Определение № 738 от 03.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2656/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от Кмета на общината Е. М. М., срещу решение №61 от 13.03.2015г., постановено по в.т.д.№683/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, т.о. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, че е постановено в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Сочи се, че необосновано въззивният съд е приел, че изработеният проект отговаря на задължителните норми за проектиране съгласно Наредба №2/22.03.2005г. на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи. Излагат се съображения, че в нарушение на чл.260 ал.1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела за неотносимо за правния спор възражението на Общината за неизпълнение на задължението на [фирма] да предупреди възложителя ако дадения му проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове с присъждане на разноски в полза на касатора. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос, се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №9/10.09.2010г. по т.д.№150/2009г., на ВКС, ІІ т.о., Решение №22/18.07.2012г. по гр.д.№1186/2011г., на ВКС, ІІІ г.о., както и в Решение №2834/19.11.1974г. по гр.д.№1895/1974г. на ВС на НРБ. Поддържа се наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответното дружество по касация [фирма] – [населено място], е депозирало писмен отговор на касационната жалба, в който поддържа, че не са налице основанията за допускане на касация,, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е изложил ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Същевременно се твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Върховен касационен съд, ТК, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение №738/11.07.2014г. постановено по т.д.№2048/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, е осъдена [община] да заплати на [фирма] – [населено място], сумата 254 800лв. с ДДС, представляваща окончателно възнаграждение за извършена и приета работа, възложена с Договор за проектиране №25/16.02.2009г. на битова канализация, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 8 031,29лв, представляваща лихва за забава върху част от главницата /26 000лв/ за периода от 23.10.2010г. до 23.10.2013г., както и сумата 19 595.20 лв. – разноски. С обжалваното пред касационната инстанция решение №61/13.03.2016г. по т.д.№683/2014г., въззивният състав от Варненския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част и е присъдил разноски в полза на въззиваемото дружество в размер на 9 000 лв. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му от [община] осъдителна част, въззивният състав е приел за установено, че по оперативна програма „Околна среда 2007г.-2013г.”, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейски фонд за регионално развитие и кохезионен фонд, е бил сключен Договор №58-131-СО-31 от 12.01.2009г. между [община] и МОСВ. След проведена процедура чрез обществена поръчка по „възлагане на извършване на дейност на предпроектни проучвания и изготвяне на работни проекти за „Реконструкция и модернизация на Г., канализационната и водоснабдителната мрежа и водоснабдяване на КК „К.”- Обособена позиция №2”, за изпълнител е бил определен ищеца [фирма], - [населено място]. Съдът е посочил, че на 16.02.2009г. е бил сключен процесния Договор №25 между [община] като възложител и [фирма], като проектант с предмет, идентичен на така формулирания като Обособена позиция 2, при договорена обща цена на изпълнение на проектните работи от 283 200лв. С протоколи от 15.07.2009г. и 31.07.2009г., както и с приемателен протокол от 14.07.2009г. възложителят е приел изработения проект, след допълнението му в предоставен допълнителен срок за част „инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания”. В мотивите на решението е посочено, че изработеното е прието без забележки и възражения, както и че по делото не е имало спор, че договореното авансово плащане от 10 % върху стойността на целия проект е заплатено от възложителя. Анализирайки събраните по делото доказателства въззивният състав е приел, че техническото задание е било спазено, както и че изработеният проект отговаря на задължителните норми за проектиране съгласно Наредба № 2/ 22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи на МРРБ. Посочил е, че на изпълнителя не са възлагани предпроектни проучвания, които евентуално да обосноват нецелесъобразност на зададените параметри на проектиране. Според съда отговорността за ефективното функциониране на проектираното инфраструктурно съоръжение, преценено в зависимост от заложеното количество отпадъчни води съобразно посочения в заданието брой жители до края на предвидения експлоатационен период на съоръжението, не е на проектанта. Съдът е обосновал извода, че опитът на възложителя да обвърже годността на изпълнението за обичайна и договорна употреба с финансирането на проекта не намира опора нито в закона, нито в доказателствата по делото. В заключение съдът е посочил, че доколкото инвестиционният проект е бил приет с нарочна комисия на [община] без забележки и възражения и предвид нормата на чл.264 ал.2 ЗЗД, такива възражения могат да се релевират единствено за скрити недостатъци или недостатъци, появили се по-късно. Според въззивния състав спирането на финансирането на проекта не само не притежава характеристиките на такива недостатъци, но и не е обвързано от проекта. В тази връзка и препращайки частично към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК, въззивният съд е приел, че предявените искове по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258 и сл.ЗЗД за основателни до размер на присъдените от първоинстанционния съд суми. Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос като предпоставка за допускане на касация. Твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението съдебни актове, не представлява въпрос, а становище на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение. Но дори да се приеме, че касаторът визира въпрос, поставен в самата касационна жалба, а именно – „за обхвата на задълженията на изпълнителя по договор за изработка при несъобразяване на всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на възложената работа, с оглед спецификата на проектантската дейност, като част от комплексна система за проектиране на няколко хидротехнически съоръжения”, този т.н. въпрос също не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така формулираният от от касатора „въпрос” е общотеоретичен и не е относим, нито значим, за решаващите изводи на съда, който е обосновал ангажирането на договорната отговорност на възложителя за заплащане на възнаграждението с установените по делото релевантни за спора обстоятелства, а именно: че изпълнителят е спазил техническото задание, че изработеният проект отговаря на задължителните норми за проектиране съгласно Наредба № 2/ 22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните, както и че възложителят е приел работата без възражения. Както е посочено в разясненията, дадени към т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, „непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това”. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,