Определение № 3597 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2048/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията), подадена чрез процесуалния й пълномощник гл. инспектор Д. М. срещу решение № 77/21.01.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 1312/2025 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 3/08.01.2025 г. по гр. дело № 389/2024 г. на Врачанския окръжен съд, са отхвърлени, предявените от комисията-жалбоподател срещу Б. П. К. и Д. Д. К., искове по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на следното (подробно описано) имущество: пет дружествени дяла, всеки на стойност 1 лв., от капитала на „К.“ ООД – от ответника К., и от двамата ответници – лек автомобил „мерцесес Ц 220 ЦДИ“ и лек автомобил „мерцесес Е 270 ЦДИ“; в тежест на комисията-касатор е възложена държавна такса за първоинстанционното производство по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната страна – ответниците Б. и Д. К. не са подали отговори на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) допустимо ли е понятието „значително несъответствие“ по смисъла на ЗОНПИ да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.; 2) може ли да бъде отнето имущество на стойност под 150 000 лв. в края на проверявания период, при установено значително съотвествие в размер над 150 000 лв. по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ; 3) по смисъла на ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, следва ли като разход да бъдат отразени средствата за придобиване на имущества, които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи; 4) допустимо ли е и следва ли съдът да изчислява сам наличието или липсата на несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, без да излага мотиви, защо не кредитира експертното заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза по делото; 5) трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 6) как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 от ГПК; 7) следва ли получен банков кредит да се приеме за законен доход, в случай, че лицето не разполага със средства за изплащане на вноските по кредита; 8) суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай, че средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити; 9) задължен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка относно начина и средствата за придобиване на имущество, претендирано за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ; 10) има ли изискване в ЗОНПИ и предвидена ли е като трета предпоставка, обуславяща основателност иска на КОНПИ, връзката между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане; и 11) какво е значението на наказателното дело срещу лицето – ответник по гражданско дело, за правилното решаване на спора в производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, при условие, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ то се провежда независимо от наказателното производство. По отношение на първите девет въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като излага съображения, че въззивният съд решил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на последните два въпроса сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърлянето на исковете на комисията-касатор са, че при направения от него анализ на събраните по делото доказателства, той е достигнал до извод за липса на несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като наличното имущество, което може да формира несъотвествието, е на стойност 12 960 лв. и не надвишава 150 000 лв., поради което е намерил, че от ответниците не следва да се отнемат процесните дружествени дялове и леки автомобили. В подкрепа на този свой решаващ извод апелативният съд е изложил и подробни правни съображения. Приел е още, че „трета“ предпоставка, обуславяща основателност на исковете на КОНПИ, е връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане, като съдът е намерил исковете за неоснователни и поради липса на доказателства за такава връзка. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, първите два (макар и непрецизно формулирани) и десетият правен въпрос от поставените от касатора, са от значение за изхода на спора по делото и са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният материалноправен въпрос: какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество; къде са нормативно регламентирани. В закрито заседание от 05.03.2026 г. ОСГК на ВКС уточни и преформулира поставения въпрос, както следва: материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края, над наличното имущество в началото на десетгодишния период по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ; при определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото; съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 от ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество. В предметния обхват на така уточнения въпрос попадат първите два и десетият правен въпрос от поставените от комисията-касатор по настоящото дело. Поради това и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК към настоящия момент (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към ТР № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, касационното производство по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение