Определение № 1402 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от Г. О. К., чрез адв. Н. Г. Н., частна касационна жалба срещу решение № 637 от 12. 07. 2024 г. по в. гр. д. № 195/2024 г. на Окръжен съд – Бургас в частта му с характер на определение, с която се оставя без уважение подадена от същия частна жалба против определение № 260026 от 22. 12. 2023 г. по гр. д. № 150/2017 г. по описа на РС – Поморие, с което е оставена без уважение молбата на Г. О. К. за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 260003 от 24. 11. 2023 г. по гр. д. № 150/2017 г. на РС – Поморие, като бъде осъдена А. О. Д. да заплати на Г. О. К. сумата 500 лв. разноски в първоинстанционното производство. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на подадената от съделителя К. молба по чл. 248 ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение с характер на определение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Подаден е отговор на частната жалба от А. О. Д., чрез адв. М. К., с който се посочва, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и се поддържа неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да достигне до извод за неоснователност на подадената от съделителя Г. К. молба по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение № 260003 от 24. 11. 2023 г. по гр. д. № 150/2017 г. на РС – Поморие, като бъде осъдена А. О. Д. да заплати на Г. О. К. сумата 500 лв. разноски в първоинстанционното производство, въззивният съд е приел за законосъобразен изводът на първоинстанционния, че възстановяването на висящността на делбения процес във втората му фаза се дължи на поведението на съделителя Г. К., който не е платил на съделителката А. Д. сумата за уравнение на дяловете във възложения му по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК неподеляем жилищен имот. Претенцията по чл. 349, ал. 6 ГПК на съделителката Д. е уважена, поради което не е налице основание същата да поеме отговорността за разноските, направени от съделителя К. в това производство. В изложението към частната касационна жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/. Представила ли е ответната страна изискващите се документи, установяващи плащане на адвокатския хонорар, съобразно изискванията на т. 1 от ТР № 6/6. 11. 2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. 2/. Допустимо ли е искане с правно основание чл. 349, ал. 6 ГПК и съставлява ли това искане самостоятелна претенция в случай,че уравнението на дял не бъде изплатено в законоустановения шестмесечен срок. Частният жалбоподател се позовава и на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като нито един от поставените въпроси не е относим към решаващите изводи на въззивния съд, касаещи частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК. Молбата по чл. 248 ГПК е преценена за неоснователна, тъй като искането на съделителката Д. по чл. 346, ал. 6 ГПК за прогласяване обезсилването по право на възлагателното решение и за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан е уважено, а повод за възобновяване висящността на делбеното производство във втората му фаза е поведението на съделителя К.. Във връзка с тези решаващи изводи няма поставени въпроси. Въпросът дали съделителят К. е представил изискващите се документи, доказващи плащане на адвокатския хонорар, би бил от значение в случай, че биха били налице основания за ангажиране отговорността на съделителката Д. за съдебните разноски, направени от съделителя К. след възобновяване висящността на делбеното производство. Вторият въпрос касае решението по извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, а не процесуалноправния спор за отговорността за разноските. Не са налице и основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му с характер на определение, касаеща частната жалба по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, доколкото не съществува вероятност в тази част съдебният акт да е нищожен или недопустим. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,