Определение № 174 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 918/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 970/ 6.03.2014 г. по гр.д.№ 13514/ 2013 г. на Пловдивски районен съд и решение № 1729/ 17.10.2014 г. по гр.д.№ 1756/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановени в производство по чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на един апартамент и гараж, намиращи се в жилищна сграда в [населено място], като съобразно приложената към решението скица е определено кой от съсобствениците коя реална част от имотите може да ползва. Въззивното решение е обжалвано от Д. Н. Д., който твърди на първо място, че решението е недопустимо, тъй като съпругата му не е конституирана като страна по спора, въпреки че процесните имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа също така оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като извършеното от съда разпределение не позволява отделните реални части да се ползват според предназначението на имотите. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на хипотезите по чл. 280, ал.1 ГПК, като формулира следните правни въпроси- 1. допустимо ли е съдът да разпредели правото на ползване между страните когато има спор за собственост между тях? 2.Допустимо ли е когато съдът е сезиран с иск по чл.32, ал.2 ЗС да се произнася и по направено възражение за собственост или следва тези спорове да се решат като преюдициални в отделно производство? По тези въпроси се твърди противоречие с р.№ 335 от 25.10.2012 г. по гр.д.№ 317/ 2012 г., V г.о., р.№ 41/ 20.06.2011 г. по гр.д.№ 415/ 2010 г., І г.о., р.№ 308/ 24.10.2012 г. по гр.д.№ 226/2012 г. І г.о. 3.Какви са критериите за разпределение и допустимо ли е да се разпредели ползването, ако това не съответства на функционалното предназначение на обекта или това предназначение се променя- противоречие с р.№ 185/3.08.2012 г. по гр.д.№ 1380/ 2010 г.І г.о., р.№ 71/ 19.04.2011 г. по гр.д.№ 727/2010 г., ІІ г.о., р.№ 225/ 18.03.2009г. по гр.д.№ 471/ 2008г., ІІІ г.о., р.№ 1990/ 25.11.2002 г. по гр.д.№ 2611/ 2001 г., ІV г.о. и 4. Длъжен ли е съдът да извърши преценка за жилищната нужда на съсобствениците, когато се разпределя жилищен имот и един от съсобствениците е търговско дружество- по този въпрос се твърди противоречие с ТР № 67/ 25.11.1969г. по гр.д.№ 67/ 69г. на ОСГК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на съдебна практика по сходни казуси. Ответникът оспорва касационната жалба, както и наличие на основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните са съсобственици на процесните обекти, като собствеността е възникнала след прехвърляне от страна на дружеството на ½ ид.ч. от тях в полза на ответника- физическо лице.Съобразно начина, показан на скиците към заключението на вещото лице, съдът е обособил в двата обекта отделни дялове, които предоставил за ползване на всеки един от двамата съсобственици- л.38 и 39 от първоинстанционното дело. Изложил е конкретни съображения относно възможността обектите да се ползват реално от съсобствениците, както и по какви критерии следва да се извърши разпределението- равни права на съсобствениците, предназначението на обектите, възможността за самостоятелен достъп, наличие на изискуемите помещения в отделните обекти. Посочил е, че не представлява пречка за разпределение обстоятелството, че един от съсобствениците е физическо лице, а другият- търговско дружество. Също така не е уважено възражението на ответника, че е придобил целия апартамент и гаража по давност. С оглед на изложеното съществен за изхода на спора на първо място се явява въпросът за участието на съпругата на ответника и в какво качество, тъй като се твърди, че придобиването на ½ ид.ч. от апартамента и гаража е станало по време на брака им. Въпросът е предмет на ТД № 5/ 2014 г., като ОСГК на ВКС следва да се произнесе какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска общност и как следва да процедира съдът, когато искът е предявен само срещу единия съпруг. Отговорът на поставените въпроси би имал значение и за практиката по чл.32, ал.2 ЗС, когато предмет на разпределение са имоти в режим на съпружеска имуществена общност, поради което висящото тълкувателно дело е основание за спиране на настоящото производство, и затова и на основание чл. 292 във вр. с чл.229, ал.1, т.7 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение