Определение № 649 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 673/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Е.-Р. против решение № 111/16.05.2012 г. по в.гр.д. № 129/2012 г. на СЗОС в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение в частта му относно главния иск, с която касаторът е осъден да заплати на С. Б. Е.-С. сумата 20 000 лв. на основание чл.55,ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва и разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Следва ли да се прилагат методическите указания на А. по обществени поръчки в процедурите за възлагане на обществени поръчки и в частност законосъобразно ли възложителят се е позовал на процесното указание?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като съдилищата ги приели като доказателство, но не приемат за основателно прилагането им. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд няма произнасяне, “че не приема за основателно прилагането на методическото указание”, а само, че в случая методическите указания от А. не променят изводите в мотивите на съда, че е налице неоснователно обогатяване. Законосъобразността не е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова е предмет на друго последващо производство по чл.290 и сл. ГПК. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.