Определение № 656 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3905/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. В. срещу решение №.262190/1.07.22 по г.д.№.12256/20 на СГС, І въззивен брачен състав, в частта, с която е потвърдено решение №.161641/27.07.20 по г.д.№.47699/19 на СРС, ІІІ ГО, 80с., относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца Д. В. В. и С. В. В. -които са предоставени на майката, като е определен режим на контакти с бащата /всеки втори и четвърти петък, събота и неделя за времето от 19.00ч. в петък до 19.00ч. в неделя; всяка четна година – по време на пролетната ваканция, всяка четна година от 10.00ч. на 24.12 до 19.00 на 28.12, всяка нечетна година от 10.00 на 29.12 до 19.00 на последния ден на коледната ваканция на децата; всяка нечетна година от 10.00 на Р. Петък до 19.00 на Светлия Понеделник, 14 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката/, и дължимата издръжка /по 160лв. месечно за всяко дете, считано от 1.09.19 до настъпване на прекратяваща или изменяща издръжката причина/. Ответната страна Р. Д. В. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд, в това число позовавайки се на мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, е приел, че майката е по-пригодният родител, който да упражнява родителските права над ненавършилите пълнолетие деца от брака на страните. По делото е безспорно, че последните са съпрузи от 1.09.01, семейно им жилище - лична собственост на съпруга, се е намирало в [населено място]; имат две ненавършили пълнолетие деца - Д. и С. /родени на 12.03.12, близнаци/ - ученици в трети клас за учебната 2021/2022г., и двамата родители са с висше образование; в края на август-началото на септември 2019г. майката е напуснала семейното жилище заедно с децата и се е установила да живее в жилището на родителите си в [населено място], където децата са били записани да учат в първи клас и учат и понастоящем. Относно актуалните условия на живот и възможности на всеки от родителите съдът се е позовал на изготвените социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ Велико Т. /според който основните грижи за двете деца се полагат в семейната среда на майката, където те са обгрижени адекватно, задоволени са всичките им основни потребности, вкл. здравни, посещават редовно учебни занятия и са отлични ученици; децата и майката обитават апартамент в [населено място], предоставен им за ползване от сестра на дядото по бащина линия; жилището се състои от хол, спалня и кухня, оборудвано с необходимите мебели, създадени са нужните условия от хигиенно–битово естество; майката е трудово заета с трудово възнаграждение от 870 лв.; родителите й също живеят в [населено място] и оказват сигурна и стабилна подкрепа при отглеждането, възпитанието и обучението на децата; по определен режим на контакти децата гостуват на баща си; майката поддържа добри отношения с дядото по бащина линия, живущ в [населено място] сбор, [община], където децата му гостуват и имат неговата подкрепа/ и Дирекция „Социално подпомагане“ Л. /в който е отразено, че жилището, в което понастоящем живее бащата /собственост на майка му/, е четиристайно, състои се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения; хигиенно-битовите условия са много добри - домът е чист и подреден, обзаведен с всичко необходимо за домакинството и за децата според възрастта и пола им; едната стая е обзаведена и обособена за тях, друга стая е място за обучение с бюро и компютър, има обзаведена спалня за бащата, по негови данни стаята ще бъде дадена за ползване на бабата по бащина линия, ако му бъдат предоставени родителските права (към момента тя живее на друг адрес, но заявява желание и готовност да помага в отглеждането и възпитанието на децата); бащата има нова работа – технически консултант във фирма „Р. Европейско дружество“, като е декларирал нетно възнаграждение 1550лв./, както и на приложения към втория доклад протокол от работна среща от 05.10.21г. във връзка с ползвана от бащата социална услуга „Психологическо консултиране“ към ЦСРИ Фондация „Конкордия България“ /в протокола е посочено, че при работата с психолога е забелязано, че бащата трудно спазва нужните граници и норми, въпреки подкрепата към него за спазването на граници, свързвал се с психолога в почивни дни и на национални празници, като последният път бил на 22 септември; в психологическите сесии споделял, че имитира майката пред децата, използвайки подигравки и ирония, като ги насърчава да се включват в имитациите-като по този начин се уронва образът на майката като родител; в една от сесиите в края на май бащата казал, че жена му е като муха на прозореца, ако отвориш, че влезе; споделил, че желае да вижда „кучешка преданост“ от страна на хората, както и че е проследявал бившата си жена и децата с цел да разбере дали живеят в жилището на леля му; казвал, че би могъл да пусне жалба и с полицейско куче те да надушат дали майката и децата са били в този апартамент/. Изслушал е както децата, които са заявили, че предпочитат да живеят във Велико Т. /защото искат да са с майка си, а тя живее там и градът е по-спокоен и има богата история; в София нямат приятели и същевременно има много голямо движение, шумно е, въздухът е замърсен/, така и родителите. Условията на живот и обстановката в семейното жилище до фактическата раздяла се установява от приобщените по реда на чл.272 ГПК мотиви на първата инстанция във връзка със свидетелските показания-че при посещение през 2019г. св.А. заварила разхвърлени навсякъде, вкл. и по пода, дрехи, липса на гардероби, отрупана маса, два стола с храна и отпадъци, кутии, опаковки; водата в жилището била спряна, кухнята била в неглижиран вид; десет години по-рано пак е имало случай, в който съпругът бил спрял топлата вода в жилището през лятото, като на св.П. обяснил, че така жилището се охлаждало; майката с децата спяла в т.нар холна част, която била преходна към спалнята, а бащата – в спалнята; непосредствено преди фактическата раздяла той осигурил за семейството си по-голямо жилище, закупено на името на майка му, в което сега се е нанесъл и живее; св. М., баба по бащина линия, гледала децата при нужда, приготвяла им за ядене каквото искали, придържала се към това да се хранят здравословно, да не ядат мазна храна, в менюто им да има много плодове и зеленчуци, докато майката предпочитала да купува готови храни, опържени кюфтета и кебапчета; когато през 2008 бабата живяла два месеца със семейството, заварило жилището с прах, непочистено, незабърсано, тя вършела домакинската работа, според нея съпругата непрекъснато искала пари от мъжа си, а в събота и неделя децата били при свидетелката, тъй като майката ходела на козметик, на фризьор и я нямало цял ден. Всеки от родителите прекарвал време с децата - майката ги вземала от градина, извеждала ги навън, водела ги на всички необходими прегледи, имала добра комуникация с тях; бащата ги водел на разходка, на В.; децата били спокойни с всеки от родителите; към майка си се обръщали с „мамо“, а към баща си с „миш“. Въззивната инстанция е обсъдила и събраните пред нея доказателства, кредитирайки ги съобразно чл.172 ГПК с оглед всички данни по делото и доколкото възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления на свидетелите. Отразила е, че според св.С. в началото и в края на април 2020г. майката отказала да даде децата на бащата, брат й го обиждал, след намеса на полиция се успокоил, но не дали децата; подобни случаи имало и през 2021г. и през пролетната ваканция на 2022г., като свидетелят не знае поради какви причини майката не е дала децата. От показанията на св.Сена Т., баба по майчина линия, се установява, че майката живее заедно с децата в жилище, получено от тях по силата на саморъчно завещание от лелята на баща им; битовите условия са съвсем прилични - стая, хол и кухня, които са достатъчни за тях, добре подредени, поддържани в много добро състояние; децата са отличници, между тях и бащата има определени привременни мерки, като единствено по време на Ковид бащата не успял да ги вземе; иначе часовете на вземане се спазвали стриктно, след като такъв съвет дал ЧСИ и била въведена такава тетрадка; бащата вземал децата в петък в 18 часа и ги връщал в неделя в 18 часа. Децата споделяли, че ги притеснява храната, защото имало нежелана храна, липсвало разнообразие, бащата не им оказвал помощ; казал им, че ако изберат да останат с майка си, ги чакат много дела и много глупости. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-психологичната експертиза, според което в момента на изследването децата са в периода на откриване на идентичността, формиране на автономност, същите са близнаци с много силна сиблингова връзка, имат добра емоционална свързаност и добра комуникация и с двамата си родители, не преживяват признаци на негативни преживявания и мисли, не се наблюдават индикации за конфликт на лоялност към никой от родителите, емоционалната връзка и с двамата родители е запазена; във връзка с родителския капацитет вещото лице е намерило, че и двамата родители имат добри намерения спрямо децата относно тяхното развитие, с добър родителски капацитет са и могат да ги отглеждат в подкрепяща среда; няма данни за родителско отчуждение и не са налице действия от страна на никой от родителите за отчуждаване на децата от другия родител. Отразил е и, че във връзка с кредитната задлъжнялост на майката е представена справка от Ц. към БНБ относно кредитни договори за периода 31.05.17 - 30.04.22, според която активните такива са 12, но част от тях са с крайна дата на издължаване през 2022, 2023, 2025 (за 3500лв.), 2031 (за 59906лв.). От правна страна е посочено, че въпросът за родителските права, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, следва да се реши след преценка на всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съгласно ППВС №.1 по г.д.№.3/74, което не е загубило своята актуалност и днес, определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, става, като се държи сметка за интересите на децата, в което понятие се включват необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата; поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.; следва да се държи сметка и за грижите и отношение на родителите към децата /под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата/, желанието им да отглеждат децата, привързаността на последните към родителите, полът на децата /прието е, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол/, тяхната възраст. В настоящия случай и двамата родители са изразили желание да упражняват родителските права по отношение на децата близнаци, и двамата родители имат добър родителски капацитет, децата имат добра комуникация и с двамата си родители, не се наблюдава конфликт на лоялност и родителско отчуждение. Съдът, обаче, е намерил, че като се съобрази както жилищната и материалната им обезпеченост и подкрепяща среда, така и възрастта, в която се намират децата и заради която се нуждаят от майчина грижа и ласка, обстоятелството, че майката познава в дълбочина и се отнася внимателно и грижовно към нуждите на децата - образование, здраве, осигуряване на емоционален комфорт, напълно ангажирана е с учебния им процес, самите деца при изслушването им пред въззивната инстанция заявяват своето предпочитание да живеят при нея, факта, че децата са близнаци, които и според заключението на вещото лице се намират в много силна сиблингова връзка - а съгласно утвърдената съдебна практика следва да се поощрява съвместното живеене на децата, тъй като когато живеят и растат заедно у тях се развиват чувства на привързаност и взаимопомощ, родителските права следва да бъдат възложени на майката. От друга страна доводите, че тя не разполага с необходимия родителски капацитет, тъй като е плаха, комплексирана личност, не може да взема важни решения, няма желание да се развива, както и че винаги решенията се вземат от майка й, че й е чуждо твърдото отстояване на позиции по принципни въпроси, че е склонна към рисково финансово поведение, че има нисък праг на психическа устойчивост при трудни ситуации, склонност към импулсивно поведение с непредвидими последствия, силна зависимост и внушаемост от майка й, силно ограничена обща култура, ниска паметливост, ниска способност да изразява и формулира правилно изказа си, за да звучи издържано и убедително, има силен страх от промени, силен стремеж да гравитира към зоната на комфорт, психична неуравновесеност, нарушена възможност за ориентация на летища, гари, перони, булеварди, непознати улици, планински пътеки и др., като абстрактно мислене, креативност, амбиция и упорство при нея са по-скоро в зародиш, че професионалната й квалификация е такава, че не би й позволила във Велико Т. /или другаде/ доходи по-високи от минималната работна заплата, че е като голямо дете, не знае как да реагира и пита веднага майка си, че последната я използва като банкомат, а огромната кредитна задлъжнялост я поставя във финансова невъзможност да се грижи за себе си и децата, дори като се прибави издръжката от бащата, че остава с още по-голяма сила опасността от зверски натиск на бабата за пари, са намерени за неоснователни, тъй като не кореспондират със заключението на вещото лице по СПЕ, както и със събраните във въззивната инстанция писмени доказателства – вещото лице е посочило, че и двамата родители са с добър родителски капацитет и могат да отглеждат децата в подкрепяща среда, майката е успяла да съхрани връзката между децата и техния баща-което се установява отново от заключението на вещото лице, от което е видно, че при децата няма данни за родителско отчуждение и не са налице действия от страна на никой от родителите за тяхното отчуждаване от другия родител, не се наблюдават индикации за конфликт на лоялност по отношение на никой от родителите, децата са със запазена емоционална връзка и с двамата си родители. Относно доводите за кредитна задлъжнялост на майката е посочено, че действително тя е изтеглила кредити, част от тях активни, които обаче няма данни да не са обслужвани; не са налице и доказателства вследствие на изтеглените кредити тя да неглижира отглеждането и възпитанието на децата – напротив те успешно са завършили трети клас, получили са грамоти за отличен успех и високи достижения. Приложената справка от Камарата на ЧСИ касае образувано изпълнително дело по отношение на бабата на децата по майчина линия, а не и по отношение на майката им. Съдът е отразил и, че наличието на кредит у едно лице не е някакво необичайно и изключително обстоятелство, което води до снижаване авторитета и капацитета му, включително и родителския такъв, доколкото съвременният живот и актуалните социално-икономически реалности предпоставят правото на всяко пълнолетно и дееспособно лице при необходимост да се ползва от кредитните продукти, предлагани от банки и други финансови институции. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във връзка с основанието на чл.280 ал.1 т.1 е цитирана практика на ВКС /ППВС 1/12.11.74, реш.№.176/8.12.20 по г.д.№.1326/20, ІІІ ГО, реш.№.26/10.02.14 по г.д.№.4994/13, реш.№.235/ 16.07.15 по г.д.№.5841/14, ІV ГО, реш.№.133/13.07.19 по г.д.№.332717, ІV ГО/ с твърдение, че не е спазена, без да се формулират правни въпроси. Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се сочат следните въпроси от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона: 1.“Императивна ли е нормата на чл.59 ал.4 СК?“; 2.“Допустимо ли е със социалния доклад Д“СП“ да прилага към делото лични данни-протокол от работна среща във връзка с предоставена услуга „психологическо консултиране“ и следва ли съдът да го приобщава към делото?“; 3.“При представен от Д“СП“ протокол от работна среща, представляващ разкриване на лични данни, който не е представен от страните като доказателство, и при направено искане от едната страна за връщането му и изключването му от доказателствата, длъжен ли е съдът да се съобрази с това искане?“; 4.“Представлява ли злоупотреба със служебно положение предоставянето на лични данни без изричното им изискване от съда и без съгласието на изследваното лице?“; 5.“Длъжен ли е съдът да изслуша и обсъди в решението становищата и на двамата родители на детето съгласно чл.59 ал.6 СК при иск с правно основание чл.49 СК вр. с чл.127 СК?“; 6. „Кои обстоятелства са от значение за преценката на съда по чл.59 ал.2 вр. с ал.4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетно дете на един от родителите?“; 7.“Следва ли съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности или е достатъчно да прецени само някои от тях?“; 8.“Показател за лош морален лик ли е тегленето на големи суми от банки и финансови институции и предоставянето им на трети лица за задоволяване на техни интереси и потребности, за сметка на собствените деца и семейство?“; 9.“Наличието на образувано и.д. срещу родителя и дванадесет кредита, от които четири в просрочие, както и реалната невъзможност за погасяване, водят ли до извод за по-нисък родителски капацитет по показател материални възможности?“; 10.“Длъжен ли е съдът да се съобрази с изразеното от децата мнение къде и при кого от родителите желаят да живеят или следва служебно да следи за техните права и интереси?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число преповтаряйки съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което предполага неясни, непълни или противоречиви законови разпоредби, респективно необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или от осъвременяването й. Първият въпрос не съставлява правен въпрос. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба. Само за пълнота следва да се посочи, че самият съд се е позовал на разпоредбата и е изследвал визираните в нея критерии – съвкупно и с оглед обстоятелствата на конкретния случай - при преценката си за това на кого да възложи упражняването на родителските права. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория, третия и четвъртия въпроси. Вторият и третият въпроси не са общи и абстрактни, каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни, свързани с фактите и обстоятелствата по делото, а и не са били обсъждани в решението. Отделно от това държавните органи, натоварени с правомощия във връзка със защитата на най-добрия интерес на детето, се ръководят в действията си именно от него; такова задължение има и съдът, който следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Четвъртият въпрос не е бил предмет на осъждане и е неотносим към изхода на спора. Предвид изложеното въпросите не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба. Във връзка с петия въпрос соченото основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК отново не е налице. Съществуват ясни относими разпоредби /чл.59 ал.6 СК, който изрично регламентира именно процедурата в рамките на делото за развод, която касае разрешаването на въпроса за упражняването на родителските права - и предвижда, че съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето/ и трайна практика, като доколкото съдът е изслушал децата и родителите и е обсъдил становищата им, вземайки ги предвид ведно със съвкупната преценка на доказателствата, не е процедирал в отклонение от тях. Относно шести и седми въпроси вече е формирана задължителна практика на ВКС, съгласно която съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства; по съществени от тях - неизчерпателно изброени в ППВС 1/74, а понастоящем, отново неизчерпателно и нормативно закрепени в чл.59 ал.4 СК (ДВ бр.47/23.06.09, в сила от 01.10.09), са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично обстоятелства-като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права-но не може да основе решението си само на някои от тях и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1 т.5 ДР на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика. Съпоставил е възможностите на двамата родители по изведените в нея, вкл. в ППВС 1/74г, критерии. Отчел е както, че и двамата родители имат желание да отглеждат децата и разполагат с родителски капацитет за това, така и че не е установено грижите на майката, която в продължение на повече от три години е основна фигура при отглеждането на децата, да са неадекватни или недостатъчни, респективно, че бащата е в състояние да предостави по-адекватни такива и по-добри условия за отглеждане и възпитание на децата. Напротив, на база събраните доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели, социалните доклади и СПЕ е приел, че предлаганите от майката условия са добри и удовлетворяват потребностите на децата. От друга страна съдът е изложил ясни мотиви защо намира, че приоритет следва да бъде даден на майката като по-подходящ родител, на който да се възложи упражняването на родителските права. Аргументите са свързани с най-добрия интерес на децата, преценен с оглед осигурения психически комфорт, сигурност и стабилност при майката, вкл. с оглед наличието на уседналост на средата, без данни за конфликти и напрежение в нея; адаптиране и успешно приобщаване към училището, в което децата учат повече от три години, където имат приятели и постигат отлични резултати; възрастта, в която се намират, и заради която се нуждаят от майчина грижа и ласка; обстоятелството, че майката познава в дълбочина и се отнася внимателно и грижовно към нуждите на децата-образование, здраве, осигуряване на емоционален комфорт, напълно ангажирана е с учебния им процес, заявеното при изслушването на децата пред въззивната инстанция тяхно желание да живеят при майката, факта, че децата са близнаци, които и според заключението на вещото лице, се намират в много силна сиблингова връзка, а съгласно утвърдената съдебна практика следва да се поощрява съвместното живеене на децата, отчетени са и осигурените нужни условия за нормално отглеждане на децата и възможността за помощ от трети лица, липсата на родителско отчуждение. Обсъдени са и възраженията за кредитната задлъжнялост на майката и изрично е посочено, че по делото няма данни и доказателства вследствие на изтеглените кредити тя да неглижира отглеждането и възпитанието на децата – напротив, те са обгрижени адекватно, задоволени са всичките им основни потребности, вкл. здравни, създадени са нужните условия от хигиенно–битово естество, посещават редовно учебни занятия и са отлични ученици. Възраженията относно твърдяния дефицит на качества и възможности на майката също са дискутирани, но предвид липсата на данни и доказателства в тяхна подкрепа и доколкото събраните такива свидетелстват за добър родителски капацитет, са намерени за неоснователни. С цел осигуряване на максимална възможност за пълноценни контакти между децата и бащата, е определен режим на контакти, който позволява регулярното осъществяване на такива, в това число в почивните дни и през ваканциите. Предвид изложеното не е налице отклонение от наличната задължителна практика и съответно хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК, респективно нарушаване на най-добрия интерес на детето, за който съдът е длъжен да следи и служебно. Въпроси осми и девети са конкретни, свързани с фактите по делото. Поради това и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че при преценката на кого да бъдат предоставени родителските права от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, които са от най-разнообразно естество /ППВС 1/74/. В случая съдът е съобразил комплексно релевантните обстоятелства, описани по-горе, в това число по въпроса за родителския капацитет е възприел изричния извод на вещото лице по допуснатата С., че и двамата родители има родителски капацитет, данните от социалните доклади, липсата на доказателства вследствие на изтеглените кредити майката да неглижира отглеждането и възпитанието на децата и изводите му не са произволни. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице и във връзка с десетия въпрос. Съществува трайно формирана и безпротиворечива задължителна практика на ВКС /ППВС 1/74 и многобройни решения по чл.290 ГПК/, съгласно която желанието на родителите и това на децата не са задължителни за съда; те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата, като съдът следи служебно за техния най-добър интерес /т.1 ТР 1/13, ОСГТК на ВКС/. Въззивната инстанция не се е отклонила от така цитираната практика. Тя е съобразила желанието на децата именно обсъждайки го с останалите доказателства и правейки, въз основа на съвкупен анализ на същите и установените критерии, преценка за най-добрия им интерес. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последната не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко посочено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,