Определение № 571 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 455/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги „Дрен“ – [населено място], срещу решение №262/ 31.10.2019г., постановено по в.гр.д.№248/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №203/16.05.2019г. по гр.д.№617/2018г. на Плевенски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на ЗКПУ „Дрен“ против А. Ц. П., е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се решаващите изводи на въззивния състав за липсата на основание по чл.24, ал.1 ЗК за търсене на отговорност за вреди от председателя на кооперацията с оглед констатацията, че всички нарушения са в резултат на нередовно водене на счетоводството от страна на главния счетоводител. Сочи се, че правото на кооперацията да търси имуществени последици от неизпълнението на договорното и органно задължение на председателя, произтича от осъществения фактически състав на т.н. „управителски деликт“, изразяващ се в случая в неизпълнение на задължението на председателя за заплащане навреме на дължимите данъци, в резултат на което са последвали вреди за кооперацията. Излагат се доводи, че с оглед правомощията на председателя на кооперацията по чл.26, ал.2 ЗК, виновното и противоправно поведение на ответника се обосновава с неизпълнение на задължението му като председател на кооперацията да ръководи с необходимата грижа текущата й дейност, което включва и организиране на текущо счетоводно отчитане по реда на ЗСч., както и спазване на изискванията на данъчните закони. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните три материалноправни въпроса:

1. „Текуща дейност“ по смисъла на чл.26, ал.2, т.3 ЗК обхваща ли задълженията на председателя на кооперацията да заплаща в срок дължимите данъци и такси, както и да следи за правилното водене на счетоводството на кооперацията?“

2. „ При назначен главен счетоводител в кооперацията, изключва ли се отговорността на председателя на кооперацията по чл.24 ЗК за причинените вреди вследствие на неправилно водене на счетоводството и причинени вреди под формата на лихви, начислени вследствие на неплащане в срок на задължителните данъци и такси, определени със закон?“ и

3. „Следва да се приеме, че ако председателят на кооперацията няма специални счетоводни знания и специална квалификация, то той не може да носи отговорност по чл.24 ЗК в случаите, когато причинените вреди са вследствие на неправилно водене на счетоводството и вреди под формата на лихви, начислени вследствие на неплащане в срок на задължителните данъци и такси, определени със закон?“.

Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с представените от касатора решения: решение №87/20.01.2012г. по гр.д.№4927/2010г. на РС Добрич, решение №98/14.01.2014г. по гр.д.№7520/2012г. на РС Бургас, решение №232 от 05.11.2014г. по гр.д.№203/2014г. на РС Поморие, решение №74/19.03.2013г. по гр.д.№52/2013г. на ОС Шумен и решение №175 от 23.02.2015г. по гр.д. №2176/2015г. на ОС Бургас. Сочи се също, че въпросите за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от А. Ц. П., в което се твърди, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение №203 от 16.05.2019г. по гр.д.№617/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от ЗКПУ „Дрен“ против А. Ц. П. иск за сумата от 28 129.11лв., представляваща обезщетение за причинени на кооперацията, в качеството на председател, имуществени вреди, констатирани с финансова ревизия, приключила с ревизионен акт от 31.05.2016г., поправен с ревизионен акт от 06.06.2016г., издадени от ТД на НАП Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2016г. до окончателното й изплащане.

С оглед представените по делото писмени доказателства въззивният състав е приел за установени следните факти, а именно че: 1.) ответникът А. П. през периода 28.09.2009г. – 02.09.2015г. е бил председател на ЗКПУ „Дрен“, 2.) на проведеното годишно отчетно събрание на ЗКПУ „Дрен“ на 03.06.2018г. е взето решение да не се освобождава председателя на кооперацията и членовете на УС от отговорност за дейността им през периода от 01.01.2010 г. до 03.09.2015г., както и да се потърси отговорност по реда на чл.15, ал.4, т.15 ЗК от виновните длъжностни лица с оглед резултатите от финансовата ревизия, завършила с ревизионните актове, 3.) с ревизионен акт на ТД на НАП Велико Търново №Р-04001515009608-091-001/31.05.2016г., поправен с ревизионен акт № Р-040015160968319-083-001/06.06.2016г., които не са били обжалвани от кооперацията, е установено, че към момента на издаването им, дължимият от кооперацията ДДС е в размер на 9 053.34лв., дължимите лихви върху него са в размер на 1 454.20лв., дължимият корпоративен данък е в размер на 30 332.27лв., а дължимите лихви върху него са в размер на 8 657.72лв.,

Позовавайки се на заключенията по допуснатите първоначална и допълнителна съдебно – икономически експертизи, въззивният състав е приел за установено, че в резултат на ревизията органите по приходите са открили данъчни задължения, които не са били декларирани в годишните данъчни декларации по ЗКПО и месечните справки по ЗДДС за проверяваните периоди, като вследствие на тези новооткрити данъчни задължения са начислили както дължими суми за данъци, така и лихви за закъснели плащания, които са платени окончателно на 19.10.2016г. Дължимите суми за главници са общо в размер на 62 241.37лв., а дължимите лихви върху главниците са в размер общо на 20 700.76лв. В обжалваното решение подробно са посочени констатираните от вещото лице произход на задълженията за периода 2010г.-2015г. вкл. и начина на тяхното погасяване през 2016г.

Апелативният състав е посочил, че от показанията на разпитаните свидетели е видно, че след като е било сменено ръководството на кооперацията през м.2015г., бившата главна счетоводителката В. Л. не е предала счетоводната документация на новото ръководство на кооперацията. Кооперацията е била в добро финансово състояние и всички нейни задължения – за данъци, осигуровки и други, са били обслужвани редовно с изключение на авансовите вноски на корпоративния данък като главна счетоводителката лично е преценила да не внася навреме авансовите вноски, тъй като лихвите по тях са ниски, а в същото време – първите месеци от годината до жътва, кооперацията се е нуждаела от средства за обслужване на останалите си задължения. Според свидетелката Л. и свидетелката Д. В. – бивш член на УС на кооперацията, ответникът в качеството на председател на кооперацията периодично е изисквал справки за текущото състояние на кооперацията и на тази база са били взимани решения за ремонтните работи, от които се е нуждаела кооперацията. Главната счетоводителка е присъствала на всички заседания на УС и е докладвала за текущото състояние на кооперацията.

На базата на така установената фактическа обстановка, въззивният състав (аналогично на първоинстанционния съд) е приел, че не са налице основания за търсене отговорност на ответника А. П. (в качеството му на председател на ищцовата кооперация), тъй като не е осъществено виновно противоправно деяние, извършено във вреда на кооперацията. Съдът е посочил, че за да бъде реализирана отговорността по чл. 24, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 ЗК, следва да са налице всички елементи на фактическия й състав - действия или бездействия на председателя, с които нарушава задълженията си към кооперацията; настъпване на вреда за дружеството, изразяваща се в претърпяна щета или пропусната полза; причинна връзка между вредата и поведението на председателя и виновно отношение към деянието.

Според въззивния състав от доказателствата по делото не се установява наличие на действия или бездействия на ответника, в качеството му на председател на ищцовата кооперация, които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесните вреди в размер на 20 701.16лв., произтичащи от платени лихви за неплатени в срок данъци - корпоративен данък и ДДС и претенцията за вреди в размер на 7 427.95лв., представляваща платени допълнително корпоративен данък и ДДС, установени като дължими за 2010 г. с влезлия в сила ревизионен акт. Съдът е посочил, че задълженията на председателя на кооперацията по чл.26, ал.2 ЗК, свързани с организирането на текущата дейност на кооперацията, включващи и задължението му да подписва съставените от главния счетоводител финансови отчети, не водят до извод, че същият има задължение да осъществява непрекъснат и пълен контрол относно редовността на воденото счетоводство на кооперацията и законосъобразността на данните в подаваните финансови отчети от кооперацията, съставени от главния счетоводител. Въззивният състав е приел за релевантен факта, че в ищцовата кооперация е бил назначен главен счетоводител, а по делото липсват доказателства за подписани от председателя финансови отчети, които да не са в съответствие със счетоводните записвания в кооперацията като според съда председателят на кооперацията е задължен да подписва финансовите отчети, за да удостовери верността на данните в тях с данните във воденото от кооперацията счетоводство, но няма задължение да извършва пълен контрол върху съответствието на воденото счетоводство с данъчните закони, при положение, че в кооперацията има назначен главен счетоводител, на който се възложени тези функции. Според въззивната инстанция по делото е беспорно установено, че всички нарушения, констатирани при финансовата ревизия, представляващи вреда за кооперацията, са в резултат на нередовности при водене на счетоводството от страна на главния счетоводител и че липсва доказано противоправно бездействие от страна на ответника, в качеството на председател на кооперацията, тъй като същият не притежава квалификация и специални знания, които да му дават възможност да упражнява контрол за законосъобразност върху работата на главния счетоводител, осъществен от данъчния орган впоследствие. Съдът е приел за недоказано и твърдението на ищеца за неизпълнение на задължението му като председател на кооперацията да ръководи и управлява с необходимата грижа текущата й дейност, в това число организирането на текущото счетоводно отчитане по реда определен в Закона за счетоводството. По отношение на задължението, установено с ревизионния акт, за заплащането на дължимия корпоративен данък в размер на 2 396.15лв. и дължимия ДДС в размер на 5 031.80лв., поради непризнаване доставките на услуги по фактура №150/27.10.2010 г., издадена от „Херон 99“ ЕООД и фактура № 327/20.08.2010г., издадена от „Емпорики строй“ ЕООД съдът е приел, не е налице вреда за кооперацията, независимо от причините за възникването им, още повече, че непредставянето на необходимата документация по време на финансовата ревизия, касаеща реалността на доставките, не може да се свърже с действие или бездействие на ответника.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Нито един от поставените от касатора три материалноправни въпроса, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание поддържаните от касатора предпоставки за това по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпрос №1: „Текуща дейност“ по смисъла на чл.26, ал.2, т.3 ЗК обхваща ли задълженията на председателя на кооперацията да заплаща в срок дължимите данъци и такси, както и да следи за правилното водене на счетоводството на кооперацията?“, не покрива общия селективен критерий за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК доколкото въпросът не е обусловил решаващата воля на съда. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че апелативният състав не е отрекъл общото задължение на председателя на кооперацията, осъществявайки ръководството на „текущата дейност“ на кооперацията, да заплаща в срок дължимите данъци и такси, както и да следи за правилното водене на счетоводството на кооперацията. Както бе посочено по-горе, за да обоснове извода, че в случая не са налице предпоставките по чл.24, ал.1 ЗК за ангажиране имуществената отговорност на ответника, съдът е приел, че по делото липсват доказателства за подписани от председателя финансови отчети, които да не са в съответствие със счетоводните записвания в кооперацията. От изложеното следва, че спорът за твърдяното от ищеца виновно поведение на председателя на кооперацията по смисъла на чл.24, ал.1 ЗК, е решен от една страна съобразно очертаните от съда обем и степен на задължението на председателя да следи за правилното водене на счетоводството при назначен и действащ главен счетоводител (а не от това дали председателят изобщо има задължение за контрол върху счетоводството), а от друга страна - с оглед липсата на доказателства, установяващи неполагането от ответника в конкретния случай на необходимата грижа по организирането на текущото счетоводно отчитане.

Макар и относими за конкретния правен спор въпросите на касатора №2: „ При назначен главен счетоводител в кооперацията, изключва ли се отговорността на председателя на кооперацията по чл.24 ЗК за причинените вреди вследствие на неправилно водене на счетоводството и причинени вреди под формата на лихви, начислени вследствие на неплащане в срок на задължителните данъци и такси, определени със закон?“ и №3: „Следва да се приеме, че ако председателят на кооперацията няма специални счетоводни знания и специална квалификация, то той не може да носи отговорност по чл.24 ЗК в случаите, когато причинените вреди са вследствие на неправилно водене на счетоводството и вреди под формата на лихви, начислени вследствие на неплащане в срок на задължителните данъци и такси, определени със закон?“, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на тях липсват поддържаните от касатора допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. На първо място следва да се има предвид, че с измененията на чл.280 ГПК (ДВ бр.86 от 2017г.) и в частност на разпоредбата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, „противоречивото решаване на въпроса от съдилищата“ е отпадало като основание за допускане на касация. В тази връзка цитираната от касатора практика на районни и окръжни съдилища, не е относима за настоящото производство по чл.288 ГПК. От друга страна, така формулираните от касатора въпроси нямат характеристиката на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на релевантния за спора въпрос за наличието или липсата на виновно поведение на ответника като председател на УС по смисъла на чл.24, ал.1, вр. чл.26, ал.1 ЗК, във всички случаи е обусловен от конкретните факти по делото, включващи конкретната организация на работата в кооперацията и в частност на счетоводната дейност, в какво се състои допуснатото конкретно нарушение при счетоводните записвания, дали председателят е имал възможност да установи това нарушение и др. На поставените въпроси не може да се даде принципен отговор извън конкретиката на казуса и следователно същите не биха могли да бъдат от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК

Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника за касационната инстанция, тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за извършени такива разходи.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,