Определение № 2407 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 59891/16.05.2025 г., подадена от Й. Л. Т., М. Г. М., Г. М. Г., С. Н. Н. и Ц. Н. Н., чрез адвокат П. Г., срещу решение № 2169 от 09.04.2025 г. по гр. д. № 13570/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20150563 от 03.07.2021 г. по гр. д. № 10725/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Й. Л. Т., Г. М. Г. и М. И. Н. (починала, с конституирани наследници във въззивното производство С. Н. Н. и Ц. Н. Н.) срещу „Изотопна Техника“ ЕАД петиторен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 0.818 дка, представляващ част от бивша нива, имот № *, находящ се в [населено място],[жк], м. „Т.“, възстановен на наследниците на Г. Т. А. с решение № 5/14.05.1996 г. на Поземлената комисия към Община Младост-област София-град, който имот с проектен идентификатор *** е ограничен в площта между линиите по точки 1-3-2-4 на скица проект № 15-938958-16.10.2019 г. на АГКК-СГКК-София, находяща се на л. 31 от първоинстанционното дело, и за осъждане на ответника да предаде на ищците фактическата власт върху процесния недвижим имот, като вместо него въззивният съд е отхвърлил иска.

Въззивният съд е съобразил, че предмет на въззивното производство е твърдяното от ищците материално субективно право на собственост върху процесния недвижим имот (описан по-горе). Изложил е, че с нот. акт № 116/29.12.1939 г., peг. № 2109, дело № 4232/1939 г. Г. Т. А. е признат за собственик на недвижим имот, нива с площ от 1.7 дка в м. „Т.“, находяща се в землището на [населено място], Софийска околия. От удостоверението за идентичност на имена № 10557/08.05.2019 г., издадено от СО - район „Младост“, се установява, че Г. Т. В. и Г. Т. А. са имената на едно и също физическо лице. Ищците се легитимират като правоприемници на Г. А., чрез настъпило наследствено правоприемство по силата на закона и договор за продажба за наследство от 12.11.2017 г. С решение № 5/14.05.1996 г. на ПК „Младост“ е възстановено на наследниците на Г. Т. А. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 0.818 дка, находяща се в строителните граници на [населено място],[жк], м. „Т.“, имот № *, като със същото решение е отказано възстановяването на 0.962 дка от същия имот на основание чл. 10б, ал. 1, във вр. с ал. 7 ЗСПЗЗ, поради това че теренът попада в парцел, предназначен за мероприятия на „Научни институти-НПЗ Г.“. Съдът е посочил, че решението, с което се възстановява правото на собственост, има конститутивно действие, което се проявява от момента на приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Конститутивният ефект на решението зависи от това при действието на коя редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е постановено. Релевантна за правния спор е нормативната уредба към момента на издаването му, т.е. към 1996 г. За да се породи конститутивното действие на решението, обектът на собственост трябва да е достатъчно индивидуализиран и обособен. Когато решението на ПК, с което е възстановено правото на собственост, е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението (ДВ, бр. 45/1995 г.), която не изисква решението да бъде придружено със скица, то има конститутивно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описаният в него имот е достатъчно индивидуализиран. Не е достатъчно само да бъдат посочени съседите на имота отпреди колективизацията, а следва да е възможно имотът да се индивидуализира към момента на реституцията. Правото на собственост на бивши земеделски земи, попадащи сега в урбанизираната територия, се възстановява по реда на чл. 1 0, ал. 7 ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с издаване на решение на поземлената комисия, а скица към него не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Те се издават при приключване на административната процедура по чл. 11 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и свободната от застрояване земя в урбанизираните територии и установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и площта му според плана, застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение, и размера на свободната земя, подлежаща на възстановяване. Конститутивното действие на решението се проявява с приключване на тази процедура, поради което не е необходимо издаване на констативен нотариален акт за собственост. Изключението в края на нормата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се отнася до това, че в хипотезата на възстановяване правото на собственост по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ решението има легитимиращо действие и без да е издадена скица към него, защото имотът е индивидуализиран със скицата към удостоверението към чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ. От приложените по делото писмени доказателства: комбинирана скица за пълна и частична идентичност на поземлен имот № *** от 07.2019 г., скица за имот пл. № *, скица проект за поземлен имот № ***, удостоверение по чл. 13 ПП3СПЗЗ и изслушаното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че процесният имот от 0.818 дка представлява част от бивша нива, част от имот № *, находящ се в [населено място],[жк], м. „Т.“, с обща площ от 1.7 дка. Към датата на включване на имота към ТКЗС - Горубляне, 1957-58 г., и през 1963 г. в ДЗС, не е бил заснет и изготвен кадастрален план за местността. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е попадал в строителните граници, поради което е възстановен при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Спорният имот попада в границите на парцел *, кв. * по РП/1967 г.; в парцел *, кв. * по ЗРКП/1983 г. и по сега действащия ЧИРП/1998 г., потвърден 2003 г. Към момента на издаване на удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ и при действието на ЧИРП/1998 г. имотът е попадал в парцел *, кв. * и в улица по ОК7-ОТ8-ОК9. От събраните писмени доказателства и изслушаното заключение може да се направи извод, че процесният имот е индивидуализиран в достатъчна степен.

Въззивният съдебен състав е визирал, че косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК за законосъобразност на административни актове е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, или неин правоприемник. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници. Съдът е длъжен да обсъди възраженията срещу реституцията, като проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция при спор за собственост между лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска реституция.

Софийски градски съд е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 7 ЗПСЗЗ не се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, и включени в границите на урбанизираните територии, ако върху тях (земеделските земи) при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Приел е, че от заключението на вещото лице се установява, че върху процесния имот, част от пл. № *, е построена сграда, но същата попада извън спорната част от 818 кв.м, като през терена не преминават тръбопроводи, водопроводи и електрически кабели, т.е. не са налице предпоставки на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за отказ от възстановяване на правото на собственост. Този извод се подкрепя и от събраните пред двете инстанции свидетелски показания. Допълнително нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСППЗ, която касае имот в строителните граници и е специална по отношение на по-общата хипотеза на чл. 10б ЗСПЗЗ, изисква законност на реализирания обект. Нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) предвижда деривативен способ за придобиване на вещни права. Съгласно т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС фактическият състав включва следните елементи: 1) държавата да е собственик на конкретно имущество; 2) това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие; 3) с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. От представените от ответника писмени доказателства се установява пълно и главно, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие - „ Електрон “ - София. Правото на стопанисване и управление, като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във вр. с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.), и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка, и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.) върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност, с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самия административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства (актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и др. под.). Установено е, че решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е постановено след образуването на дружеството, а последното е резултат от извършено преобразуване на фирма с държавно участие ( „ Електрон “ - София), съобразно Разпореждане на МС № 20/20.09.1991 г. Тъй като възникването на самостоятелния правен субект „ Радиоизотоп “ ЕООД предхожда приключването на реституцията по ЗСПЗЗ, за него постановеното с изр. 2 от диспозитива на ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС не намира приложение и дружеството не се явява обвързано от решение № 5/14.05.1996 г. на „ПК Младост “. Съобразно на § 6, ал. 6 ЗППДОбП, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Когато акциите или дяловете, собственост на държавата или общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, същите се обезщетяват за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции, с компенсаторни записи. Съгласно § 11 ДР на ЗПСК, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните получават обезщетение (акции и дялове на дружеството по реда на ЗОСОИ, а когато акциите или дяловете - собственост на държавата или на общината, са недостатъчни - компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции). В тези случаи органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощие да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на предприятието, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно - на търговското дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на органа по поземлената собственост, което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка.

