Определение № 490 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3959/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на К. К. Ч. чрез адвокат К. Г. от АК-София срещу решение № 841 по гр.д. № 4138/2020 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава разпореждане на Окръжен съд Благоевград от 12.10.2020 г. по гр.д.№ 1103/2020 г. и се признава и допуска изпълнението на съдебно решение № 13/3/2020 г. на Първоинстанционен съд - гр.Атина от 24.02.2020 г. в частта, с която на майката А. П. Ч., ЕГН [ЕГН], е възложено временно изключителното попечителство върху малолетните деца М. Ч./ [дата на раждане] / и В. Ч. / [дата на раждане] /, а на К. К. Ч. е наредено да предаде на майката А. П. Ч. малолетното дете М. Ч., род.на 15.09.2015 г. с разпореждане за лично задържане от три месеца и парично наказание от 3000 евро в полза на А. П. Ч. в случай на неспазване. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд следва да се отмени поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпроси, които се свеждат до правомощията и задълженията на съда в производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави-членки на Европейския съюз. От А. П. Ч., чрез адвокат Б. С. от АК-Русе, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК и претендира сторените разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.623, ал.6 ГПК, поради което е редовна и допустима. С обжалваното решение, Апелативен съд София приема, че въз основа на представения препис от съдебно решение, постановено в държава-членка на Европейския съюз и удостоверение по чл.39 Регламент № 2201/2003 г. (ЕО) на Съвета, с превод на български език, са били изпълнени изискванията за признаване решението на Първоинстанционния съд-гр.Атина от 24.02.2020 г - ответникът е взел участие в производството, а решението по делото е връчено на 17.03.2020 г. Според въззивния съд, в производството по признаване на съдебно решение на друга държава-членка на Европейския съюз, правомощията му се свеждат до проверка на решението, представено в заверен препис от постановилия го съд и на удостоверението, че е влязло в сила. В случая, апелативният съд приема, че липсват основания за непризнаване на решението за родителската отговорност по чл.22, 23 и 24 от Регламент № 2201/2003 г. (ЕО) на Съвета - не е налице нарушение на чл.23, б. „б", тъй като при постановяване на решението в държавата по произход децата са под 10-годишна възраст, поради което изслушването им пред съда не е задължително; възражението за некомпетентност на съда в [населено място], поради обичайното местопребиваване на детето в Република България, също е разрешен с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 3001/2019 г. на РС Благоевград, не е налице процесуална пречка за признаване и изпълнение на съдебното решение на държавата-членка на Европейския съюз, поради което подадената жалба от К. К. Ч. е неоснователна. При тези мотиви на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с произнасянето по молба за признаване и допускане изпълнението на съдебни решения и актове, постановени от други държави-членки на Европейския съюз. Мотивите на решението съдържат конкретна преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че е налице допуснато нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на закона, обосноваващи „очевидна неправилност" по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида или обема на търсената от страните защита и съдействие. При проверката за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че поставените и уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., ОСГТК на ВКС въпроси, за правомощията и задълженията на съда в производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави-членки на Европейския съюз. макар да обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване поради значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от въззивния съд мотиви в решението са изцяло в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 33/17.02.2012 г. по гр.д.№ 601/2011 г., III г.о. и решение № 60267/25.02.2022 г. по гр.д.№ 3698/2020 г., III г.о., според която правомощията на съда в производството по признаване и допускане на изпълнението на решения постановени в държави членки на Европейския съюз са ограничени до проверка наличието на съдебно решение в заверен препис от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила. След като практиката на ВКС е била съобразена и липсват съображения за нейното изменение или осъвременяване поради промяна на законодателството или обществените отношения, въпросите на касатора не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Така по въпроса „може ли съдът сам да измени индивидуализацията на решението, чието признание и допускане се иска, извън посоченото в иницииращата молба", касаторът е навел твърдения, че не е ясно съдържанието на първообраза на постановеното решение и се подменя предмета на делото във въззивната инстанция. Тези аргументи са голословни и несъстоятелни, а по същността си съставляват доводи за допуснато от съда съществено процесуално нарушение (чл.281,3 ГПК), което не може да бъде обсъждано в производството по реда на чл.288 ГПК. Неясно формулиран и без връзка с конкретно изложените фактически констатации и правните изводи на въззивния съд е въпроса „допустимо ли е признаване и изпълнение на съдебно решение на чуждестранен съд за временно предоставяне на родителски права без да е очертан определено или определяемо времевото действие на това право?". Правната възможност по съдебен ред да се признават и изпълняват решения и актове, постановени в други държави-членки на Европейския съюз, е установена в процесуалния закон, а съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.28, §1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета и липсват пречките по чл.23, поради което въпросът на касатора не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите формулирани въпроси за процесуалното и материално-правно значение на представените пред въззивната инстанция доказателства; за разпределението на доказателствената тежест и правните възможности за защита на ответника в производството по признаване и допускане на съдебно решение, са поставени теоретично, поради което не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за обуславящ изхода на делото правен въпрос, като общо основание за допускане до касация. Основанията за допускане до касационно обжалване се различават от основанията за неправилност на обжалваното решение, тъй като последните подлежат на проверка за необоснованост едва след допускане на касационното обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество. Ето защо, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, Върховният касационен съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а не дали изводите на съда са необосновани въз основа на установените в производството правнорелевантни факти. Ответницата А. П. Ч., чрез адвокат Б. С. от АК-Русе, е поискала сторените разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.08.2022 г. и списък по чл.80 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение