Решение № 8134 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на М. И. М. и Б. С. М. от гр. Търговище, последният действащ в лично качество и като ЕТ „Агроелит – Митов – Б. Митов“, подадена чрез упълномощения адвокат Д. Добрев, срещу Решение на Министерския съвет на Република България (РМС) № 713 от 22.10.2025 г. за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище, съгласно подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-36 от 30 март 2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище, в частта относно имотите – собственост на жалбоподателите, подробно описани в приложение към т. 1 на РМС. С жалбата, в депозирани по делото писмени становища и в писмена защита са изложени доводи за нищожност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на Конституцията на Република България /КРБ, Конституцията/, на международни договори, по които Република България е страна, както и на съюзното законодателство. При условията на евентуалност са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт на Министерския съвет като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателите считат, че при вземане на решението си Министерския съвет не се е съобразил с постановеното решение № 1885 от 27.11.2024 г. по адм.д. № 255/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, допълнено и поправено с решение № 23 от 08.01.2025 г. по адм.д. № 255/2024 г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, с което е отменено предходно РМС с аргументи, че по отношение на процесните 24 земеделски имота не е съобразен редът за равностойно обезщетяване на земеделски земи посредством предоставяне на имот частна държавна собственост от ДПФ (обезщетяване в натура) по действащата тогава редакция на чл. 42а от Закона за държавната собственост (ЗДС). Акцентират на обстоятелството, че същите жалбоподатели вече са били обезщетявани в натура по реда на чл. 42а ЗДС във вр. чл. 42д при предходна отчуждителна процедура. Уточняват, че след подадена жалба срещу Решение на Министерски съвет № 390 от 08.06.2018 г. за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+940 (пътен възел „Буховци” при пресичане с път П1-5102) до км 327+260 (начало пътен възел „Белокопитово”), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260, на територията на община Търговище, област Търговище и община Шумен, област Шумен, съгласно което се отчуждават 76 бр. собствени на Б. М. имоти срещу парично обезщетение, с ново Решение № 386 от 1 юли 2019 година Министерският съвет е изменил решението си от 08.06.2018 г. и е заменил част от предвиденото парично обезщетение с такова в натура, а именно с имоти - частна държавна собственост от Държавния поземлен фонд (ДПФ). При така развилата се предходна отчуждителна процедура от 2018 г. и постановеното отменително решение на Административен съд – Търговище, жалбоподателят Б. М., действащ в лично качество и ЕТ е изпратил писмо до Министерски съвет с вх. № 23.00.109/18.02.2025 г. на МС и до ангажираните с отчуждителното производство институции, с което е настоял, при повторното разглеждане на административната преписка по отчуждаването на горепосочените негови 24 бр. имота, МС да определи обезщетение по реда на чл. 42а от ЗДС като съобрази пълно и точно дадените от съда задължителни указания. Жалбоподателите считат, че така отправеното писмо е израз на оправданите им правни очаквания, че в хода на вече провежданата отчуждителна процедура ще получат равностойно обезщетение също в земеделски имоти. Жалбоподателите твърдят, че Министерският съвет, вместо да се съобрази с постановеното от Административен съд – Търговище решение, е инициирал процедура по изменение на националното законодателство, с която се премахва възможността за обезщетяване в натура, като изрично е изключил общото правило, че процесуалноправните норми действат занапред (ex nunk). Изразяват становище, че предвид факта на постановено отменително решение с изрични указания за съобразяване с реда по раздел III на глава трета ЗДС, отмяната на този ред и придаването й на обратно действие, съставлява увреждаща, а не благоприятстваща законова промяна. Молят при постановяване на съдебния си акт Върховният административен съд да не взема предвид § 9 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИДЗДС), обн. ДВ. бр. 74/2025 г., и да разреши правния спор при съобразяване на реда, действал до изменението на закона, за равностойно обезщетяване на земеделски земи посредством предоставяне на имот частна държавна собственост от ДПФ. Евентуално жалбоподателите молят да се приеме, че предвиденото с процесното РМС обезщетение не е съобразено с пазарните цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. Считат, че това обезщетение е по-ниско по стойност не само от оценката при първото отчуждаване, но и по-ниско от стойността на приетата при съдебното обжалване оценка. Поддържат, че стойността на парично обезщетение по РМС за определена в нарушение на целта на закона, а именно при принудително нарушаване неприкосновеността на частната собственост от страна на държавата да се постигне равностойно обезщетяване на собствениците, каквото може да бъде само пазарно ориентираното такова. Направено е искане за отмяна на обжалваното РМС и преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган със задължителни указания за прилагане на отменения ред за обезщетяване по Раздел III на Глава трета от ЗДС (редакцията преди ДВ, бр. 74/2025 г.) и при съобразяване на съдебните указания, дадени с постановените от Административен съд – Търговище решения по адм.д. № 255/2024 г. При условията на евентуалност се претендира изменение на РМС № 713 от 22.10.2025 г., като бъде определена по-висока стойност на обезщетение за всеки от имотите, която да е пазарно справедлива, равностойна и съобразена с материалноправните разпоредби на закона. Иска се присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. С жалбата и с допълнителна молба, представена в проведеното на 10.03.2026 г. съдебно заседание е направено особено искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за обявяване противоконституционност на нормата на § 3 от ЗИД на ЗДС, обн., ДВ бр. 74 от 2025 г., както и § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, обн., ДВ., бр. 74 от 2025 г. Изложени са подробни съображения за противоречие на посочените разпоредби с чл. 17, ал. 5, чл. 21, ал. 1 и чл. 19, ал. 3 КРБ, както и нарушение на принципите на „справедлив баланс“ и „пропорционалност“. В становището си жалбоподателите се позовават на практика на Конституционния съд на Република България (КС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в подкрепа на твърденията си, че ограничаването на правото на собственост е допустимо само ако е необходимо за легитимна цел и представлява по-малко инвазивна намеса, каквато е имотното обезщетяване със земеделска земя от ДПФ. Развиват доводи в насока, че целта на законодателя, а именно административното удобство не е и не може да бъде конституционно оправдание за лишаване на гражданите от права, а пълната отмяна на възможността за имотно обезщетение е крайна и несъразмерна мярка. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен правен съветник А. Георгиева оспорва жалбата със становище по чл. 38, ал. 4 ЗДС, в проведените съдебни заседания, с представени по делото писмени становище и в депозирани писмени бележки, като пледира за отхвърлянето й. С писмо с вх. № 24311/18.11.2025 г. е представена административната преписка по издаване на РМС № 713 от 22.10.2025 г. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството взема становище за неоснователност на подадената жалба чрез процесуален представител главен юрисконсулт С. Василева. Представя доказателства във връзка с публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване на процесните имоти по реда на чл. 34а, ал. 3 ЗДС. Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез упълномощен главен юрисконсулт М. Ц. Калейн, в проведените съдебни заседания и в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение и да се потвърди оспорения административен акт. Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез упълномощен юрисконсулт К. Мужо ангажира писмени доказателства относно връчването на оспореното решение на жалбоподателите с писма от 24.10.2025 г. и заявява становище за неоснователност на подадената жалба. С депозирани допълнителни писмени становища ответникът и всички заинтересования страни оспорват особеното искане за сезиране на Конституционния съд, като считат, че с него не е поставен въпрос от решаващо значение за изхода на делото и излагат подробни аргументи по същество. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По искането за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ, настоящият съдебен състав намира следното: Конституцията на Република България обявява частната собственост за неприкосновена (чл. 17, ал. 3 от Конституцията), като тази неприкосновеност включва забраната други лица да владеят, да ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика. Държавата следва да зачита и гарантира тази неприкосновеност. Единственото изключение от това правило представлява възможността за принудително отчуждаване на частна собственост, предвидена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията. То е свързано с даване на предимство на публичния пред частния интерес на собственика на вещта. За осъществяване на принудително отчуждаване на частна собственост Конституцията поставя като условия спазването на няколко кумулативно дадени изисквания: отчуждаването да се извършва единствено въз основа на закон, и то само за държавни или общински нужди; тези нужди да не могат да бъдат задоволени по никакъв друг начин; да бъде определено равностойно на отнеманата вещ обезщетение; това обезщетение да е предварително изплатено на собственика. Отчуждаването се извършва с издаването на административен акт за отчуждаване въз основа на специален закон. В Решение № 7 от 2001 г. Конституционният съд посочва, че "предварително е обезщетението, когато то е изплатено преди отнемането на правото на собственост". Това разбиране е застъпено и в Решение № 6 от 2006 г., в което съдът приема, че смисълът на понятието "предварително парично плащане се изразява в плащането като предпоставка за извършване на отчуждаването, поради което и то задължително предхожда прехвърлянето на собствеността и завземането на имота". Обезщетението е равностойно в три случая - когато е определено с акта за отчуждаване и собственикът е съгласен с неговия размер, когато не е съгласен с размера на обезщетението, но не е обжалвал административния акт в съответния срок и когато е влязло в сила съдебното решение по спор, повдигнат от собственика за размера на дължимото обезщетение, чиято стойност е била определена с акта за отчуждаване, но собственикът не е бил съгласен с нея. В случай че е оспорен размерът на обезщетението пред съд, никое друго обезщетение освен определеното с влязло в сила съдебно решение не може да бъде възприето като равностойно (така в решение № 6 от 15.07.2013 г. по к. д. № 5/2013 г.) Съгласно чл. 42а. (отм., ДВ, бр., 74 от 2025 г.) от ЗДС когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Използваната законодателна техника „може да се предостави имот“ в отменената разпоредба се предвижда една правна възможност, а не задължение. Първоначално законодателят е предвидил равностойното обезщетение да е парично, като в определени случаи допуска и правната възможност обезщетението да е имотно. Безспорно прилагането на правната възможност за имотното обезщетение не зависи от волята на собственика на засегнатия имот, а е в правомощията на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност. Пределите на оперативната самостоятелност на този орган са да избира измежду няколко възможни решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. С § 3 от ПЗР от ЗИД на ЗДС (обн., ДВ, бр. 74 от 2025 г.) е отменен Раздел III на Глава трета от ЗДС и като равностойно обезщетение остава паричното. В мотивите към законопроекта (публично достъпни на https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166563) подробно е обоснована необходимостта за отмяна на правната възможност за обезщетяване с имот - частна държавна собственост от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Предложеното законодателно изменение е продиктувано от относимата съдебна практика, според която определянето на различни по вида си обезщетения поставя засегнатите собственици в условията на нееднакво третиране, като някои от тях ще бъдат обезщетени в натура, а останалите чрез паричен еквивалент, без ясно установени критерии при такъв подбор. В мотивите е посочено още, че при изпълнението на такива големи инфраструктурни проекти, каквито са изграждането на национални обекти по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС, е практически невъзможно обезщетяването на всички правоимащи лица чрез предоставяне на равностойни обезщетения във вид на поземлени имоти. Предвидена е възможността в съответното землище да не са налице подходящи за обезщетение имоти, което от своя страна също може да затрудни собствениците при дейностите по стопанисване. Предвид изложеното се налага изводът, че спорното по делото законодателно изменение представлява своеобразна гаранция за еднаквото третиране на лицата и поставянето им в равностойно положение, което е в съответствие с конституционния принцип за равенството на гражданите пред закона. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституцията принудителното отчуждаване на собственост за държавни нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Това основно начало е възпроизведено и в чл. 32 ЗДС (обн., ДВ, бр. 44/1996 г.), като първоначалната му редакция, както констатират и жалбоподателите, е претърпяла няколко изменения. С изменението обн. в ДВ, бр. 124 от 1998 г. обезщетението се конкретизира като “равностойно парично обезщетение или друг равностоен имот”. С последващите изменения на ЗДС, обн. съответно в ДВ, бр. 63 от 2003 г. и в ДВ, бр. 17 от 2006 г., видът на обезщетението е ограничен само до “равностойно парично обезщетение”. С измененията на цитираната разпоредба от 2011 г. и 2014 г. обезщетението следва да е „предварително и равностойно“, което не изключва спазването на конституционното изискване за равностойност на обезщетението. Според § 9 от ЗИД на ЗДС (обн., ДВ, бр. 74 от 2025 г.) започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по реда на глава трета, раздел III се прекратяват. Недопускането на обратно действие, изрично уредено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията и чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) се отнася единствено до наказателните закони, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените, защото не може да се влошава положението на наказателноотговорните лица. В своята последователна практика Конституционния съд на Република България приема за допустимо придаването на обратно действие на законови норми, стига те да не засягат вече придобити права. Освен това в практиката си Съдът прави ясно разграничение между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение (същинско обратно действие) и хипотезата, при която с новия закон се урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило (несъщинско обратно действие). С оглед на това разграничение Конституционният съд преценява съответствието на оспорената правна норма с конституционните принципи и разпоредби (така в решение № 5 от 11.05.2017 г. по к. д. №12/2016 г.). В настоящия случай не е налице обратно действие на § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, защото е предвидено нормата да действа за заварени и неприключили производства, но само занапред. Жалбоподателите не са придобили права, тъй като от една страна административното производство по приемане на оспореното решение на Министерския съвет не е било приключило преди обнародването и влизането в сила на ЗИД ЗДС (обн., ДВ, бр. 74 от 2025г.), а от друга, защото с Решение № 343 на Министерския съвет от 2024 г., отменено с Решение № 1885 от 27.11.2024 г. по адм. д. № 255/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, не е било определено имотно обезщетение за отчуждените имоти на жалбоподателите. Неоснователно жалбоподателите аргументират особеното си искане с твърдение за накърняване на легитимните им правни очаквания. „Легитимни правни очаквания“ или „конституционнооправдани правни очаквания“ в практиката на Конституционния съд са понятия, анализирани най-често във връзка с правната сигурност като компонент на принципа на правовата държава във формален смисъл. Те отразяват очакванията на правните субекти за стабилност и неизменност на законодателната уредба, ограниченията в ретроактивността на правните норми и правно гарантираната им възможност да реализират в пълнота своите субективни права, необезпокоявани от чужда намеса (най-вече на държавата) – Решение № 12 от 2016 г. по к. д. № 13 от 2015 г., Решение № 5 от 2017 г. по к. д. № 12 от 2016 г., Решение № 8 от 2017 г. по к. д. № 1 от 2017 г., Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3 от 2017 г., Решение № 5 от 2018 г. по к. д. № 11 от 2017 г., Решение № 14 от 2020 г. по к. д. № 2 от 2020 г, Решение № 8 от 2021 г. по к. д. № 9 от 2020 г. Според константната практика на Конституционния съд нито надеждата, че ще се съхрани благоприятен правен режим, нито надеждата за ненастъпване на неблагоприятен такъв са оправдани правни очаквания (Решение № 5 от 2017 г. по к. д. № 12 от 2016 г.). В контекста на настоящото дело не може да се твърди, че правните субекти имат легитимно правно очакване законодателят да им гарантира, че съдържанието на установените в закона права и условията за тяхното придобиване и упражняване не подлежат на промяна (Решение № 8 от 2017 г. по к. д. № 1 от 2017 г.), тъй като принципът на правна сигурност не може да се идентифицира с абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения (Решение № 5 от 2018 г. по к. д. № 11 от 2017 г.). Следователно конституционнооправданите очаквания предполагат правно гарантирана и стабилна възможност субективните права да бъдат реализирани при действащия към момента режим, а не гаранция, че този режим няма да бъде изменян. Принципът на правната сигурност не изключва, а допуска промени в законодателната уредба, поради което адресатите на нормите не могат да претендират, че имат право да запазят веднъж установен ред на обезщетяване или да бъдат защитени от неговото изменение. Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно твърденията за противоречие с цитираните норми на правото на Европейския съюз. Макар и с различна формулировка в сравнение с чл. 17, ал. 5 от Конституцията, защитата на собствеността по чл. 1 от Допълнителен протокол №1 към КЗПЧОС, чл. 17, пap. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, по съществото си е сходна. Разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС съдържа три отделни правила, първото от които формулира принципа за необезпокоявано ползване на собствеността. Второто правило се отнася до лишаването от собственост и го подчинява на определени условия. Третото правило установява правото на държавите да приемат закони, каквито считат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес. В тези случаи Съдът признава на държавите правото да приемат закони, с които се ограничават права на граждани в интерес на обществото, без да има право да се произнася дали съответните законодателни разпоредби са най-доброто разрешение (в този смисъл Решение от 23.03.1999 г. по делото „Ceskomoravska myslivecka jednota срещу Чехия“; Решение от 19.12.1989 г. по делото „Мелахер и други срещу Австрия“; Решение от 21.02.1986 г. по делото „Джеймс и други срещу Обединеното кралство“ и др.). Съдът приема също така, че ограничаването на правото на собственост, предвидено в закон и извършено за осъществяване на легитимна социална, икономическа или друга политика, е в интерес на обществото. Провеждането на благоустройствена политика е в обществен интерес, като е признато, че в тази комплексна и трудна област страните разполагат с широка свобода на преценка, за да осъществяват своята политика в тази материя (решение от 23.09.1982 г. по делото „Спорунг и Льонрот срещу Швеция“). Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта - да бъде задоволен общественият интерес. Разпоредбата на 17 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, също допуска отнемането на собствеността в обществена полза в предвидените със закон случаи и при посочените в него конкретни условия и при справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Правилата на принудителното отчуждаване и на допускането на предварително изпълнение на акта за отчуждаване, както за национален обект, така и за обект с национално значение, са уредени по еднакъв начин, като държавната нужда е предварително определена с влязъл в сила подробен устройствен план, предварително е заплатено справедливо обезщетение в размер на пазарната цена на отчуждения имот с предвидена възможност за съдебно оспорване, предварително е внесена гаранция за евентуалното увеличение на обезщетението и за причинени от предварителното изпълнение вреди. (в този смисъл Решение № 9 по к. д. № 8/2019 г.). Сходна по съдържание е и разпоредбата на чл. 52, параграф 1 от ХОПЕС, според която, при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес. Ето защо не може да се твърди, че нормите, сочени от жалбоподателите, не са в съответствие с общопризнатите норми на международното право. С оглед на изложеното, настоящият състав не счита за необходимо да упражни правомощията си по чл. 150, ал. 2 КРБ, като сезира Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на § 3 от ЗИД на ЗДС, обн., ДВ бр. 74 от 2025 г., както и § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, обн., ДВ., бр. 74 от 2025 г. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол е Решение № 713 от 22.10.2025 г., с което Министерски съвет отчуждава за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище, съгласно подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-36 от 30 март 2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици (т. 1); Средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите по т. 1, се осигуряват от Агенция „Пътна инфраструктура” (т.2). Имотите, собственост на жалбоподателите са подробно описани приложение към т. 1 на РМС и са както следва: 1. в землището на с. Съединение: съсобствени на съпрузите Б. С. М. и М. И. М.: имот № 70545.2.78 по ПУП-ПП(70545.2.78 по КККР); имот № 70545.3.70 по ПУП- ПП(70545.3.230 по КККР); имот № 70545.3.75 по ПУП-ПП (70545.3.244по КККР); имот № 70545.3.79 по ПУП-ПП (70545.3.79 по КККР); имот № 70545.5.82 по ПУП-ПП(70545.5.82 по КККР); собствени на ЕТ „Агроелит - Митов - Б. Митов“: имот № 70545.2.63 по ПУП-ПП(70545.2.122 по КККР); имот № 70545.5.83 по ПУП-ПП(70545.5.117 по КККР); 2. в землището на C. Макариополско: съсобствени на съпрузите Б. С. М. и М. И. М.: имот№ 46190.35.19 по ПУП-ПП(46190.35.76 по КККР); имот № 46190.35.39 по ПУП-ПП(46190.35.104 по КККР); имот № 46190.36.14 по ПУП- ПП(46190.36.54 по КККР); имот № 46190.36.25 по ПУП-ПП(46190.36.71 по КККР); имот № 46190.36.26 по ПУП-ПП(46190.36.73 по КККР); имот № 46190.36.31 по ПУП- ПП(46190.36.64 по КККР); имот № 46190.37.40 по ПУП-ПП(46190.37.91 по КККР); имот № 46190.37.60 по ПУП-ПП(46190.37.86 по КККР); имот № 46190.43.64 по ПУП- ПП(46190.43.173 по КККР); собствени на ЕТ „Агроелит - Митов - Б. Митов“: имот № 46190.35.42 по ПУП-ПП(46190.35.84 по КККР); имот № 46190.36.17 по ПУП- Ш(46190.36.69 по КККР); имот №46190.36.43 по ПУП-ПП(46190.36.55 по КККР); имот № 46190.36.44 по ПУП-ПП(46190.36.57 по КККР); имот № 46190.37.58 по ПУП- ПП(46190.37.58 по КККР); имот№ 46190.41.148 по ПУП-ПП(46190.41.148 по КККР); имот № 46190.41.149 по ПУП-ПП(46190.41.174 по КККР); имот № 46190.45.48 по ПУП- ПП(46190.45.65 по КККР). По силата на чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното РМС, въз основа на която се установява, че заинтересуваното ведомство, в случая Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), е направило мотивирано искане за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което е приложена съответна документация по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Неразделна част от искането е представената заповед № РД-02-15-36/30.03.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в ДВ, бр. 30 от 04.04.2023 г., с която е одобрен Подробният устройствен план - за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище и област Разград. На основание чл. 34а ЗДС, със съвместен доклад министрите на финансите и на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на Република България. В административното производство са извършени необходимите уведомления по реда на чл. 34а, ал. 3 ЗДС, съответно към предложението са приложени документите по чл. 34а, ал. 4, т. 1 – т. 4 ЗДС. От фактическа страна се установява още, че процесната отчуждителна процедура е проведена след постановено решение № 1885 от 27.11.2024 г. по адм.д. № 255/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, допълнено с решение № 23 от 08.01.2025 г. по адм.д. № 255/2024 г. по описа на същия съд, с което е отменено Решение на Министерски съвет на Република България № 343/17.05.2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград, в частта му, с която е определен способ за обезщетение чрез заплащане на парична сума, относно процесните поземлени имоти; административната преписка е изпратена на Министерски съвет на Република България за ново произнасяне по същество относно метода за обезщетяване за отчуждаването на процесните ПИ, за които е отменен акта му, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение; за част от описаните имоти собственост на Б. С. М. и ЕТ „Агроелит – Митов – Б. Митов увеличава размера на дължимото паричното обезщетение. Междувременно, в ДВ, бр. 74 от 09.09.2025 г. е обнародван ЗИД на ЗДС, като според § 3 от него в глава трета раздел III с чл. 42а – 42и се отменя, а съгласно § 9 от ПЗР започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по реда на глава трета, раздел III се прекратяват. При издаването на оспореното в настоящото производство РМС № 713 от 22.10.2025 г., размерът на паричното обезщетение за имотите – собственост на жалбоподателите (204 376 лева) е определен въз основа на оценителски доклад на лицензиран оценител, който е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 ЗДС, от Агенцията по вписванията и Службата по вписванията - гр. Търговище. При изготвяне на оценката са изискани и взети предвид сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно от 15.05.2024 г. до 15.05.2025 г. По искане на жалбоподателите по настоящото дело е допусната съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ със следните задачи: какъв е размерът на пазарните цени на имоти с характеристики, подобни на описаните в жалбата и намиращи се в близост до тях, към момента на отчуждаването – 22.10.2025 г. Оценката да се извърши в следните варианти: да се приложи редът, предвиден в Наредбата за реда за определяте на цени на земеделските земи, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; да се приложи и подходящ общоприет метод за пазарна оценка; вещото лице да даде заключение за размера на обезщетението и по приходния метод към момента на отчуждаването. Според заключението на вещото лице размерът на равностойното парично обезщетение, което се полага за отчуждаваните имоти, при спазване на разпоредбите на чл. 32 ЗДС и §1а от ДР на ЗДС (използван е едногодишния срок от датата на възлагателното писмо) за 1 дка от имотите в с. Съединение е 2679,34 лева, за 1 дка от имотите в с. Макариополско е 1933,37 лева., като общият размер на обезщетението е в размер на 204 831 лева – идентичен с определения в административната оценка. (т. I). Размерът на парично обезщетение, което се полага за отчуждаваните имоти, съобразно допълнително поставената задача (използван е едногодишния срок от датата на Решението на Министерски съвет) за 1 дка от имотите в с. Съединение e 2673,75 лева, за 1 дка от имотите в с. Макариополско е 2636,75 лева, като общият размер на обезщетението е в размер на 256521 лева – определените стойности в новия срок за землището на с. Съединение са с 5,59 лева по-ниски, но стойностите за с. Макариополско са със 703,38 лева по-високи. (т. II). По поставената допълнителна задача, да даде заключение за размера на обезщетението и по приходния метод към момента на отчуждаването, вещото лице е посочило, че получената стойност по метода на приходите е 204371 лева – с 460 лева по-ниска от тази в административната оценка (т. III). При изслушване на даденото заключение в проведеното съдебно заседание на 09.06.2026 г., вещото лице прави уточнението, че разликата в сумата между всички имоти в административната оценка и тази, която е изготвил е 5 лева, която е в следствие на закръгление. Посочва, че погрешно е записано, че средната стойност е 1933.31 лева, докато действителната е 1933.37 лева; че в пет от имотите има разлика от 1 лев, а два от имотите са разменени (по варианта на административната преписка). Върховният административен съд, четвърто отделение, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира, че предявената жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС от страна, която е адресат на оспореното решение в съответната му част, касаеща определеното паричното обезщетение. Налице е и правен интерес от оспорване с оглед размера на определеното обезщетение и искането за по-висок такъв. Жалбата отговаря на изискванията както на чл. 150 АПК за форма и реквизити, така и на чл. 151 АПК за необходимите приложения. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Административното производство се е развило по реда на Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди“, Раздел I „Общи правила от Закона за държавната собственост“. Съгласно § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по реда на глава трета, раздел III се прекратяват, поради което настоящото е проведено при наличието на действащата законова регламентация, изключваща в равностойно обезщетение да може се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Неоснователно жалбоподателят се позовава на предходна отчуждителна процедура, при която с Решение № 386 от 1 юли 2019 г. Министерският съвет е изменил решението си от 08.06.2018 г. и е заменил част от предвиденото парично обезщетение с такова в натура, а именно с имоти - частна държавна собственост от ДПФ. Цитираното РМС е постановено при спазване на чл. 42а ЗДС (отм.), следователно изборът на способа е направен от административния орган в рамките на действащата норма и оперативната му самостоятелност. Настоящото отчуждаване се извършва при различна правна рамка, при която законодателят е предвидил единствено парично обезщетяване по чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а ДР на ЗДС. Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, а именно Министерският съвет на Република България. Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Представените с административната преписка доказателства свидетелстват за изпълнена изцяло процедура, регламентирана в чл. 34а и чл. 34б ЗДС, по издаване на оспореното РМС. Административният акт съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. В конкретния случай, имотите – собственост на М. И. М. и Б. С. М., както и ЕТ „Агроелит – Митов – Б. Митов“ са описани в приложение към т. 1 на процесното РМС (л. 135 – л. 136 от делото). Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план. От данните към административната преписка е видно, че обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП (парцеларен план), одобрен със заповед № РД-02-15-36/30.032.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 30 от 04.04.2023 г.), като заповедта не е обжалвана и е влязла в сила на 19.04.2023 г., за което АПИ е уведомена от МРРБ. С това са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. При наличието на влязъл в сила ПУП-ПП, с който е определено трасето на обекта, Министерският съвет не е длъжен да извършва самостоятелно и нарочно изследване на всички възможни алтернативи за реализиране на проекта, включително дали същият може да бъде осъществен без засягане на конкретния имот, Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като според ал. 2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Равностойно парично обезщетение" по смисъла на § 1а, т. 1 ДР на ЗДС е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според § 1а, т. 2 ДР на ЗДС „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на Закона за държавната собственост, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. В случая за отчуждаването на процесните имоти в землището на с. Съединение е определено обезщетение в размер на 60 714 лева, а за имотите в с. Макариополско – 143 662 лева или общо 204 376 лева. В оценителския доклад, изготвен в хода на административното производство (л. 324 – 359 от делото) е посочен начинът, по който ще бъде извършено определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, като въз основа на пазарни аналози е изготвена осреднена цена за един декар за двете землища. От съдържанието на доклада е видно, че обезщетението е определено въз основа на писма от Агенцията по вписванията и Службата по вписванията – гр. Търговище, с които е предоставена информация за всички сделки за посочените землища в област Търговище в определения от закона период, в конкретния случай от 15.05.2024 г. до 15.05.2025 г., което е съобразено с разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. При осигурено удостоверение от Съдията по вписванията, придружено с копие от всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията по чл. 32, ал. 4 ЗДС, е приложена нормативната регламентация в чл. 32, ал. 2 ЗДС, т.е. методът за изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”. Използваните от оценителя в административното производство пазарни сделки, като аналози на имотите в двете землища, са описани в таблици, които са приложени към делото. Този факт е установен и от вещото лице, изготвило заключението по приетата СТЕ. Неоснователно жалбоподателите оспорват определения размер на обезщетение, като считат, че същото не е съобразено с пазарните цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти. При съобразяване на критериите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, буква „в“ ДР ЗДС, съдът кредитира заключението на вещото лице по допусната СТЕ в неговия първи вариант, отчитайки направеното уточнение досежно изчисленията му, въз основа на които се установява разлика от 455 лева спрямо обезщетението в оценителския доклад. Последният определя общо обезщетение 204 376 лева на база осреднени цени 2679.34 лева/дка за землището на с. Съединение и 1933.31 лева/дка за землището на с. Макариополско, изчислени за посочения едногодишен период. Съдебно-техническата експертиза по вариант I работи с осреднени цени 2679.34 лева/дка за с. Съединение (идентични по размер) и 1933.37 лв./дка за с. Макариополско, изведени чрез аритметично осредняване на същите сделки. При умножаване на тези осреднени цени със засегнатите площи за всеки имот и закръгляне до цял лев се получава общ размер 204 831 лева., т.е. с 455 лв. по-висок от стойността по оценителния доклад - 204 376 лева. Освен това за имот с идентификатор 46190.43.173 вещото лице е вписало като определено обезщетение: 5201 лв., докато в приложението към обжалваното РМС стойността на определеното обезщетение е посочена в размер 5208 лв. (позиция 16). Размерът на обезщетението е изчислен вярно от оценителя на административния орган въз основа на средноаритметичната стойност за 1 дка пазарен аналог от сключените три сделки в землището на с. Макариополско, потвърден и от вещото лице на стр. 18 от експертизата. За имот с идентификатор 46190.43.174 вещото лице е вписало като определено обезщетение: 5208 лв., докато в приложението към обжалваното РМС стойността на обезщетението е посочена в размер 5201 лв. (позиция 15). Размерът на обезщетението е изчислен вярно от оценителя на административния орган въз основа на средноаритметичната стойност за 1 дка пазарен аналог от сключените три сделки в землището на с. Макариополско, потвърден и от вещото лице на стр. 18 от експертизата. С оглед на тези уточнения, следва да се приеме, че разликата от 455 лева се формира изцяло от различните осреднени цени за периода на осредняване, както и от начина на закръгляване на стойностите, без да е налице различие в идентифицираните имоти или в техните площи. Ето защо, като е определил размера на обезщетението за имотите в землището на с. Съединение и с. Макариополско в съответствие с разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС, административният орган е спазил изискванията на закона. Останалите два варианта за изчисляване на дължимото обезщетение, предложени в заключението на вещото лице, не са съобразени с нормативните изисквания и не следва да бъдат приети. Размерът на обезщетението във вариант II е определен въз основа на сделки, сключени извън относимия по настоящото съдебно производство период, установен в § 1 а, т. 2 от ДР на ЗДС, които не представляват приложими пазарни аналози. Определянето на размера на обезщетението във вариант III - по приходния метод към момента на отчуждаването не е предвидено в ЗДС като начин за определяне на размера на равностойното парично обезщетение, дължимо при принудително отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Представените по делото договори за аренда са неприложими, тъй като са изключени от приложното поле на ЗДС и не са относими пазарни аналози по смисъла на § 1 а, т. 2 от ДР на ЗДС. В контекста на настоящия правен спор, съдът намира за нужно да отбележи, че определянето на размера на обезщетението за имотите в землището на с. Съединение и с. Макариополско по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 ДР на ЗДС съответства както на изискванията на националното законодателство, така и на стандарта по чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Критерият „пазарни цени“ по § 1а от ДР на ЗДС обвързва оценката с осреднените стойности по реални възмездни сделки със сходни имоти в близост до отчуждавания парцел, което законодателят и Конституционният съд приемат за израз на „равностойно парично обезщетение“ - стойността, която собственикът би получил на свободния пазар. Именно този подход – оценка, разумно свързана с действителната пазарна стойност към датата на отчуждаването – се изисква и от ЕСПЧ, който в делата Kostov and Others v. Bulgaria, Nevada Tours 2004 AD and Global Tours AD и Stefanova and Others v. Bulgaria констатира допуснати нарушения, когато националните органи не са отчели реални сделки със сравними имоти или са се позовали на такива, които са осъществени под пазарните оценки. Ето защо, доколкото в случая административният орган е определил обезщетението именно въз основа на пазарните цени по смисъла на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС, е спазил изискванията на закона и е осигурил справедлив баланс и пропорционалност съгласно чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията, при които намесата в правото на собственост е оправдана, когато обезщетението е разумно свързано със стойността на имота. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от релевираните с жалбата пороци и оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на претендираните разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника и на заинтересованите страни своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102,26 евро с равностойност от 200 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,