Определение № 1691 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 974/2025 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на А. Л. К., чрез адв. И. Т., и частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 2727/24.10.2024г. по в.ч.гр.д.№ 1954/2024г. по описа на САС, с което, след отмяна на определение № 263151/07.05.2024г. по гр.д.№ 3108/202г. по описа на СГС, е присъдено на адв. Т., на основание чл. 248 ГПК вр. с чл. 38 ЗА, възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие в първоинстанционното производство в размер на 5000 лева и е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу определение № 263524/07.05.2024г. по гр.д.№ 3108/202г. по описа на СГС, с което е осъдена Комисията да заплати държавна такса за прекратеното на основание чл. 232 ГПК исково производство. Жалбоподателят ответник иска отмяна на определението в частта, касаеща присъдените на адв. Т. разноски с довод, че определеното възнаграждение от 5000 лева не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, и е занижено. Жалбоподателят ищец иска отмяна на определението в частта, касаеща присъдените на ответника разноски, като твърди, че е договорен резултатен адвокатски хонорар, а единствената процесуална проява на адв. Т. е подаване на молба за присъждане на разноски. КОНПИ обжалва и определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 263524/07.05.2024г. по гр.д.№ 3108/202г. по описа на СГС, с което е осъдена Комисията да заплати държавна такса за прекратеното исково производство. В контекста на доводите, че Комисията не дължи заплащане на държавна такса, защото предявеният иск е за защита на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал.2 ДОПК, се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпроса за дължимостта на държавна такса при прекратяване на производството по иск по чл.153 ЗОНПИ поради оттеглянето му. Сочи се противоречие с решение № 215/12.10.2017г. по гр.д.№ 432/2017г, ВКС, ІV ГО; определение № 50263/18.07.2023г. по гр.д.№ 1074/22г., ВКС, ІІІ ГО и определение № 5285/19.11.2024г. по ч.гр.д.№ 3651/2024г. по описа на ВКС, ІVГО. Производството по жалбите срещу определението на въззивния съд в частта, с която е отменен отказа на първоинстанционния съд да измени на основание чл. 248 ГПК определение № 263151/07.05.2024г. и последното е изменено от въззивния съд, е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. По тези жалби настоящият състав приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от КОНПИ против А. Л. К. иск по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ /понастоящем ЗОНПИ/ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 11 636 905.89 лв. Производството по делото е спряно с определение от 06.08.2021г. след постановяване на разпореждането за изпращане на препис от ИМ и доказателствата на ответника на адреса му в [населено място]. С разпореждане от 04.12.2023г. производството е възобновено по искане на ищеца и исковата молба е оставена без движение. С молба вх. № 262395/30.01.2024г. ищецът е оттеглил предявения иск. С определение № 260866 от 01.02.2024г. съдът, на основание чл. 232 от ГПК, е прекратил производството по делото. На 26.05.2021г. по делото е била депозирана молба от ответника, чрез адв. Т., с приложено пълномощно и доказателства, с която уведомява съда, че е съдебен адресат на ответника; че присъдата по наказателното производство, заради което исковото е спряно е отменена (за което са представени доказателства) и е заявено, че подробно становище и доказателствени искания ответникът ще направи след запознаване с материалите по делото. На 15.11.2023г. ответникът, чрез адв. Т., е депозирал молба с искане за възобновяване на исковото производство поради отпадане на основанието по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК; оспорил е твърденията по исковата молба, че описаните в нея имоти са негова собственост, в подкрепа на което е представил доказателства; възразил е срещу редовността на исковата молба и е поискал същата да бъде уточнена, съгласно постановките на ТР № 4/21 от 18.05.2023г. по описа на ВКС, ОСГК. При така изяснения обем на извършените от адв. Т. съдопроизводствени действия от името на ответника, без на последния да са били връчени преписи от ИМ и доказателствата, и предвид факта, че същите не касаят съществото на спора, а връзка между оттеглянето на иска и тези действия липсва, настоящият състав определя размера на следващото се на адв. Т. по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение на 500 лева. В случая ирелевантни са както цената на иска и размера на дължимата държавна такса, така и обстоятелството, на което се позовава ответникът, че завеждането на иска е получило широк медиен отзвук. Производството по жалбата на КОНПИ срещу определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу определение № 263524/07.05.2024г. по гр.д.№ 3108/202г. по описа на СГС, с което е осъдена Комисията да заплати държавна такса за прекратеното исково производство, е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. За да потвърди осъждането на КОНПИ да заплати държавна такса по прекратеното поради оттегляне на иска исково производство в размер на 465 472, 24 лева, въззивният съд е изяснил, че за разлика от първия конфискационен закон от 2005 г. ЗОПДИППД (отм.), който не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявен иск за отнемане на имущество, следващите, и в частност разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ от 2012 г. (отм.) и на чл. 154, ал. 3 и чл. 157, ал. 2 от действащия ЗОНПИ предвиждат, че държавна такса не се внася при подаването на исковата молба, а се присъжда с решението в зависимост от изхода по делото. Намерил е за неоснователен доводът на Комисията, че е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т.1 от ГПК, защото макар КОНПИ да е публично държавно учреждение, вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно; законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси ( така решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС) и в този смисъл е преобладаващата практика на ВКС. Явно е, с оглед така приетото от въззивния съд, че поставеният от КОНПИ въпрос е от значение за решаващия извод на въззивния съд, че Комисията дължи държавна такса при прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска. Налице е и допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, предвид соченото противоречие с определение № 5285/19.11.2024г. по ч.гр.д.№ 3651/2024г. по описа на ВКС, ІV ГО. Със същото, по реда на чл. 274, ал.3 ГПК вр. с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса дали Комисията дължи заплащане на държавна такса при прекратяване на делото поради оттегляне на иска за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. Според настоящия състав тълкуването на разпоредбите на чл. 154, ал. 3 и чл.157, ал.2 ЗОНПИ, според които държавната такса не се заплаща при подаване на исковата молба, а според изхода на делото, не позволява да се изключат от хипотезите, в които държавна такса се дължи, всички случаи на прекратяване на делото не поради спогодба. В този смисъл е и константната практика на ВКС (определение № 2366 от 3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г. на ВКС, III г.о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО на ВКС, определение № 2833 от 04.10.2023 г., по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III ГО на ВКС, определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III ГО на ВКС и др.), според която при прекратяване на производството поради отказ от иска по чл. 74, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 153, вр. чл. 141 ЗОНПИ, Комисията дължи заплащане на държавна такса. Освобождаването на Комисията от предварително заплащане на държавна такса и определянето на такава в зависимост от „изхода на делото“ позволява тълкуване на разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, според което държавна такса ще се дължи във всички случаи, когато изходът на делото е окончателен в смисъл, че то е приключило по начин, изключващ възможността искът да бъде предявен отново. Такъв не е случаят, когато производството се прекратява на основание чл. 232 ГПК, тъй като оттегленият иск може да бъде предявен отново. Процесното производство е прекратено именно поради оттегляне на иска и то направено преди надлежно учредяване на процесуално правоотношение с ответника, поради което ищецът КОНПИ не е дължал заплащане на държавна такса. Предвид изложеното, въззивният съд неправилно е приел, че Комисията дължи държавна такса при прекратяване на делото поради оттегляне на иска по чл. 153, вр. чл. 141 ЗОНПИ, поради което въззивното определение в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за осъждане на Комисията да заплати държавна такса, както и последното, следва да бъдат отменени. При тези мотиви, съдът