Определение № 4881 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3193/12.04.2024г., подадена от А. М. М. чрез процесуалния му представител адв.С. В. М. от АК-Пазарджик, срещу решение № 45 от 11.03.2024г., постановено по в. гр. д. № 592/2023г. на Апелативен съд-Пловдив, 2-ри граждански състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която А. М. М. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Р. Й. Б. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, причинени от извършен по отношение на ищеца на 26.06.2018г. опит за убийство чрез удар с брадва в областта на главата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (26.06.2018г.) до окончателното плащане. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса следва ли да е направено изрично оплакване във връзка с неправилно установяване на фактите по първоинстанционното дело като основание за допускане на доказателствено искане за установяване на тези факти на основание чл. 266 ГПК. Според касатора по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените указания в т. 3 от ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г. Поддържа, че въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е оставил без уважение доказателствено искане за събиране на доказателства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд във връзка с трудоспособността на ищеца. Счита, че установяването на тези факти и обстоятелства относно трудовата дейност на ищеца са от съществено значение за правилното решаване на делото. Ответникът по касационна жалба не изразява становище по искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Р. Й. Б. е предявил срещу А. М. М. по реда на чл. 45 ЗЗД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, причинени от извършен по отношение на ищеца на 26.06.2018г. опит за убийство чрез удар с брадва в областта на главата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (26.06.2018г.) до окончателното плащане. В исковата молба се съдържат твърдения, че и към настоящия момент е влошено качеството му на живот и неговата работоспособност, която е намалена - на моменти получава тремор на главата и ръцете, които също са последица от нараняванията, което допълнително влошава самочувствието и работоспособността му. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не са оспорени твърденията за претърпени физически болки и страдания. Оспорени са твърденията за влошена работоспособност, като се поддържа, че от дълги години и към момента Р. Й. Б. работи по трудов договор, няма издадено решение на ТЕЛК за намалена работоспособност вследствие на инцидента. Поискано е да бъдат допуснати свидетели за установяване здравословното и психическо състояние на ищеца към момента на непозволеното увреждане и сега, както и неговата работоспособност, които са допуснати от първоинстанционния съд и разпитани. В подадената от А. М. М. въззивна жалба е направено искане да бъде изискана служебно справка от ТП на НАП-гр.Пазарджик при ТД на НАП-гр.Пловдив за актуалното състояние на всички трудови договори на лицето Р. Й. Б. с цел да се установи, че ищецът работи на трудов договор с осемчасова продължителност на трудовата дейност. Въззивният съд е оставил това искане без уважение по съображения, че в мотивите към първоинстанционния съдебен акт е прието, че от събраните доказателства не се установява намаляване на работоспособността на ищеца в причинна връзка с увреждането. И тъй като въззивна жалба от ищеца не е постъпила, въззивният съд е приел, че по отношение на оплакванията в исковата молба за намалена работоспособност от страна на ищеца производството е приключило и тези оплаквания не са предмет на въззивната проверка. При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че за продължителен период от време ищецът е бил напълно нетрудоспособен и не е можел да реализира трудови доходи, а впоследствие трудоспособността му се е възстановила напълно, като е бил устроен от работодателя си да работи при по-облекчен режим. Приел е за установена намалена работоспособност, която не се отразява на възможността му да реализира доходи, доколкото работи при същия работодател, на същото работно място, на което е работил и преди увреждането, но с облекчен режим на работа, и не е призната от ТЕЛК трайно намалена или ограничена работоспособност. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, че ищецът е възстановил трудоспособността си за предишната работа и обичайния си начин на живот. При тези данни следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос - недопускането на поисканото пред въззивния съд доказателство не се е отразило на крайния изход на спора, доколкото още първоинстанционният съд е приел за установено, че предявилото иска лице е възстановило своята трудоспособност за предишната работа, т.е. не му се дължи обезщетение за намалена работоспособност вследствие на инцидента. С обжалваното решение тази констатация е потвърдена. Прието е, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени следните обстоятелства: вида и тежестта на полученото травматично увреждане, което реално е застрашило живота на ищеца; високоспециализираното лечение, от което се е нуждаел; продължителността на възстановителния период; нуждата от чужда помощ; остатъчните неблагоприятни промени в здравословното му състояние; наличието на остатъчен видим и загрозяващ белег на лицето. Прието е, че при определяне на размера на обезщетението е отчетено и обстоятелството, че усложнения през лечебния и възстановителния период не са настъпили, че ищецът е получил необходимите му чужди грижи, възстановил е трудоспособността си за предишната работа и обичайния си начин на живот. Поставеният въпрос е неотносим както към фактическите констатации, така и към правните извод, съдържащи се в обжалваното решение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение