Определение № 4871 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. В. К. против определение № 356/11.08.2026 г., постановено по гр.д.№ 316/2026 г. от състав на Окръжен съд – Смолян. Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е отменил определение на районен съд, постановено в производството по чл.248 ГПК и е постановил ново, с което е оставил без уважение искането на ответника по делото за присъждане на разноски в нейна полза. Съдът е приел, че производството по чл. 132 СК е исково и няма за предмет спорна съдебна администрация. Прието е от съда, че отказът от иск не е предприет без заявена и установена причина. Той е резултат от оказаното от съда съдействие за разрешаването на един спор по най – добрия начин за детето и от активното му напътване към спогодба в името на този най – висш интерес, за който е длъжен да следи и служебно. Посочено е, че е налице установена причина за това процедиране на съда – недвусмислено изразеното становище на педагога. Като извод съда е посочил, че отказът от иск е предизвикан от новонастъпили обстоятелства след завеждането на делото, които не се дължат на поведението на някоя от страните. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, присъждат ли се съдебни разноски на ответника по делото при прекратяване на производството поради отказ от иска, когато отказът е породен от факти, настъпили преди предявяване на иска и известни на ищеца. Твърди се, че произнасянето на съда по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В своите мотиви и правни изводи, съставът на въззивния съд е приел, че отказът от иск е предизвикан от новонастъпили обстоятелства след завеждането на делото, които не се дължат на поведението на някоя от страните. Съдът не е приел от фактическа страна, както и от правна страна, че не се присъждат съдебни разноски на ответника по делото при прекратяване на производството поради отказ от иска, когато отказът е породен от факти, настъпили преди предявяване на иска и известни на ищеца. Така цитираната съдебна практика, както и поставения правен въпрос е неотносим към произнасянето на съда, предвид изложеното по-горе. Обосновката на поставения правен въпрос съдържа твърдения за факти, които не са обсъждани от въззивния съд и не са възприети от него в обосновката на правните изводи. В настоящото производство не следва да се извършва проверка на фактите по спора, доколкото и не се навеждат правни въпроси, свързани с възприетата от съда фактическа обстановка и доводи във връзка с необоснованост на съдебния акт, както и въпроси в тази насока. Втория поставен въпрос е, приложими ли са правилата за разпределение на разноските, прието с ТР№3/2024 г. на ОСГК на ВКС по отношение на исковете по ЗЗДН. Съдът изрично е посочил в своите мотиви, че че производството по чл. 132 СК е исково и няма за предмет спорна съдебна администрация, като е приел, че искът е с правно основание чл. 132 СК, което се установява и от данните по делото. Съдът се е отказал от този свой иск, поради което поставения правен въпрос е неотносим. Освен изложеното, съдът не се е позовал на тълкуването, дадено с посоченото тълкувателно решение приемайки, че в случая не се касае за спорна съдебна администрация, нито е приел, че иска, от който се е отказал ищецът, се основа на разпоредби на ЗЗДН. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС