Определение № 1786 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4916/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. А. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 187 от 17.07.2025г. по в.гр.д. № 205 по описа за 2025г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение от 24.02.2025г. по гр.д. № 717/2024г. на ОС Русе като е отхвърлен като неоснователен иска му против М. Г. Т. за обявяване за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, на сключения на 11.04.2023г. предварителен договор за покупко-продажба на 22/24 ид.ч. от апартамент В, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор ..., със застроена площ от 89.63кв.м. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Г. Т., чрез процесуалният представител адвокат Т., с който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Излага доводите си, като счита постановения въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 26.11.2025г., в т.ІІІ от който е посочено, че договорената сума за изготвяне на отговор на касационна жалба е заплатена „изцяло в брой“. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗЗД, като е приел за установено следното: Страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на 11.04.2023г., по силата на който М. Г. Т. се е задължила да прехвърли на Р. А. К. собственият си имот, представляващ 22/24 ид.ч.от процесния имот за сумата от 68 000лв., платима от купувача на две части: 10 000лв.при сключване на договора и 58 000лв.при сключване на окончателния договор при нотариус. Съдът е приел, че страните не спорят, че договорената цена е половината от реалната пазарна цена, защото по морални съображения Т. е считала, че половината от имота принадлежи на ищеца. Уговорката им - окончателният договор да се сключи в срок до 31.12.2023г.-не е осъществена. За безспорно е прието и обстоятелството, че сумата от 10 000лв.не е платена при подписване на договора. Ответната страна оспорва тезата на ищеца, че заплащането й е станало чрез предоставяне на средства за воденото от Т. гр.д.№ 309/2020г.на ОС Русе за разваляне на сключения от нейната майка договор за прехвърляне на имота, предмет на настоящето производство, срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трето лице. Въззивният съд е приел за недоказано това възражение за наличие на плащане на договорената сума от 10 000лв., считайки ищеца за неизправна страна по сключения предварителен договор. Приел е, че не е изпълнил и поетите задължения да предприеме действия по сключване на окончателен договор в рамките на уговорения срок до 31.12.2023г. като посочи нотариус и покани продавача да се яви пред същия. Мотивирал се е с липса на уговорка в договора за плащане на сумата от 10 000лв.чрез покриване на разноски по дело и прихващането й с договорената сума. Въззивният съд е посочил, че съгласно ТР № 4 от 9.05.2023г.по т.д.№ 4/2020г.на ОСГК на ВКС, неизпълнението на задължението на купувача да заплати цената не е пречка за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, освен ако то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните, какъвто е преценено, че е настоящия случай. С отговора, ответницата е направила изявление за разваляне на договора и съдът е приел последиците от него за настъпили. Договори, чието разваляне може да настъпил извънсъдебно се развалят с едностранно изявление и в случая изявлението на изправната страна е достигнало до другата страна, която не е изпълнила задълженията си за плащане на договорената като авансова сума от 10 000лв.и за предприемане на действия по сключване на окончателен договор, което се дължи на негово бездействие, а не на обективна невъзможност. Съдът е приел за доказано възражението на ответницата за безполезност на изпълнението от длъжника пред вид договорената крайна дата за сключване на окончателния договор, която е била 31.12.2023г. и ноторно известната динамика на цените в пазара на недвижими имоти. В представеното изложение, касаторът формулира следните въпроси, във връзка с посоченото от него основание за допустимост чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. При иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, при който изправната страна твърди, че е развалила договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД с изявление, направено в отговора на исковата молба, следва ли да се докажат при условията на пълно главно доказване, предпоставките на които основава правото си на разваляне? Касаторът счита, че в случая въззивният съд е извел извода си за безполезност на изпълнението без да изпълни задължението си да изследва налице ли е виновна забава от страна на купувача и отпадане на интереса на продавача, 2. При твърдение, че правото на изправната страна да развали едностранно договора, на основание чл.87, ал.2, изр.3 ЗЗД, доколкото изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който я твърди и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност, достатъчни ли са за да обосноват тази безполезност?, 3. Допустимо ли е страна по предварителен договор, която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне, без да е спазена процедурата по чл.87, ал.1 ЗЗД и при липса на основания по чл.87, ал.2 ЗЗД? По тези въпроси касаторът твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 834/2017г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1492/2023г.на ІІІ г.о., т.д.№ 1002/2011г.на ІІ т.о., т.д.№ 118/2011г.на ІІ т.о., гр.д. №6836/2013г., т.д.№ 32/2009г.на ІІ т.о., т.д.№ 396/2010г.на І т.о., т.д.№ 116/2011г.на ІІ т.о., 4. Кой носи тежестта да инициира окончателна сделка, т.е. да покани другата страна да сключат окончателен договор – купувача, който не разполага с документи за прехвърляне на недвижимия имот или продавача, който е титуляр на правото на собственост и разполага с необходимите документи? Твърди се противоречие с решение по гр.д.№ 856/2009г.на ІV г.о.и 5. Допустимо ли е извършване на прихващане на насрещни вземания – въз основа на изявление на длъжника, направено в исковата молба и потвърдено в съдебно заседание, т.е. може ли извършеното прихващане да се установява с гласни доказателствени средства? Позовава се на противоречие с приетото в решения по т.д.№ 2875/2018г.на ІІ т.о., т.д.№ 2317/2020г.на І т.о., т.д.№ 1391/2021г.на ІІ т.о., т.д.№ 1512/2020г.на І т.о. и т.д.№ 523/2020г.на І т.о. Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото част от тях /с № 3 и № 5/ не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а за всички не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, защото съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице посоченото специално основание следва именно поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, да е разрешен в противоречие с изброените тълкувателни решения или постановления на Пленум на ВС, или с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая – част от посочените от касатора решения не са постановени по идентични със сега поставените от касатора въпроси, поради което по отношение на тях не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това са решенията по гр.д.№ 834/2017г. на ІІІ г.о., което е постановено по въпрос относно задатък, гр.д.№ 1492/2023г.на ІІІ г.о., което е с въпрос относно предоставяне на срок за изпълнение при различни от настоящите договорки, т.д.№ 1002/2011г.на ІІ т.о., където въпросът е за характера на нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД, гр.д.№ 32/2009г.на ІІ т.о. относно разваляне на договор за лизинг, гр.д.№ 856/2009г.на ІV г.о., относно допустимостта на свидетелски показания относно обстоятелства относно договор за заем, както и всички посочени дела, касаещи прихващането. Първите два поставени от касатора въпроси, касаят хипотезата на безполезност за изпълнение на задължението. Във връзка с нея, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД, съгласно която норма изявление от изправната страна за разваляне на договора може да бъде отправено до неизправната страна без да се дава срок за изпълнение, ако е доказано наличието на някоя от следните хипотези на невъзможно изпълнение – поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно или ако задължението е следвало да си изпълни непременно в уговорено време /какъвто настоящият случай не е/. Практиката приема, че когато се твърди разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението, тази безполезност следва да е в резултат на виновна забава на длъжника и доказателствената тежест за установяването й е на кредитора. Продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание за приемане на посочената хипотеза /вж.и цитираните от касатора решения по т.д.№ 279/2014г.на ІІ т.о., т.д.№ 396/2010г.на І т.о., т.д.№ 116/2011г.на ІІ т.о., т.д.№ 307/2011г.на ІІ т.о., гр.д.№ 6836/2013г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 490/2015г.на ІІІ г.о./ В случая, решаващите изводи на въззивния съд са именно в този смисъл. Той е преценил като доказано от страна на ответницата твърдението й за безполезност на изпълнението, като се е позовал не само на продължителността на забавата, която датира от 31.12.2023г., но и на още три обстоятелства: страните не са постигнали договорка за удължаване на крайния срок за сключване на окончателен договор след 31.12.2023г. и купувачът не е отправял такова искане към продавача, не е получена от продавача договорената авансова сума, динамика на цените в пазара на недвижими имоти в посока на тяхното увеличение, като конкретно според данни на НСИ през второто тримесечие на 2024г. отчетеното увеличение на цените е от 15.1% в сравнение с второто тримесечие на 2023г. В хипотеза на забава и изпълнение без съдействието на съда относно определянето на срок, кредиторът не е длъжен да приеме забавеното изпълнение и при възникнал спор относно неприемането, съдът следва да изследва наличието на предпоставките както за забава на длъжника, така и за интереса на кредитора и за възможността му да развали договора без да дава срок за изпълнение и в случая именно така е процедирал въззивния съд. Във връзка с поставеният въпрос № 4 относно това кой следва да инициира сключването на окончателна сделка, възможностите са различни във всеки отделен случай, като отговорът зависи от договореното от страните, като в случая е прието, че страните са договорили инициативата да е на купувача. Въпросите с № 3 и № 5 не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото въпрос № 3 съдържат условие, което не е прието за установено от въззивния съд /че не е спазена процедурата по чл.87, ал.1 ЗЗД поради липса на основания по чл.87, ал.2 ЗЗД/, а въпрос № 5 не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд /той няма изложени мотиви за прихващане/. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – за да е от значение за изхода на спора поставеният от касатора материално правен или процесуално правен въпрос следва да е „включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело“. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва само, ако той бъде допуснат до касационно обжалване. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, при липса на направено възражение за прекомерност,в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 326 евро. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд