито в първото открито съдебно заседание. Същото е преклудирано. В депозирания отговор на исковата молба от В. Д. е изложено като фактическо твърдение обстоятелството, че „не е вярно, че не е допускала останалите съделители до жилището“. Посочено е също така, че „лично им е предлагала да го посещават, да заключат стаите си, както и че никога не е оспорвала правата им“. В първото съдебно заседание ответницата не е изразила становище. Във въззивното производство /в проведеното открито съдебно заседание/ жалбоподателката е представила саморъчно завещание на С. Х. И. /починал през 2009 г./ в полза на нейната майка Н. С. И. /починала през 2012 г./. Самата жалбоподателка е направила изявление, че е уведомила за него съделителките Ц. Б. и Л. Х. преди започване на делото. Освен това в отговора на исковата молба същата е посочила, че „разполага със саморъчно завещание на дядо си, в което ищците не фигурират“. Предвид изложеното, представеният препис от завещанието не е приет като писмено доказателство. Отказът е мотивиран с липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обобщени, въпроси първи, трети и шести в изложението се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди допустимите и относими доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Такова обсъждане се съдържа в мотивите на обжалваното въззивно решение. Обобщени въпроси втори, четвърти, пети и седми са свързани със задължението да въззивния съд да изложи собствени мотиви, включително като обсъди възраженията на страната и наведените от нея оплаквания в жалбата. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, както и доводите на жалбоподателката, поради което по тези процесуални въпроси също не може да се допусне касационно обжалване. Не се разкрива противоречие с цитираната съдебна практика, в която се приема, че правораздавателната дейност на въззивната инстанция не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а е насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на дейността на първата инстанция. За да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. Освен това е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 272 ГПК, в която е предвидена възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не освобождава въззивния съд от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях. Обжалваното решение отговаря на горните изисквания. Мотивите към решението отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Те не се изчерпват с възпроизвеждане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. В тях се съдържат изводи, основани на преценка на фактите и доказателствата, и е налице произнасяне по същество на възраженията и доводите, с които жалбоподателката е обосновала защитата си. Следва да се посочи, че тези изводи са изцяло съобразени с практиката на ВКС, според която нормата на чл. 342 ГПК е специална процесуална норма, която определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок /първото съдебно заседание, а не срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/ за предявяване на възраженията на ответника против правото на някой съделител да участва в делбата, размера на неговия дял, включване в наследствената маса на някои имоти, включително и за предявяване на възражения и оспорвания по чл. 343 ГПК. Същото правило се прилага и по отношение на възражението за придобиване по давност на делбения имот, представляващо по същността си възражение против включването на имота в делбата по смисъла на чл. 342 ГПК, което по силата на закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата по допускане на делбата. Въпросите са обосновани с доводите на касатора за допуснато процесуално нарушение поради неприемането на завещанието като писмено доказателство. В съдебната практика се приема, че нови доказателства, които могат да се приемат във въззивното производство, са нововъзникналите доказателства относно релевантни за делото обстоятелства – за съществували и твърдяни от страните в първата инстанция обстоятелства, за съществували, но новооткрити от страните обстоятелства след даване ход на устните състезания от първостепенния съд, които не са могли да открият по-рано, въпреки проявената добросъвестност, за нововъзникнали обстоятелства след даване ход на устните състезания в първа инстанция. Нови доказателства, допустими за приемане във въззивно производство са и съществували, но новоузнати и новооткрити от страната доказателства след даване ход на устните състезания пред първа инстанция за релевантни по делото факти и обстоятелства, които доказателства не са могли да открият, въпреки проявената добросъвестност, както и поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. В настоящата хипотеза не са съществували обективни пречки писменото доказателство да бъде посочено и събрано в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. В решение № 101/09.07.2018 г. по гр. д. № 2191/2017 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 29/27.03.2019 г. по гр. д. № 1482/2018 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че след срока за подаване на въззивната жалба страната може да сочи и представя нови доказателства, само ако не е могла да ги узнае, посочи и представи своевременно, като докаже причините за тази невъзможност, която в случая не е била налице. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 450 евро, съставляващи адвокатско възнаграждение. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение