Определение № 449 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2672/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.4 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Й. И. Б., А. И. И.-Х. и Е. И. Г., подадена чрез процесуалния им представител адв.М. С. срещу определение № II-1049 от 13.4.2020 г на Бургаски окръжен съд по ч.гр.дело № 2114/19 г, с което е отменено определение № 9239/5.11.2019 г по гр.дело № 345/19 по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за изменение на определение № 8183/7.10.2019 г в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на А. И. И., Й. И. Б. и Е. И. Г. по 300 лв разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и вместо него е постановено друго, с което е отменено определение № 8183/7.10.2019 г по гр.дело № 345/19 на РС-Бургас в частта, с която „ВиК“ЕАД е осъдено да заплати на всяка от жалбоподателките разноски в размер на по 300 лв за адвокатско представителство по делото и е оставено без уважение искането им за присъждане на разноски, сторени пред първоинстанционния съд. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред Бургаски районен съд, в размер на по 300 лв за всяка една от ответниците.Претендират се и разноски сторени в производството по чл.274 ал.3 ГПК. Ответникът по частната жалба „Водопровод и канализация“ ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че жалбата е процесуално недопустима-насочена е срещу акт на съда, който не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.274 ал.4 ГПК.; респ, че същата е просрочена, респ, че е неоснователна.Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. От данните по делото се установява следното: Дружество „ВиК“ ЕАД със седалище в [населено място] е предявило срещу Е. И. Г., А. И. И.-Х. и Й. И. И. в качеството им на наследници на И. Т. И. искове за по 57, 11 лв, представляваща главница, произтичаща от доставена, отведена и пречистена вода по два броя фактури, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 14, 58 лв.Всяка от ответниците е упълномощила по делото адвокат М. С. и във всяко пълномощно е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 300 лв.В хода на процеса са заплатени дължимите от наследниците-общо 5 на брой лихва и главница, поради което с молба от 4.10.19 г ищецът е направил отказ от иска.С определение от 7.10.2019 г по гр.дело № 345/2019 г Бургаски районен съд, 32 граждански състав е прекратил производството по делото и е осъдил ищцовото дружество да заплати на всяка ответница по 300 лв, разноски сторени в съдебното производство пред РС, представляващи адвокатско възнаграждение. С молба по чл.248 ГПК дружеството-ищец е направило искане за изменение на определение № 8183/7.10.2019 г в частта за разноските, тъй като такива не се дължат-ответниците са станали причина за завеждане на делото.Респ.поискано е намаляване на уговореното адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК. С определение № 9239/5.11.2019 г по гр.дело № 345/19 г, Бургаски районен съд, 32 гр.състав е оставил искането по чл.248 ГПК без уважение като неоснователно. С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е отменил определение № 9239/5.11.2019 г по гр.дело № 345/19 по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за изменение на определение № 8183/7.10.2019 г в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на А. И. И., Й. И. Б. и Е. И. Г. по 300 лв разноски и вместо него е постановено друго, с което е отменено определение № 8183/7.10.2019 г по гр.дело № 345/19 на РС-Бургас, в частта с която „ВиК“ЕАД е осъдено да заплати на всяка от жалбоподателките разноски в размер на по 300 лв и е оставено без уважение искането им за присъждане на разноски по делото.Прието е, че разноски не се дължат, тъй като исковата сума е заплатена, но в хода на процеса, поради което ответниците са станали причина на завеждане на делото.Прието е, че между страните е било налице облигационно правоотношение, по силата на което за наследодателя на ответниците е възникнало задължение да заплаща стойността на ползвани услуги за доставена питейна вода.Ответниците в качеството на негови наследници са оспорили исковата претенция, следователно с поведението си са станали причина на завеждане на делото и разноски не им се дължат.Освен това следва да се приеме, че делото е прекратено поради отказ по смисъла на чл.233 ГПК, който е направен след заплащане на исковата сума, което сочи на липса на предпоставките по чл.74 ал.4 ГПК за ангажиране отговорността на ищеца за разноски, направени от ответната страна. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: С исковата молба са предявени срещу всяка от ответниците-обикновени другари в производството обективно съединени осъдителни искове за сумите съответно по 57, 11 лв, представляваща главница, и лихва за забавено плащане в размер на 14, 58 лв С оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска се определя от търсената сума. Предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на такова. В настоящия случай жалбоподателите обжалват определение по гражданско дело, решението по което не подлежи касационно обжалване, тъй като цената на всеки от исковете е под 5 000 лв.Поради това подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид изхода на спора и с оглед заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО