Определение № 5857 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2918/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор Д. - Д., против въззивно решение № 82/03.04.2025г. по в.гр.д. № 610/24г. по описа на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от КОНПИ срещу С. В. С. иск за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 4 200,12 лв и срещу Я. С. В., О. П. Т., В. Д. Х., И. Г. Г. и С. В. С. искове за прогласяване недействителност на сделките по нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... ... ... г., вписан в СВ - [населено място] с вх. рег. № .../... ... ... г., акт № ..., том ..., дело № .../...г. и по нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... ... ... г., вписан в СВ - [населено място] с вх. рег. № .../... ... ...г., акт № ..., том ..., дело .../...г. и за отнемане в полза на Държавата на имотите – техен предмет или паричната им равностойност. Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят няколко групи въпроси. Първата /въпроси №1 и 2/ касае разходите, които следва да се включат в икономическия анализ на нетния доход и по - конкретно дали внесените суми по банкови сметки на проверяваните лица, които не са налични по салдото в края на проверявания период, представляват такъв разход. Поставят се в контекста на оплакването, че при определяне на нетния доход съдът не е включил сред разходите сумата 345 718 лева, представляваща сбор от вноски по банкови сметки на проверяваните лица, както и сумата 126 253, 45 лева – вноски от трети лица с неустановен произход, които не са били налични в края на проверявания период. Твърди се, че изключването на тези суми от размера на разходите противоречи на практиката на ВКС – ТР № 4/21 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС и р.№ 97/18.05.2018г. по дело № 3224/2017г. на ВКС. Вторият въпрос е за начина на определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и е изведен от оплакването, че въззивният съд, при неправилно позоваване на ТР № 4/2021 ОСГК на ВКС и в противоречие с решение № 95/19.02.2025г. по гр.д.№ 704/24г. на ВКС, ІІІ ГО, е определил значителното несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ като разлика между стойността на наличното имущество в края на проверявания период и в началото, а не чрез съпоставяне на притежаваното в края на проверявания период имущество с нетния доход. Третата група въпроси се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитие на правото е дали нетният доход по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ може да е отрицателна величина. Според касатора въззивният съд е тълкувал превратно закона, приемайки че нетният доход може да е само нула или положителна величина. Заявява се и очевидна неправилност на въззивното решение, предвид приетото в него по втората и третата група въпроси. Насрещните страни по жалбата - ответниците С. В. С. и Н. И. С., чрез адв. О. Б. и ответниците Я. С. В., чрез особения представител адв. К.П., В. Д. Х., чрез особения представител адв. Т. М. и О. П. Т., чрез особения представител адв. П.-Д., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват касационната жалба. Останалите насрещни страни не са депозирали отговор по чл.287 ГПК. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: Според установената от въззивния съд фактическа обстановка проверката на КОНПИ е започнала на 14.12.2016г. въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура - Плевен за привличането на С. В. С. като обвиняем по досъдебно производство № Д- 80/2016г. за извършено престъпление по чл. 243, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 НК. Наказателното производство е приключило със споразумение, по силата на което С. се е признал за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 НК, по чл. 243, ал.1, предл. 1 във връзка с чл. 26, ал.1, във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с ал.1, във връзка с чл. 18, ал.1 НК, по чл. 246, ал.3 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с ал.1 НК, по чл.246, ал.3, във връзка с чл.20, ал.4, във връзка с чл. 18, ал.1 НК, по чл. 294, ал.2 във връзка с ал. 1 НК, като на основание чл.23 НК му е определено едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от 2 години. Периодът на извършената проверка е от 14.12.2006г. до 14.12.2016г. През него с нотариален акт за покупко - продажба № ..., том ..., peг. № ..., дело № .../... ... ...г. С. В. С. е закупил обект с идентификатор № ... за сумата 1 844,30 лв.; с нотариален акт за покупко- продажба № ..., том ..., peг. № ..., дело № .../... ... ...г. Н. И. С. и С. В. С. са продали на сина си Я. С. В. горепосочения имот и имоти с идентификатор №... и № ..., които са били придобити от съпрузите преди началната дата на проверявания период; с нотариален акт за покупко- продажба № ..., том ..., peг. № ..., дело № .../... ... ...г. Я. С. В. е закупил следните недвижими имоти: УПИ - ..., с площ от 1064 кв. м., в квартал ... по ПУП на [населено място], общ. С., [улица], ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 54 кв. м., с прилежащо избено помещение с площ от 14 кв. м. и гараж с площ от 21 кв. м. за сумата от 4 000 лв., с пазарна стойност към дата на придобиване - 20 000 лв. и пазарна стойност към настоящия момент - 23 200 лв. След крайната дата на проверявания период с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../... ... ...г. Я. С. В. и О. П. Т. са продали на В. Д. Х. придобитите с н.а № .../...г. имоти, като са запазили правото за безвъзмездно ползване за срок от 5 години, а с нотариален акт № ..., том ..., peг. № ..., дело № .../... ... ...г. са продали на И. Г. Г. недвижимите имоти в [населено място]. От своя страна, купувачът И. Г. Г. е продал имотите в [населено място] (които са били възбранени по искане на КОНПИ на 28.03.2018г.) на С. В. С. с нотариален акт № ..., том ..., дело №.../...г. През проверявания период (по – конкретно от 01.01.2007 г. – 31.12.2012г.) е била извършена данъчна ревизия от органите на НАП по отношение на С., в резултат на която е бил съставен ревизионен доклад от 16.03.2015г. и е бил издаден ревизионен акт от 27.05.2015г. с констатирано превишение на разходите над приходите и посочен нетен доход (след удържан данък по чл. 48 ЗДДФЛ ). Представена е декларация за извършено дарение от Я. В. на баща му С. С. в размер на 50 000 канадски долара, нотариално заверена в Канада на 14.01.2015г., както и доказателства за доходите на Я. В. от Агенция по приходите – Канада. Събрани са и други писмени доказателства досежно извършено дарение от Я. А. и изплащане на парични суми, които са подробно описани в ревизионния доклад от 16.03.2015г. и заключенията по СИЕ. Според св. показания на Е. Л. и С. И., на С. е бил предоставен заем по банков път от около 20 000 лева, който бил върнат и други заемни суми на ръка, а по банков път му били превеждани по 3000 лева ежемесечно, които той теглил и предавал на съпруга на свидетелката за закупуване на животни. Тези парични суми са намерили отражение в ревизионния доклад от 16.03.2015г. и заключенията по СИЕ. С протокол за претърсване и изземване от 22.04.2016г. от владението на С. С. са били иззети парични средства в размер на 4200,12 лв. Съгласно допълнителното заключение на приетата по делото СИЕ (вариант 1 и вариант 2) по въпроси на ищеца: 1. доходи, приходи или източници на финансиране са 191 712,76 лева, разходите са 747 685,44 лева, нетен доход – минус 555 972.68 лева, имущество в общ размер на 31200 лв. и установено несъответствие между имуществото и нетния доход за периода в размер на минус 587 172.68 лв. и 2. доходи, приходи или източници на финансиране са 166 712,76 лева, разходите са 747 685,44 лева, нетен доход – минус 580 972.68 лв., имущество в общ размер на 31200 лв. и установено несъответствие между имуществото и нетния доход за периода в размер на минус 612 172.68 лв; Съгласно същото допълнително заключение на СИЕ (вариант 1, вариант 2 и вариант 3) по въпроси на ответниците: и в трите варианта разходите са 229 910,84 лева, а имуществото 89 572,22 лева, а доходи, приходи или източници на финансиране са 539 171,97 лева (вариант 1), 406 559,97 лева (вариант 2) и 284 501,76 лева (вариант 3). При така установеното от фактическа страна, по спорния въпрос налице ли е „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ въззивният съд е съобразил на първо място разрешенията на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, че имуществото по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ обхваща само правата /собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях/, но не и задълженията, а при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Така е обосновано от правна страна приетото, че наличното имущество в края на проверявания период е в размер на 31 200 лева и включва пазарни стойности на имотите, чието отчуждаване КОНПИ твърди, че й е непротивопоставимо и стойността на дружествения дял, съответстващ на дяловете от капитала на търговското дружество, наличен в края на проверявания период. Въззивният съд изрично е изтъкнал, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. В тази връзка е определил и другата величина, извън наличното имущество, която следва да се съпостави с него, а именно нетният доход. За целта е кредитирал вариант 3 по въпросите на ответниците от заключението на допълнителната СИЕ, съгласно който сбора от доходите, приходите или източниците на финансиране на ответниците С. В. С. и Н. И. С. през проверявания период възлизат на 284 501,76 лева, а сбора от разходите за издръжка на семейството, за задгранични пътувания, за платени данъци, за обучение, за внос на стоки, за платени държавни такси възлиза на 229 910,84 лева. Към последната сума въззивният съд е прибавил и разходите за закупуване на МПС и дружествени дялове и разходите за погасяване на вноски по банковите кредите и е приел общо обичайни и извънредни разходи в размер на 271 513,87 лева. Така нетният доход на ответниците е определен на 12 988,76 лева и сравнението му със стойността на имуществото от 31 200 лева е обусловило категоричния извод за липса на значително несъответствие. Този извод е направил безпредметно обсъждането на останалите предпоставки на предявените искове. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Безспорно е в случая, че наличието на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ е въпрос от решаващо значение за спора. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021г., ОСГК на ВКС, нито с решение № 95/19.02.2025г. по гр.д.№ 704/24г. на ВКС, ІІІ ГО, а в тяхно съответствие и в пряко приложение на указания в §1 т.3 ДР на ЗОНПИ начин – чрез сравнение между нетния доход и наличното имущество в края на проверявания период. Според приетото от въззивната инстанция нетният доход е положителна величина /12 988,76 лева/, поради което третата група въпроси на касатора няма отношение към решаващите изводи в обжалваното решение. Същото действително съдържа заимствани от цитираната практика на ВКС мотиви за невъзможността нетният доход да е отрицателна величина, но тези мотиви са „за пълнота“, принципни, без връзка с конкретно приетото от фактическа страна по делото и затова касаещите ги въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Последното важи и за въпроса на касатора дали внесените от проверяваните лица или от трети лица суми по банкови сметки на първите, които не са налични в края на проверявания период, са разходи за нуждите на икономическия анализ на нетния доход. Чрез него касаторът защитава погрешната теза, че за случая е налице тъждество между липса и разход. Въпросните суми са липсващи от банковите сметки на проверяваните лица и от имуществото им – преминали са през техния патримониум, но не са налични в края на проверявания период, поради което не участват нито при определяне на несъответствието, нито представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ. В исковата молба касаторът ги е посочил като част от имущество, каквото не са, а понастоящем произволно настоява да представляват разходи, за което няма и логическа обосновка, защото постъпленията по банковите сметки на проверяваните лица по дефиниция са приход. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а преповтаря поставените в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК въпроси за начина на определяне на значително несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ и за възможността нетния доход по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗОНПИ да е отрицателна величина. В обобщение, липсват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Така мотивиран, съдът