Определение № 382 от 16.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 863/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 19/14.01.2011г., постановено по т.д.№ 1088/10г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 99/28.07.2008г. по гр.д.№ 81/08г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на касатора да върне на [фирма], [населено място], на основание чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД, складово помещение с площ от 425 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], обект на договор за наем от 16.02.2006г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на 16.02.2006г., прекратен с предизвестие, считано от 13.10.2007г. Наемателят – настоящ касатор не е изпълнил задължението да върне вещта на наемодателя, поради което предявеният иск е уважен. Изложени са съображения, че предаването на имота от наемателя на трето лице – Р. “Ч.”, [населено място], което е установило пред него права на собственост, не го освобождава от задължението по чл.233 ЗЗД. Касаторът поставя въпроса: При прекратен наемен договор, който по правна си същност е с облигационен характер, приложима ли е разпоредбата на чл.233 ЗЗД относно фактическото предаване на вещта от наемателя на наемодателя, ако безспорно е установено, че към момента на внасяне на исковата молба по чл.233 ЗЗД, наемателят няма фактическа власт върху вещта и е отстранен на основание властнически акт, какъвто е издаден изпълнителен лист от компетентния съд по реда на ГПК? Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За преценката на значимостта на поставения въпрос са от значение и следните обстоятелства по делото. По въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е било поставено решение № 149/14.07.2009г. по гр.д.№ 1299/08г. от Пловдивския апелативен съд, с което искът по чл.233, ал.1 ЗЗД е отхвърлен по съображения, че имотът е предаден от наемателя на Р. “Ч.” въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 153/05г. на Бургаския апелативен съд. С това решение е бил уважен иск за собственост по чл.108 ЗС, като апелативният съд е приложел разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД. Решението по гр.д.№ 1299/08г. на П. е отменено по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ВКС на основание влязлото в сила решение № 952/05.03.10г. по гр.д.№ 1802/08г. на ВКС. Съгласно последното решение искът на Р. “Ч.” срещу [фирма] по чл.108 ЗС е отхвърлен. При новото разглеждане на делото след отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК апелативният съд е изложил съображения, че спорът за собственост между Р. “Ч.” и [фирма] е ирелевантен за изхода на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД. Към момента на разглеждане на делото този спор е приключил с влязло в сила съдебно решение, с което претендираното право на собственост на третото лице е отречено, а предаването на имота от наемателя на това трето лице е било осъществено без да е налице влязъл в сила съдебен акт. Предвид на всички тези обстоятелства поставеният от касатора въпрос е без значение за спора при новото разглеждане на делото. По тези съображения касационното обжалване не са допуска. Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства, че такива са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд