Определение № 231 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3265/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4612/23.07.2018г. на КПКОНПИ, чрез процесуалния представител А. П. И. –старши инспектор в ТД на КПКОНПИ гр. Варна, срещу определение № 408 от 11.07.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. №339/2018 г. за потвърждаване на определение № 390 от 14.05.2018 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. №149/ 2017 г., с което производството по предявените искове за отнемане на имущество в размер на 342241. 21 лв е прекратено като недопустимо поради изтичане на срока по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОПДНПИ ( отм.) Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Оспорва се изводът, че с изтичането на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ ( отм.) се е преклудирала възможността за Комисията чрез иск да осъществи правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество.В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ ( отм.)- инструктивен или преклузивен,в тази връзка погасява ли се правото на иск и самото материално право на Държавата да отнеме имущество с изтичането му Изтъква се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с установена практика на ВКС, която се цитира и прилага, както и че произнасянето по въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК. От ответниците Л. Д. Б. и Н. Д. Е., чрез адв. Е. П., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд ,III - то г.о е спрял производството по касационно обжалване до приключването на ТД № 1 /2018 г. на ОСГК на ВКС с обявяването на тълкувателно решение. Производството следва да бъде възобновено след приемане на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, за да се постанови определение по съществото на спора. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е счел, че срокът по чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен и след като не е спазен, искът е недопустим. Този извод противоречи на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ след изтичане на този срок. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на Окръжен съд – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение