Определение № 10 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 51188 от 06.06.2011 г. на Л. И. А., чрез процесуалния си представител адвокат Е. Д. срещу въззивно решение от 11.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 8773/2009 г. и по подадена насрещна касационна жалба вх. № 95176 от 26.10.2011 г. от адв. В. И.. С посоченото решение е оставено в сила решение от 15.05.2009 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 27619/2007 г., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на целия имот /с обща площ 1000 кв.м./ в размер на 3158, 10 лв., а цената на иска на процесната част на имота /с площ 500 кв.м./ възлиза на ¼ от половината на посочения размер (искът е предявен при действието на отменения ГПК). Предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката Л. И. А. следва да заплати на ответниците по касационната жалба А. Г. Н. и Ю. Г. Н. разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.