Определение № 962 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 878/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на К. К. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 133 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 634/ 2010 г. в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8086/ 2009 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против Национална агенция по приходите (НАП) иск, квалифициран по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за сумата 6 822,60 долара на САЩ (щ.д.) (разлика между претендираната сума 8 909,86 щ.д. и присъдената сума 2 087,26 щ.д.) и касаторът е осъден да заплати държавна такса в размер 550,46 лв. В останалата част въззивното решение не обжалвано нито от ищеца, нито от ответника по делото и следва да се счита влязло в сила. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, касаторът-ищец се позовава на наличие на противоречива практика по процесуалноправните въпроси може ли да бъде отхвърлен иска, когато е доказан по основание, но липсват доказателства за размера му; от кой момент влиза в сила необжалваемо съдебно решение, в което е допусната явна фактическа грешка; трябва ли мотивите към съдебното решение да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните и преценка на всички доказателства по делото. Повдига също така материалноправният въпрос от кой момент се дължи обезщетение за забава за възстановяване на вредите от незаконосъобразен административен акт, който въпрос счита, че се решава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли обжалването да бъде допуснато. Ответната страна – НАП – не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането допускане на касационно обжалване на решението в частта, отхвърляща иска и определяща държавната такса - за основателно. За да го постанови, въззивният съд е приел, че ищецът е търпял вреди от предварително изпълнение на данъчен акт, впоследствие отменен от съда като незаконосъобразен. Съдебното решение за отмяна на акта е постановено на 18.05.1999 г. от Върховния административен съд като касационна инстанция (същото е необжалваемо), а с решение от 19.09.2001 г. в предходното решение на ВАС са допуснати поправки на явни фактически грешки. При тези факти е изведено, че ищецът има право на обезщетяване на вредите от забава за връщане на предварително събраната сума, като същите се дължат от датата на отмяна на акта. За такава дата е счетена 19.0.2001 г., т.е. датата на влизане в сила на решението за поправка на явна фактическа грешка, а не на решението, с което данъчният акт е отменен. Следователно поставеният от касатора процесуалноправен въпрос от кой момент влиза в сила необжалваемо съдебно решение, в което е допусната явна фактическа грешка обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Основателен е и доводът на касатора, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като няма данни за установена практика по него. Поради това касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като останалите поставени от жалбоподателя въпроси ще бъдат разгледани по същество. На касатора следва бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд