Определение № 60331 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3503/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.166/3.06.21 по ч.г.д.№.241/21 на АС Варна е потвърдено разпореждане №.1010/30.03.21 по в.г.д.№.3327/20 на ОС Варна, с което касационната жалба /вх.№.5693/25.03.21/ на К. Х. К. срещу постановеното по делото решение е върната като просрочена. Постъпила е частна касационна жалба от К. Х. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Х. К. К. не взема становище. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт съдът е приел, че касационната жалба е подадена след изтичане на предвидения едномесечен срок на 24.03.21, като оплакванията за неправилно приложение на чл.61 ал.2 ГПК са неоснователни; страната се позовава на стара редакция на текста – отм. с ДВ бр.65/18, която е очевидно неприложима към настоящия случай. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпрос „как следва да бъде зачетено броенето на едномесечния срок за отговор, ако в едномесечния срок за обжалване на въззивното решение се съдържа един неприсъствен ден, съставляващ официален празник?“ и на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изведеният от касатора въпрос е неотносим към обстоятелствата по делото и процедирането на въззивния съд, доколкото в случая не се касае до обсъждане на срок за подаване на отговор, а на такъв за предявяване на касационна жалба. Дори да се приеме, че въпросът касае броенето на едномесечен срок за подаване на касационна жалба, то хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК отново не е налице. Съществуват ясни законови разпоредби относно срока за обжалване на въззивно решение, респективно броенето на срокове – чл.283 ГПК, чл.60 ал.3 и ал.6 ГПК, както и безпротиворечива и трайна съдебна практика във връзка с прилагането им, като съдът не процедирал в отклонение от същите /страната е била уведомена за решението на 24.02.21, едномесечният срок за обжалването му е изтекъл на 24.03.21 – сряда, работен ден, а жалбата е подадена на 25.03.21, четвъртък - т.е. след изтичането му; наличието на официален празник в рамките на този срок е ирелевантно, доколкото разпоредбата на чл.61 ал.2 ГПК - предвиждаща спиране на срока за страните през дните, обявени за официални празници по чл.154 ал.1 КТ, е била въведена с ДВ бр.86/17 и впоследствие отменена с ДВ бр.65/18, в сила от 1.09.18 – т.е. не е била действащо право към релевантния за спора период/. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на определението, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,