Определение № 443 от 21.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1037/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 215 / 10.09.2012 год. по т.д.№ 190/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 76 / 12.04.2012 год. по т.д.№ 213 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, с което на основание чл.710 ТЗ, поради неприемане на предложения от касатора оздравителен план, легитимиращ се като вносител на основание чл.697 ал.1 т.5 ТЗ, от събранието на кредиторите, проведено на 15.02.2012 година, е обявено в несъстоятелност [фирма], постановено е прекратяване на дейността му, прекратяване правомощията на органите на дружеството и е лишено от правото да се разпорежда с имуществото си. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с довода, че незаконосъобразно производството пред въззивния съд не е спряно на основание чл.229 ал. 1 т.4 ГПК, до произнасяне по подадена от [фирма] жалба срещу определение на съда по несъстоятелността, с което и след проведеното събрание на кредиторите, неприело оздравителния план предложен от дружеството, същото е предложило допълнение на плана, молбата за допускането на което по реда на чл. 701 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без разглеждане, като недопустима. Навежда довод и за несъобразено от съда висящо производство по оспорване вземането на кредитор от клас първи / предмет на т.д. № 203 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд /, в аспект на кръга от кредитори, легитимирани да участват и гласуват в събранието за приемане на оздравителния план. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните процесуални въпроси, в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1 / Допустимо ли е допълване на оздравителен план, респ. разглеждането му след проведено по реда на чл.703 ТЗ разглеждане и неприемане от събранието на кредиторите / в който смисъл и с оглед конкретната хипотеза, корективно следва да се конкретизира въпроса / ,предвид изтичането на значителен период от време от предлагането до внасянето на плана за разглеждане от събранието на кредиторите ? и 2 / Следва ли, съдът при провеждане на събранието по реда на чл.703 ТЗ, да спази ред за гласуване плана по раздели и в цялост, както по класове кредитори ?. Формално се сочи значение на отговорите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: В производството по несъстоятелност на [фирма] са предложени два оздравителни плана - на самия длъжник и на настоящия касатор, първият недопуснат до разглеждане, с влязло в сила определение на съда по несъстоятелността по чл. 701 ТЗ, а вторият - допуснат, с определение № 35 / 17.01.2012 год. по т.д.№ 213 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, след отмяна на първоначалното недопускане с определение № 178 / 19.12.2011 год. по ч.т.д.№ 318 / 2011 год. на Великотърновски апелативен съд. Събранието на кредиторите от 15.02.2012 год., в което са участвали само кредиторите от клас първи, но формиращи изискуемото по чл. 703 ал.6 ТЗ мнозинство, предложеният от [фирма] оздравителен план не е приет. Срещу решението на събранието на кредиторите е подадено искане за отмяна, по реда на чл.679 ТЗ, оставено без уважение от друг състав на съда по несъстоятелността, с определение № 212 / 23.03.2012 год. по т.д.№ 213 / 2010 год., което е необжалваемо, съгласно актуалната и непротиворечива практика на ВКС / опр. № 7 / 05.01.2011 год. по т.д.№ 913 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./. По обжалване определението на съда по несъстоятелността, с което е оставено без разглеждане искане на касатора за допускане до разглеждане допълнен оздравителен план, след приключила процедура по гласуването му, е постановено потвърдително определение № 94 / 06.07.2012 год. ч гр.д. № 177 / 12 год. на Великотърновски апелативен съд, предхождащо постановяването на въззивното решение. За да потвърди решение № 76 / 12.04.2012 год. по т.д.№ 213 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, постановено на основание чл.710 ТЗ, въззивният съд е счел, че наведените от жалбоподателя обстоятелства - за пороци в процедурата по провеждане на събранието на кредиторите по чл. 703 ТЗ и за незаконосъобразност на отказа на съда по несъстоятелността да допусне до разглеждане допълнен оздравителен план - са ирелевантни за произнасяне на основание чл.710 ТЗ, за което в случая е от значение единствено неприет от събранието на кредиторите оздравителен план, вкл. след упражнен контрол по реда на чл.679 ТЗ, за законосъобразността на решението, определението по който е влязло в сила. Изрично е посочил, че в производството по чл.710 ТЗ за съда не съществува правомощие за пряк или косвен контрол върху решението на събранието на кредиторите. Съобразно преждеизложеното, настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК - не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите изводи на съда за потвърждаване решението на съда по несъстоятелността. Въпросът за недопустимостта на последващо решението на събранието на кредиторите искане за допълване и преразглеждане на оздравителния план е решен в производството по ч.т.д.№ 177 / 2012 год. на ВтАС и преди произнасяне на въззивното решение предмет на настоящата касационна жалба, поради което и доколкото касаторът го обвързва с довод, основан единствено на качеството му на предпоставка за спиране по реда на чл.229 ал. т.4 ГПК, изобщо не е бил актуален към момента на произнасянето на въззивния съд. Въпросът за начина на провеждане на събранието на кредиторите за разглеждане на оздравителния план е извън обхвата на произнасянето по чл.710 ТЗ, при осъществен по реда на чл.679 ТЗ контрол. Не може да се приеме, че формулираният въпрос го въвежда като въпрос за допустимостта на последващ - при произнасянето на основание чл.710 ТЗ - контрол върху законосъобразността на решението на събранието на кредиторите, с оглед изискванията на чл.703 ТЗ. Но дори да се приеме допустима подобна преквалификация на въпроса, с която същият би бил релевантен, с оглед изложени от въззивния съд кореспондиращи му решаващи мотиви, касаторът не е обосновал допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Нормата на чл. 710 ТЗ е ясна и непротиворечива и по приложението й не съществува противоречива съдебна практика, нито са обосновани основания за промяна на съществуващата непротиворечива такава, в интерес на точното прилагане на закона, нито предпоставки за осъвременяването й, с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение