Определение № 2221 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1009/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. И. В., представляван от адв.Зора Обидимска против решение № 18/25.02.2025 г. по в.гр.д.№ 2299/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3736/24.06.2024г. по гр.д.№ 10098/23г. по описа на СГС, ГО, 18 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.439 ГПК срещу ”ИНВЕСТБАНК” АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи в полза на банката следните суми: 1.Сумите посочени в изпълнителния лист от 21.06.2010г. по гр.д. № 696/2010г. на РС-гр.Смолян, а именно: сумата от 2 249 935,44 евро, представляваща главница по Договор за инвестиционен кредит №025-8103-В/30.06.2009г., сумата от 213 674,32 евро, представляваща лихва по кредита за периода 26.09.2009г.- 14.06.2010г., сумата от 154 731,81 лв. за съдебни разноски, сумата от 47,31 лв. за такси по кредита, както и начислените лихви по кредита след 14.06.2010г. 2. сумите посочени в изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по т.д.№2342/2010г. на СГС, а именно: сумата от 96 369,83лв., представляваща разноски по т.д. № 2342/2010г. на СГС, сумата от 116 182,78 лв., представляваща адвокатски хонорар по същото дело и 200 лв., представляваща депозит за СИЕ по същото дело, и 3. сумите посочени в изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по в.т.д. №3638/2012г. на САС и т.д.№3117/2014г. на ВКС, а именно: сумата от 14 599,66 лв. разноски за д.т. и сумата от 18 059,59 лв. за адвокатски хонорар по делото, както и сумата от 29 635,20 лв. разноски по касационното обжалване, въз основа на които е образувано изп.дело № 20107890400183 на ЧСИ Н.К., поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на вземанията, като неоснователен. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 34 000 лв.- главница по изп.д. № 8012/2017 г. на ЧСИ К.П.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ”ИНВЕСТБАНК” АД в писмения си отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист касаторът и „БИЛД ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД са били осъдени да заплатят солидарно в полза на „ИНВЕСТБАНК” АД част от процесните суми. Въз основа на молба на банката от 15.07.2010г. и въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.дело № 20107890400183 на ЧСИ Н. К., което е все още висящо. Констатирал е, че по молба на взискателя е налице изрично възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва всички необходими изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя. След осъществена публична продан на даден в обезпечение по кредита имот с постъпленията от нея е било извършено частично погасяване на задължението по изпълнителния лист. С молба 05.02.2014г. взискателят “ИНВЕСТБАНК” АД е поискал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия - налагане на запори и възбрани по отношение на имуществото на длъжника, като на 14.03.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху получаваната от касатора пенсия. В резултат на наложения запор, в периода от 24.04.2014 г. до 09.11.2023 г., по изпълнителното дело регулярно /ежемесечно/, са постъпвали суми, с които се извършва частично погасяване на вземанията, които съдът е установил, че се правят и към моментта на постановяване на акта при съобразяване на правилото по чл. 446, ал. 1 ГПК. САС е преценил, че въз основа на подадено от длъжниците „БИЛД ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД и В. И. В. възражение срещу заповедта за изпълнение, е било образувано производство с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането на банката, по т. д. № 2342/2010 г. по описа на СГС, VI-2 с-в. Искът на банката е бил уважен изцяло и след влизане в сила на решението в нейна полза са били издадени още три изпълнителни листа - два от 16.03.2016г. и един от 05.04.2016г. за присъдени разноски в производството. Последните изпълнителни титули са били присъединени по изп.дело № 20107890400183 по описа на ЧСИ Н. К. с молба на банката от 03.01.2018г. Исковата молба по чл.439 ГПК е била депозирана в съда на 08.09.2023г. Въз основа на така констатираното от фактическа страна САС е съобразил, че към датата на образуване на изп.дело на ЧСИ К. през 2010г. е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира. Позовал се е на ТР от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, с което се изоставя предходното тълкуване на ППВС 3/18.11.1980г., според което давността спира по време на висящността на изпълнителния процес, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира. Посочил е, че ТР от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт /предходно ППВС 3/18.11.1980г./, същото има действие занапред и само по отношение на висящи към момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо тези, които са приключили преди това – предвид ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г на, ОСГТК на ВКС. Поради което е зключил,че давност за вземането не е текла до 26.06.2015г. Счел е, че давностен срок не е текъл и в периода 26.06.2015г. до 14.10.2015г., когато е постановено определението на ВКС, с което производството по чл. 422 ГПК е било окончателно решено в полза на банката. След влизане в сила на решението – от 14.10.2015г. до датата на предявяване на иска, така и към настоящия момент, давността за вземането не е изтекла, т.к. е била прекъсвана регулярно с постъпващите всеки месец по изпълнителното дело суми от наложен запор върху получаваната от касатора пенсия. Въззивният съд е съобразил и други извършени действия: Присъединяване с молба от 03.01.2018г. на още два изп.листа, издадени за присъдените разноски съответно в САС и ВКС. Така също с молба от 17.01.2018г. банката е поискала от ЧСИ да наложи запор върху банков сейф в БНБ на името на кастора. САС е посочил, че съгласно т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. По реда на задължителното тълкуване на закона е постановено, че след отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, дори ако е настъпила перемпция. Ето защо според съда, ако в периода от 30.05.2011 г. до 05.08.2013 г. взискателят не е поискал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия за събирането им, дори ако делото е било перемирано, това е правно ирелевантно към предмета на делото. Съобразил е, че на 05.12.2013г. ЧСИ е конституирал ТБ”Инвестбанк”АД като взискател по и.д. № 183/2010 г. на мястото на „Макроадванс”АД при вече перемирано дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, с която молба се поставя началото на ново процесуално правоотношение. От тази датата /05.12.2013г./ изпълнителното производство се счита отново за висящо и до 26.06.2015 г. за вземания, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В съответствие с цитираното тълкувателно решение съдът е приел, че до 26.06.2015г. за вземанията на банката към ищеца не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е образувано преди тази дата, и от 26.06.2015 г. е започнала да тече погасителна давност, която е прекъсвана многократно с всяко изпълнително действие, предприето от взискателя - така, както е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на доказателствата по делото, САС е направил извод, че в качеството на взискател по изпълнителното дело ответникът е поддържал активност в рамките на производството като периодично е сезирал ЧСИ с искания за предприемане на действия на принудително изпълнение, препятствайки по този начин изтичането на погасителната давност. Вземането е установено със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, която е влязла в сила на 14.10.2015г. след касационна проверка. Според чл.117, ал. 2 ЗЗД приложимата спрямо установените със съдебно решение вземания давност е винаги 5- годишна, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Решението е влязло в сила на 14.10.2015г. САС е намерил за неоснователно възражението във въззивна жалба относно липса на искане за предприемане на изпълнителни действия конкретно спрямо кастора в подадената на 05.02.2014г. молба от „Инвестбанк“ АД, доколкото тя визира всички солидарни длъжници по делото. Изложил е съображения, че посочването на основния длъжник: „Билд Инвест Груп“ ЕООД в шапката на молбата е само за ориентир, от самия текст става ясно, че се искат изпълнителни действия спрямо всички солидарни длъжници. Освен това, на 10.07.2014г. по делото е депозирана аналогична молба, със същите искания, като в тази молба липса посочването на основния длъжник по делото. Акцентирал е, че прекъсва давността (чл. 116, б. „в“ ЗЗД) предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор. В конкретния случай въззивният съд е приел, че ежемесечното постъпване на суми от полагащата се на длъжника пенсия по сметката на съдебния изпълнител съставлява реализация на запора, т. е. действие на принудително изпълнение срещу длъжника, присъщо на запора като изпълнителен способ, което има прекъсващ ефект спрямо погасителната давност. С предприемането на принудително действие по налагане запор върху вземането на кастора към НОИ за получаване на пенсия е била прекъсната давността за задълженията му към взискателя. Впоследствие давността е прекъсвана всеки месец, считано от 14.03.2014г. вкл. към настоящия момент с постъпване на месечните плащания в изпълнение на запора по сметката на съдебния изпълнител. Разяснил е, че всяко плащане е част от динамичния състав на запора като единен изпълнителен способ и прекъсва погасителната давност за вземането, което удовлетворява. Ето защо е бил направен карен извод, че не е изтекъл 5-годишният давностен срок, а по време на съдебното производство за разглеждане на иска по чл.439 ГПК давността не е текла, съгласно чл.115 б.“ж“ ЗЗД. Касаторът поставя в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следните правни въпроси: 1/Кредитор ли е „Инвестбанк“АД по изп.д. № 183/2010 г. след двукратно прехвърляне на материалното право и настъпилата перемция на основание Писмото от 05.02.2014 г. и последващите изпълнителни действия срещу В. В. прекъсват ли давността?; 2/ За задълженията на въззивната инстанция по чл.235 и чл.236 ГПК. По въпросите касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС както и практика на ВКС, обективитана в решения по чл.290 ГПК: по първи въпрос с ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и решения по гр.д. № 3008/2022 г. на ВКС, III г.о., гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV г.о. и по втория въпрос – с ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решения по гр.д. № 114/2010 г. на ВКС, I г.о., по гр.д. № 324/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното: Първият въпрос / вкл. и трите подвъпроса в неговия обхват –относно проблема дали е редовно конституиран взискателя-банка; писмото на банката дали представлява действие, което прекъсва давността; допустимо ли е по прекратено дело да се налага запор/ не отговаря на изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото предполага обсъждане на конкретни факти и доказателства по спора. Съобразно разясненията по ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Дали едно лице се явява легитимирано в определено качество в изпълнителния процес е извод, който може да бъде направен едва след преценка на конкретни доказателства по делото. Респективно какви изпълнителни действия са били извършени по отделно принудително изпълнение подлежи също на установяване съобразно събраните по конкретното производство писмени доказателства. Ето защо първи въпрос се явява хипотетичен и не притежава характеристиката на правен въпрос. В допълнение следва по отношение на третия подвъпрос да се посочи, че произнасянето на въззивния съд, че извършените изпълнителн действия по изпълнително дело, по което е настъпила перемция, прекъсват погасителната давност, е в съответствие със задължителната практика на ВКС по т.3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. От решаващо значение в конкретния случай е изводът на САС, че освен предприетите изпълнителни действия в рамките на провежданото принудително изпълнение, давностен срок не е текъл в периода на висящност на спора по чл.422 ГПК - до 14.10.2015г., когато е постановено определението на ВКС, с което производството по чл. 422 ГПК е било окончателно решено в полза на банката.След влизане в сила на решението – от 14.10.2015г. до датата на предявяване на иска, така и към моментта на постановяване на атакуваното въззивно решение, давността за вземането не е изтекла, т.к. е била прекъсвана регулярно с постъпващите всеки месец по изпълнителното дело суми от наложен запор върху получаваната от касатора пенсия. Въпросите на касатора не съобразяват този обуславящ произнасянето на САС извод. Вторият поставен правен въпрос е решен в съответствие с цитираната от касатора трайна и последователна практика на ВКС, която приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол на осн. чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Тези ограничения се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под относимата материалноправна норма, при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено в жалбата, както и в хипотезата, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса. Също така е застъпено становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК. Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводи за необсъждане от въззивния съд на възраженията му относно писмо от 05.02.2014г. Както вече беше посочено САС е разгледал изрично това възражение и го е намерил за неоснователно. Освен доводите във връзка с коментираната т.3 от ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е изложил и съображения защо тази молба обективира искане за предприемане на изпълнителни действия и спрямо кастора: тя визира всички солидарни длъжници по делото, посочването на основния длъжник: „Билд Инвест Груп“ ЕООД в шапката на молбата е само за ориентир, от самия текст става ясно, че се искат изпълнителни действия спрямо всички солидарни длъжници и пр. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. То е постановено в съответствие с посочените тълкувателни разяснения, дадени по ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията ”ИНВЕСТБАНК” АД се дължи заплащане от касатора на сумата от 150 лв., на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Воден от горното, съставът на ВКС, Първо т.о.