Определение № 1055 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4409/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. Г. от [населено място] чрез адв. А. М. против решение от 11.04.2013 год., постановено по гр.д. № 2976/2013 год., на СГС, АО, ІІІб състав, с което е потвърдено решение от 19.10.2012 год. по гр.д. № 7312/2011 год. на СРС, ГО, 72 състав, с което е отхвърлен предявениият от него срещу В. Г. Ц., Г. Ц. И. и И. Ц. И. всички от [населено място] иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 93,ал.2 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 7 800 лв., представляващо размера на дадения задатък в двоен размер по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 21.05.2007 год., ведно със законната лихва от 15.07.2010 год. Присъдени са разноски. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Касаторът счита, че при постановяване на въззивното решение съдът е взел предвид показанията на посочената от ответната страна свидетелка без да отчита нейната евентуална заинтересованост и не е взел предвид всички данни по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответниците по касационната жалба В. Ц., И. И. и Г. И. оспорват касационната жалба по същество в писмено възражение по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона изобщо не са изпълнени. Касаторът формално е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК както и два броя съдебни решения / съответно по гр.д. № 70544/2011 г. на РС [населено място] и решение по гр.д. № 88/12год. на РС [населено място] /. В изложението обаче правен въпрос не е формулиран, не е обосновано и допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.Представените две решения, за които касаторът твърди, че разрешават по различен начин сходни казуси, не съставляват съдебна практика, доколкото няма данни, че са влезли в сила. Независимо от това основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.12 ГПК, не може да се обсъжда предвид сочената липса на правен въпрос, който е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.