Въззивният съдебен състав е приел, че с ъвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че процесният имот, представляващ нива с площ от 0.818 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], кв. „Г. “, м. „Т. “, имот № *, е включен в активите на преобразуваното еднолично търговско дружество със 100 % държавно имущество. От представените АДС № 6328/06.10.1969 г. на Ленински РНС, АДС № 2651 от м. октомври 1969 г. на РНС „Девети септември “ се установява, че този имот е предаден за ползване на Дирекция „Изотоп “ при Министерство на машиностроенето - т. 7 от АДС № 2736/1970 г. В продължение на удостовереното в т. 7 на АДС № 2736/1970 г. е описано правоприемството между Дирекция „Изотоп “, ДСО „Електрон “ и фирма „Електрон “, респ. - осъщественото последователно предаване на ползването на имота между посочените структури, последната от които се явява пряк праводател на ответника. С Разпореждане № 20/20.09.1991 г. на МС, считано от 16.09.1991 г. е прекратена дейността на фирмата с държавно участие „Електрон “ - София, като е постановено преобразуването й в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Наред с това, съгласно Приложение № 31 към чл. 1 от Разпореждането, е образувано „Радиоизотоп “ ЕООД - на основата на имуществото на Предприятието за радиоизотопни изделия - [населено място], поемайки съответната част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „Електрон “ - гр. София, съгласно разделителен протокол (т. 2 от Приложение № 31). Такъв е съставен на 12.12.1991 г. и в текста му е посочено, че правата по акт № 6328/1969 г. на Ленински РНС за държавна собственост във връзка със 71 000 кв.м, от които 65 228 кв.м държавен имот и 5772 кв.м на частни лица, индивидуализиран като парцел * в квартал *, НПЗ „Изток “, под зона „Г. “, местност „К. “, се предоставят на „ Радиоизотоп“ ЕООД. В ъззивният съд е заключил, че доколкото недвижимият имот е индивидуализиран съобразно означението му в действащия регулационен план от 1983 г., без данни каквато и да е част от посочения парцел * да е изключена от предоставената на „ Радиоизотоп“ ЕООД земя, елемент от капитала на новообразуваното дружество е целият парцел, независимо от описанието, касаещо площта му. Площта, за разлика от отразяването в действащия план, не представлява индивидуализиращ белег на недвижимите имоти, поради което и при липсата на данни за ограничаване на предоставения имот в граници, различни от произтичащите от плана, не е налице основание да се приеме, че каквато и да е част от процесния недвижим имот е изключена от капитала на „ Радиоизотоп“ ЕООД. Събраните по делото доказателства удовлетворяват изискванията, разяснени с т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, относно наличието на преки и/или непреки доказателства за собствеността на държавата и предоставянето на целия терен на парцел * в квартал 2, НПЗ „Изток “, под зона „Г. “, местност „К. “, на „Радиоизотоп “ ЕООД, обуславящи настъпването на вещнотранслативния ефект на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в полза на дружеството. Ответникът е частен правоприемник на „Радиоизотоп “ ЕООД, който извод се прави от представения договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нот. акт № 67/18.04.2019 г. по нот. д. № 59/2019 г., т.е. придобитите по чл. 17а ЗППДОбП вещни права са преминали в патримониума на ответника по предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. Следователно, в полза на праводателя на ответника е осъществено придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП, поради което и на основание § 11 ДР на ЗПСК постановеното решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ се явява материално незаконосъобразно и при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК то не може да бъде зачетено в настоящия процес.

Съдът се е произнесъл и по възражението за придобивна давност. Изложил е, че владението представлява фактическо състояние, което се характеризира с упражняване на фактическа власт върху определена вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Кумулативно с двата признака, в съдебната практика се приема, че владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Намерението на владелеца да държи вещта като своя се изявява чрез извършваните от него действия, които по съдържание и обем трябва да съответстват на правото на собственост (или на друго вещно право) върху вещта. Тези действия трябва да са от такъв характер, че да не оставят съмнение, че владелецът счита себе си за собственик и отрича правата на други лица върху същата вещ. Съдът е намерил, че от събрания доказателствен материал не се установява да са извършвани подобни действия, а напротив - установява се, че свободният достъп до процесния имот не е бил ограничаван, а от показанията на свидетелите на ищците се установява, че същите са посещавали имота, като са полагали грижи за него необезпокоявано в периода от 1996 г. до 2019 г. Следователно, дори и да е била налице фактическа власт с намерение за своене, която се изразява чрез представляващи дружеството органи, то самото владение е останало скрито, т.е. придобивна давност не е текла. От заключението на вещото лице и приложените скици се установява, че спорната сграда се намира извън процесния имот от 0.818 дка, поради което свидетелските показания, свързани с установяването на факта относно нейното ползване по предназначение, са ирелевантни към предмета на доказване. От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства и събраните устни доказателствени средства се установява, че в периода след 18.04.2019 г. ответникът упражнява фактическа власт върху целия имот, като е обективирал по достатъчно ясен начин намерението си за своене - оградил е имота и е положил настилка от чакъл. Придобивната давност е прекъсната с предявяването на исковата молба на 26.02.2020 г., като докато трае процесът, давност не тече. Следователно към края на съдебното дирене не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС период от време, поради което възражението на ответника следва да бъде оставено без уважение.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани, на първо място, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси:

1. Има ли обратно действие приложената от СГС норма на § 11 ПЗР на ЗПСК, респ. предходната норма на § 6 ПЗР на ЗППДОбП (отм.) в първоначалната редакция от 11.04.1998 г. и може ли с нея да се засегнат вече придобитите права от ищците с реституционното решение на ПК „Младост“ от 14.05.1996 г. (влязло в сила на 08.08.1997 г.), с подвъпрос:

1.1. Ако към датата на постановяване на горепосоченото реституционно решение не е била в сила разпоредбата на § 11 ЗПСК, предвиждаща възможност за обезщетяване на правоимащите с акции и дялове в дружеството, то допустимо ли е да се възстанови собствеността на правоимащите в съществуващи реални граници върху притежаваните от наследодателите им имоти преди колективизацията, при наличие на останалите предпоставки по ЗСПЗЗ;

2. Ако имотът не е бил предоставен за стопанисване и управление на ответното дружество (респ. на неговите праводатели), допустимо ли е той да премине в негова собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП при преобразуването му в ЕТД, с подвъпроси:

2.1. Допустимо ли е предоставянето на имота и правоприемството на правните субекти да се установяват с ръкописно отбелязване в акт за държавна (общинска) собственост;

2.2. Има ли правно действие предоставянето (по смисъла на чл. 39, ал. 2, във вр. с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.) и чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.) на имот за стопанисване и управление на държавна стопанска (социалистическа) организация, ако е принадлежал на член-кооператори на ТКЗС, но не е бил отчуждаван нито от ТКЗС, нито от действителните собственици, внесли земята си за общо кооперативно земеползване. Може ли да се приеме, че те губят правата си в резултат на това предоставяне. Би ли могъл такъв имот да бъде предмет на придобивен способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) - деривативен или оригинерен.

Жалбоподателите твърдят, че по горните въпроси въззивното решение влиза в противоречие с приетото в: решение № 26/15.10.1998 г. по конст. д. № 27/1998 г. на КС на РБ, решение № 12/1993 г. на КС на РБ, ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 189/29.10.2015 г. по гр. д. № 2462/2015 г. на ВКС, І г. о.

На второ място, отново при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са формулирани въпросите:

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането, респ. едностранното или превратно обсъждане на допуснати, събрани и приети доказателства и доводи на страните, които са от съществено значение за изхода на делото - в случая на доказателства за непринадлежността на процесния имот към активите на ответното дружество;

2. Достигането до правни изводи от съда въз основа на данни и доказателства, които не са включени в доказателствения материал по делото, опорочава ли тези изводи и дава ли основание да се приеме, че решението е необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила.

По тези въпроси се визира противоречие с ППВС № 7/27.12.1965 г., ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВС.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че въззивното решение е валидно и допустимо.

Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – за проверка дали същото не е очевидно неправилно, предвид направените изводи относно приложението в настоящия казус на разпоредбите на § 6, ал. 6 ПЗР на ЗППДОбП и на § 11, ал. 1 ДР на ЗПСК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,