Определение № 358 от 04.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4626/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. Ц. Й. срещу решение № 1276/21г., постановено по гр.д. 870/21г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен искът и за сумата над 15000лв. до 60000лв. неимуществени вреди, предявен по чл. 200, ал.1 КТ срещу „Градски транспорт“ЕАД [населено място], заради претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. В срока за отговор работодателят е изложил писмени възражения срещу жалбата и изложението към нея. За да се произнесе по искането по чл. 288 ГПК, съдът взима предвид характера и обема на правния спор между страните, фактическите и правните изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая наличието или липсата на предпоставките от хипотезата на правната норма, уреждаща правното основание, което се поддържа в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. С искова молба, подадена от М. Цонев Й. срещу „Градски транспорт“ЕАД, е поискано обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ, поради трудова злополука, в размер на 60000лв., поради следните обстоятелства: работила е като „кондуктор“ при ответника; на 04.04.19г. при изпълнение на служебните задължения при слизане от автобус е счупила външен латерален малеолус на десния крак, поставена е гипсова имобилизация, поради много счупвания на дясна глезенна става се е наложило открито наместване и поставяне на плака и винтове, извършена е последваща операция за изваждане на винтовете и плаката; преживяла е интензивни физически и психически болки. В срока за отговор ответникът е възразил, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, при условията на груба небрежност, тъй като е боледувала от феморопателарни увреждания на коленете, и не е положила никаква грижа при слизането от автобуса. Въззивният съд е приел, че е налице трудова злополука, установена с акт на ТП на НОИ – Варна, липсва груба небрежност в поведението на ищцата, за да е налице съпричиняване, обичайното възстановяване е 4-6 месеца (възприето е заключение по съдебно- медицинска експертиза), извършени са три оперативни интервенции, към момента на решението ищцата е напълно възстановена, но непосредствено след увреждането ищцата се е нуждаела от непрекъснати грижи, ползвала е патерици, била е неподвижна в рамките на 2-3 месеца в началото. При тези данни съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв.. В касационната жалба на М. Й., са изложени следните основания за обжалване: неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД- липсват мотиви за причината, поради което е намалено обезщетението, определено от първата инстанция. Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е инкорпорирано в касационната жалба, като се твърди противоречие с практиката на ВКС, без да са формулирани въпроси. Настоящият състав на ВКС счита, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК- касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е обуславящ за изхода на делото, и по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Освен това размерът на обезщетението е съобразен с практиката на ВКС по сходни случаи (решение по гр.д. 3649/18г. на ІІІ ГО). Не се констатира противоречие в мотивите на въззивното решение, причинени от нарушение на правилата на формалната или на правната логика. С оглед изхода на спора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на работодателя за настоящата инстанция в размер на 150лв., доколкото е направено своевременно искане с отговора на касационната жалба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО