Определение № 60399 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1536/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от “АЙ ПИ АКТ” ООД срещу Решение № 679 от 13.04.2020 год. по т.д.№ 3971/2019 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 2361 от 28.11.2018 год. т.д.№ 3168/2017 год. на Софийски градски съд. С него са уважени предявените от М. З. З. искове с правно основание чл.124 ГПК срещу “АЙ ПИ АКТ” ООД, като са прогласени за нищожни взетите решения на Общото събрание на съдружниците в “АЙ ПИ АКТ” ООД, проведено на 16.11.2017 год. и взетите решения от Б. Н. Б. като едноличен собственик на капитала на “АЙ ПИ АКТ” ЕООД, обективирани в Протокол от 16.11.2017 год. Касаторът обжалва въззивното решение в неговата цялост, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Твърди, че се допуснати съществени процесуални нарушения при образуване и разглеждан на делото, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Исковата молба не съдържала реквизитите по чл.127 ал.1 т.2 ГПК, а именно било посочено само наименованието на ответното дружество и адрес, но не и кой представлява същото по закон и правомощие. Съответно обжалваното решение било недопустимо, като постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Също така било необосновано, като постановено в противоречие със събраните доказателства и с доводите на страните. Съдът не бил обсъдил релевираното в отговора на исковата молба възражение за невалидност на решенията на Общото събрание на съдружниците от 26.10.20217 год. Въпреки, че решенията били вписани като взети, фактически и юридически били липсващи, тъй като били взети в нарушение на императивни правни норми на ТЗ, а нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола от 26.10.2017 год. е извършено в нарушение и неспазване на чл.580, т.1 3, 4 и 6 ГПК. Ответникът по жалбата М. З., твърди, че нито касационната жалба, нито изложението, съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира разноски за производство ВКС. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание (ОС) на “АЙ ПИ АКТ”ООД, проведено на 16.11.2017 год. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на същите решения. Ищецът М. З. е съдружник в „Ай Пи Акт”ООД, притежаващ 1/10 от дружествените дялове. Другият съдружник е Б. Н. Б. с 9/10 от дружествените дялове. Твърденията по исковата молба на З. са, че решенията са нищожни на основание чл.137 ал.5 вр. ал.4 ТЗ. На второ място, счита, че провеждането на общото събрание е инициирано от Б., който към 16.11.2017 год. вече е бил изключен с решение на общото събрание, проведено на 26.10.2017 год. С Отказ № 20171027141144 на АВ от 31.10.2017 год. не е допуснато вписването в ТРРЮЛНЦ на решението на ОС от 26.10.2017 год. за изключването на Б. Б. като съдружник. Отказът не е обжалван. Първоинстанционният съд е счел, че са налице пороци, обуславящи нищожността на решенията на общото събрание на „Ай Пи Акт” ООД от 16.11.2017г., тъй като били взети от лице, което е нямало качеството съдружник към тази дата. Позовал се е на това, че взетите от ОС решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците, Б. Б. няма качеството управител на ответното дружество, считано от 26.10.2017 год. По отношение на третите лица вписването има конститутивно действие, поради което освободеният управител до вписването в ТР представлява дружеството пред трети лица, вкл. и по настоящото дело. Счел е за неоснователно ищцовото твърдение за нищожност на решенията на ОС от 16.11.2017 год., поради липса на нотариално заверено съдържание на подпис на съдружника М. З. върху протокола, в който са обективирани решенията. Мотивирал се е с това, че изключваният съдружник не гласува и не полага подпис под решението т.е. той няма как да бъде заверен. По довода на Б. за незаконосъобразност на изключването му, посочил е, че той може да бъде разгледан само в рамките на конститутивен иск по чл. 74 ал. 1 ТЗ, за какъвто липсват доказателства, а и твърдения да е предявен. За да потвърди решението, апелативният състав е счел, че доводите по жалбата за нарушение на правилата на чл.138 ТЗ при свикването на общото събрание от 26.10.2017 год., съдът се е произнесъл, че същите биха могли да бъдат основание за отмяна на взетите решения по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ, но не и под формата на възражение в настоящия процес. Същевременно след като безспорно същите не са отменени по реда на чл. 74 ТЗ, то правните им последици са факт от датата на приемане на решението, а това според обстоятелствата по делото означава, че от датата 26.10.2017 год., участието на съдружника Б. Б. е прекратено. След като е констатирал, че на стр.4 от протокола с печат на нотариус с рег. № 40 е удостоверен на 26.10.2017 год. едновременно подписа положен от М. З. върху протокола и съдържанието на документа, като заверките са вписани в книгите на нотариуса, съдът е отхвърлил възражението за нищожност на решенията от 26.10.2017 год. по чл.137 ал.5 ТЗ. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което възпроизвежда твърденията по жалбата за неправилност на съдебния акт, се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната съдебна практика по приложението на чл.124 ГПК, чл.74 ТЗ и чл.269 ГПК. Приложени са: определение № 50/26.01.2018 год. по т.д.№ 1670/2017 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 744/04.12.2006 год. по т.д.№ 365/2006 г. на І т.о. на ВКС, решение № 1191/05.06.2015 год. по гр.д.№ 3941/2014 год. на САС, решение № 1981/24.08.2017 год. по т.д.№ 1199/2017 год. на САС, решение № 497/10.03.2017 год. по т.д.№ 4555/2016 год. на СГС. Становището на настоящия съдебен състав се основава на следното: В изложението липсва формулиран ясен и конкретен правен въпрос, отговарящ на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. год. на ОСГТК на ВКС който да е обусловил становището на САС в обжалваното решение и който въпрос да е в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика. Посочените като въпроси са общи принципни постановки, чиято относимост към изводите на съда не е обоснована и аргументирана. При липса на поставен правен въпрос, който касационната инстанция няма задължението да извежда и формулира от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства, обжалването не може да бъде допуснато, поради което съставът на ВКС не обсъжда наличието на сочените от касатора допълнителни предпоставки. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника жалбата направените по делото разноски в размер на 5000 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.