Определение № 2621 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1339/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Н. К. К. от [населено място], срещу определение № 326 от 05.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 3/2025 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение № 592 от 07.11.2024 г. по т.д. № 191/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 130 ГПК, по предявените от частния касатор искове срещу „Обединена българска банка“ АД /в качеството й на правоприемник на „Райфайзенбанк България“ АД/ за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника суми, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по Договор за кредит № 175125/ 05.07.2007 г. и издаден във връзка с Договора запис на заповед от 05.07.2007 г., поради погасяване на задължението по давност към 26.06.2017 г.; поради нищожност на договора, предвид наличието на неравноправни клаузи в него; поради недължимост на главното задължение по договора за кредит, както и за установяване по отношение на ответника, че събраната по изпълнително дело № 481/ 2011 г. на ЧСИ Н. Д. сума в размер на 14 640 лв., за периода от 01.08.2019г до 31.08.2024г, е събрана без основание. За да постанови този резултат, въззивният състав приел за безспорно, че записът на заповед е авалиран от ищцата и още три физически лица като обезпечение на отпуснат на „С. Джордан” ЕООД банков кредит. За безспорно е прието също, че въз основа на този запис на заповед банката-кредитор се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, срещу която ищцата не е подала възражение в законоустановения срок и спрямо нея са предприети изпълнителни действия. Съобразено е също така, че с Договор за цесия от 15.11.2016г. банката прехвърлила вземането си по договора за кредит на „ЕОС Матрикс” ЕООД, [населено място]. При така установените факти, съдът е обосновал, че защитата на страната може да се развие по реда на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК, като посочените в исковата молба доводи за наличие на каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава и ненастъпване на изискуемостта на вземането по договорното правоотношение, както и възражението за нищожност на записа на заповед не съставляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424 ГПК – същите са били известни на страната и са преклудирани с изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Възраженията за изтекла погасителна давност и възраженията,свързани с възникването и съществуването на вземането (в какъвто смисъл се квалифицирани твърденията за нищожност на записа на заповед, за наличието на каузално правоотношение /договор за кредит/, за обезпечаването на което записът е издаден, и ненастъпването на изискуемостта на вземането по това каузално правоотношение), съдът е счел за необосноваващи фактическия състав на чл. 439 ГПК, тъй като същите са свързани с договора за кредит, а не със записа на заповед, а и не погасяват самото задължение. Подчертано е също, че тези възражения е следвало да се посочат в срока по чл. 414 ГПК. Посочено е, че договорът за цесия не засяга съществуването на прехвърлените вземания, тъй като ефектът от договора за цесия е смяна на кредитора и не е от съществено значение за съществуването на вземането. По отношение на погасителната давност въззивният състав е развил допълнителни съображения за прекъсване на същата, приравнявайки неподаването на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение на признаване на вземането от длъжника. Акцентирано е, че към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение в процесуалния закон не е действала редакцията на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК, изискваща служебна проверка за неравноправни клаузи, но в случая такава не се и дължи, тъй като се обезпечава задължение на юридическо лице, което не се ползва с потребителска защита. С оглед тези правни изводи, съдът е отрекъл правния интерес на ищцата за установяване недължимостта на вземанията на ответника по договора за кредит от 05.07.2007 г., защото заповедта за изпълнение - изпълнително основание срещу ищцата, не е издадена въз основа на този договор. Отречен е правният интерес от предявяване на иск за установяване недължимостта на вземанията на ответника по записа на заповед от 05.07.2007 г., тъй като ищцата не твърди новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да не са й били известни до изтичане на срока за подаване на възражението срещу заповедта на изпълнение или, с които не е могла да се снабди в същия срок. Счетено е, че не е налице и правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване, че събраната по изпълнително дело №481/ 2011г. на ЧСИ Н. Д. сума в размер на 14 640 лв., за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2024 г., е събрана без основание, тъй като съществува интерес от предявяване на осъдителен иск, ако посочената сума е събрана без основание. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: 1. „Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, и авалирал запис на заповед като обезпечение по договор за кредит, има ли качество на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?“ 2. „Представлява ли счетоводното приключване на договора за кредит от „Райфайзенбанк-България" ЕАД, като погасен на 27.12.2019г., ново обстоятелство след издаването заповедта за изпълнение, което показва дезинтересирането на кредитора по отношение на задължението по договора за кредит?“ 3. „Представлява ли новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424 от ГПК погасяването по давност на вземането по каузалното правоотношение, а именно договорът за кредит, по който като обезпечение е издаден записа на заповед, на основание на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист?“ 4. „Когато Запис на заповед е издаден като обезпечение на каузално правоотношение, какъвто е договорът за кредит на ищцата, може ли да се приеме, че с погасяване на задължението по каузалното правоотношение се погасява и задължението по записа на заповед?“ 5. „Възражението за погасяването на вземането по давност, направено в исковата молба може ли да се приеме като ново обстоятелство от значение по делото?“ 6. „Когато записа на заповед обезпечава изпълнението на каузална сделка, обезпечителната функция на менителничния ефект следва ли да е съпоставима с каузалното задължение, което обезпечава, а именно: всички задължения по договора, вкл. лихвата при неизпълнение, както и датата на падежа на ефекта следва ли да съвпада с датата на прекратяване действието на каузалното правоотношение –25.06.2012г. която дата е след издаване на Заповедта за изпълнение. И може ли да се приеме, че настъпването й представлява ново обстоятеллство по смисъла на чл.424 ГПК?“ 7. „Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор за кредит, сключен с потребител, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва ли да се прилага договора, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия, и в случай, че не е приложен, може ли да се приеме, че издадениата заповед за изпълнение е нищожна?“ 8. „Като се има предвид, че записа на заповед обезпечава изпълнението на каузална сделка, обезпечителната функция на менителничния ефект следва да е съпоставима с каузалното задължение, което обезпечава, а именно: всички задължения по договора, вкл. тези при неизпълнение, и датата на падежа на ефекта следва да съвпада с датата на прекратяване действието на каузалното правоотношение –25.06.2012г. която дата е след издаване на Заповедта за изпълнение?“ 9. „Простира ли се менителничния ефект върху задължения с ненастъпил падеж?“ 10. „Авалистът по запис на заповед може ли да се позовава на неравни клаузи по договора за кредит, предвид, че записът е издаден като обезпечение по каузалното правоотношение?“ 11. „Допустимо ли е лихвата по договора за кредит и лихвата по Записа на заповед, издаден като обезпечение по договора, да бъдат различни, и да имат различни падежи, и това води ли до нищожност на записа на заповед?“ 12. „Представлява ли Запис на заповед от 05.07.2007г, самостоятелен титул за плащане на парично задължение, когато същият е издаден като обезпечение на договор за кредит №175125/ 05.07.2007г от Райфайзенбанк ЕАД, по който поръчител и респ. длъжник по същия е Н. К.?“ 13. „Предвид, че Записът на заповед е издаден не на самостоятелно основание, а като обезпечение към договора за кредит, то погасяването на главното задължение по каузалното правоотношение - договора за кредит, погасява ли задълженията по и по дадените обезпечения за него – в случая по записа на заповед от 05.07.2007 г.?“ Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради твърдяно противоречие с възприетото в решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015г. на ВКС, І т. о. и решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, І т. о. по отношение на въпроса за качеството „потребител“ на физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец. Поддържа се противоречие с възприетото в определение № 4203/20.12.23г. и решение 491/23.07.2024 г., двете по гр. д. №1767/23г. на ВКС, IV г.о., в които се приема, че влезлите в сила заповеди по чл. 410 и по чл. 417 ГПК подлежат на преразглеждане, когато заповедният съд не е направил мотивирана проверка за неравноправност на договорните клаузи, както и с практиката на Съдът на Европейския съюз по дело C-379/21, в което съдът приема, че националните съдилища са длъжни да преразглеждат влезли в сила заповеди, ако съдията, издал изпълнителния лист, не е направил проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора с длъжника и това не е изрично записано в мотивите му да уважи претенцията. Твърди се и противоречие с Определение по дело С–74/15 на СЕС, с което е постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от национален съд по спор във връзка с договор за кредит с търговско дружество и обезпечителни договори с физическо лице, и в него е прието, че Директива 93/13/ЕИО се прилага към договор за обезпечение, сключен от физическо лице за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество. Частният касатор поддържа и основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед това, формулираните от частния касатор втори, трети, шести, седми, осми, девети, десети, единадесети, дванадесети и тринадесети въпрос не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички тези въпроси са свързани с основателността на предявените от частния касатор установителни искове, което изключва тяхната относимост към настоящия процесуалноправен спор относно допустимостта на същите – а именно наличието на предпоставки за предявяване на установителни искове за недължимост на задължения по запис на заповед, за която има стабилизирана заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради неподадено в срок възражение от длъжника, както и за установяване на събрана сума без основание по изпълнителното дело, във връзка с тази заповед за незабавно изпълнение. Необосноваването на общия селективен критерий препятства изследването на допълнително поддържаните от частния касатор основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпроси трети и пети – по същество, могат да бъдат обобщени като въпрос- дали направеното в исковата молба възражение за погасяването на вземането по давност по каузалното правоотношение /договор за кредит, по който като обезпечение е издаден запис на заповед, на основание, на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист/ може да се приеме като ново обстоятелство от значение по делото по смисъла на чл. 424 ГПК – е относим към решаващите изводи на въззивния съд, поради което се доказва общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната не обосновава,обаче, допълнително поддържаният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК. По т.1 на цитираният текст липсва по тези въпроси обосноваване на поддържано отклонение от практика на ВС, респ. ВКС, което конкретно да е изведено от мотивите на посочените актове, тъй като не определението следва да им противоречи, а поставените въпроси следва да бъдат разрешени в отклонение от тази практика. Изложеното е относимо и към соченото решение на СЕС, по което също липсва обосноваване за конкретно отклоняване от тази практика с разрешенията дадени по въпросите с обжалваното определение, което, освен това, като довод сочи на различно от поддържаните основания – а именно – на такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Извън това и постановеното определение като дадени разрешения не противоречи на цитираните общо съдебни актове по релевантните въпроси. За да е налице допълнително поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, частният касатор следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Касаторът не е развил съображения свързани с тази дефинитивност на основанието. Нещо повече в изложението изобщо липсват изложени съображения по него. Нормата на чл. 424 ГПК е ясна и не създава затруднения при прилагането й. Предпоставка за предявяване на иск по чл. 424 ГПК е наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Възражението за изтекла погасителна давност не е ново обстоятелство спрямо същите срокове, като в този смисъл е формирана трайна практика на ВКС / напр. определение № 371/23.06.2014 г. по ч.гр.д. № 3033/2013 г. на ВКС, I гр.о. и др./ а тази практика е свързана и с разрешенията дадени с т.16 на ТРОСГТК №4/13г., съобразно които преценката за редовност на исковата молба и допустимост на иска по чл.424 ГПК е свързана с изискването за посочване на нови доказателства или нови обстоятелства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането. С оглед изложеното не са налице предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение