Определение № 194 от 07.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 148/2012 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба на П. С. П. чрез адв. С. К. И. от АК – В. срещу разпореждане № 10987/01.12.2011 г. на съдията-докладчик по гр.д. № 1318/2011 г. на Варненския окръжен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна: Въззивният съд е постановил решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, което е обжалвано от П. С. П. с касационна жалба, подадена на 30.11.2011 г. С обжалваното разпореждане касационната жалба е върната защото искът, по който се е произнесъл съда е с цена 2674,78 лв. и поради това е изключена от касационен контрол. Разпореждането е правилно. Единственият довод на жалбоподотаделя е, че исковата молба е подадена на 05.02.2010 г., към който момент ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касационно обжалване е 1000 лв. обжалваем интерес. Въззивният съд точно е изтълкувал и § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Висящо производство пред Върховен касационен съд по смисъла на цитираната разпоредба е налице при подадена касационна жалба. Следователно, чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, действала до 21.12.2010 г. се прилага само за касационни частни жалби, подадени до 20.12.2010 г. включително, които се явяват висящи по отношение на ЗИД ГПК публ. ДВ бр. 100/2010 г. В случая касационната жалба е подадена при действие на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, т.е., не е заварена от нея и липсва висящо по нея касационно производство. Съгласно законовата уредба, не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд решения по граждански дела с цена до 5 000 лв. Случаят е такъв и правилно администриращият съд е върнал касационната жалба. В заключение, разпореждането следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение