Определение № 5437 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2026 г.

ВАСОсмо отделение20.05.2026 г.докладчик Христо Койчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 531/26.03.2026г., постановено по административно дело № 104/2026г. на Административен съд Търговище. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Стария Дъб“ ООД гр. Търговище, подадена чрез процесуален представител, против определение № 531/26.03.2026г., постановено по административно дело № 104/2026г. на Административен съд Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2584-1/18.02.2026г., издадена от орган по приходите в „Местни данъци и такси“ Община Търговище, прекратено е производството по делото и е изпратено последното по подведомственост на началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт, като се сочи, че оспорения акт е коригиран такъв, след като вече веднъж е бил обжалван пред съответния началник отдел „Местни данъци и такси“ и е следвало съдът да го разгледа. По навадени доводи в жалбата се моли за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Настоящият тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 160, ал. 1 АПК и чл. 176, ал. 2 АПК, от надлежна страна, за която същия е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното: На 03.12.2025г., е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2584-1 от орган по приходите в „МДТ“ при Община Търговище на „Стария Дъб“ ООД, като му са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2025г. Подадена е жалба вх. № РД-02-9502/08.12.2025г. до началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище срещу посочения по-горе АУЗ, като с Решение № РШ-МДТ-3/09.02.2026г. издадения АУЗ е отменен изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. Предвид това решение е издаден и АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2584-1/18.02.2026г., с който са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2025г., като органа по приходите се е съобразил с отменителното решение на решаващия орган и е изключил едно от имотите от обхвата на задълженията. На 04.03.2026г. е подадена жалба от „Стария дъб“ ООД гр. Търговище до Административен съд – Търговище и е образувано адм. дело № 104/2026г. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото АС – Търговище е посочил, че съгласно нормите на чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 9б от ЗМДТ и чл. 107 от ДОПК съставения АУЗ може да се оспорва пред съответния директор на ТД на НАП респек. пред съответния началник отдел „МДТ“ при съответната община. Съдът с оглед нормата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК сочи, че реда за обжалване на РА се прилага и по отношение на останалите данъчни актове, какъвто в случая се явява акта по чл. 107 от ДОПК и предвид нормата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК подлежи задължително на административен контрол, като в ал. 2 е указано, че акта се оспорва пред съда, само ако е бил обжалван по административен ред. Тъй като дружеството е оспорило акта по чл. 107, ал. 1 от ДОПК директно пред съда е счетена жалбата за недопустима, като непреминала задължителния административен контрол и е върната, като производството е прекратено. Определението е правилно. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, както и обжалването на свързаните с тях актове, се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В случая се оспорва акт за установяване на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, издаден по реда на чл. 107 ДОПК, който съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция, а съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ – пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Според чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК съдебното обжалване на този акт е допустимо, само ако актът е обжалван по административен ред и е потвърден от решаващия орган. Тъй като тези процесуални предпоставки не са налице, правилно съдът е приел оспорването за недопустимо. Неоснователен е довода в частната жалба, че се касае за коригиран АУЗ, който е минал административна проверка пред съответния решаващ орган, при първоначалното му оспорване по реда на чл. 152 от ДОПК, тъй като в конкретния случай се касае за нов издаден АУЗ. Видно е, че с решение № РШ-МДТ-3/09.02.2026г., на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище е отменил изцяло предходно издадения АУЗ и е върнал преписката за ново произнасяне, като е издаден и настоящия АУЗ, който като нов данъчен акт също подлежи задължително на административен контрол преди съдебното му оспорване, предвид чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения оспореното определение на АС – Търговище, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

Цитирани разпоредби

21