Определение № 121 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 129/2009 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК вр. чл. 396, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Р” ЕАД /в ликвидация/, гр. С., ул. „Г” № 5 чрез пълномощник адвокат Т срещу определение на СГС, Гражданско отделение, ІІ Б въззивен състав от 15.05.2008 г. по гр. д. № 1073/2008 г. С обжалваното определение въззивният съд е допуснал обезпечение на предявените от Т. П. Т. срещу „Р” ЕАД /в ликвидация/, гр. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ чрез налагане запор върху ликвидационната банкова сметка на „Р” ЕАД /в ликвидация/ в „Ц” АД – клон „Х” до размер на сумата 12 732.71 лв. Моли съда да отмени определението с изложени по съществото на спора доводи с оглед становището, че предявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства в аспект на изискването на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба Т. П. Т. не е изразил становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, предл. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Законосъобразна е преценката на въззивния съд за основателност на молбата на ищеца /ответник по жалба във въззивната инстанция по трудовия спор между страните/ за обезпечаване на предявените от него срещу дружеството парични претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и че са налице законовите изисквания на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите, изложени с частната жалба, касаят съществото на трудовия спор и по тях ще се произнесе въззивния съд с решението си по повод подадената от дружеството срещу първоинстанционното решение въззивна жалба. Обжалваното определение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.