Определение № 1276 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 178/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. С определение № 349 от 15.05.2023 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС, с оглед на следния поставен по тълкувателното дело въпрос: „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, достатъчно ли е упълномощаването за сключване на този договор, или е необходимо и изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение?“. С оглед приключването на образуваното в тази връзка тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС с постановяване на Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 21.02.2024 г. на ОСТК на ВКС, следва да се приеме, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по ч.т.д. № 178/2023 г. Производството е образувано по частна касационна жалба от „Бааде“ ООД, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. С., срещу определение № 389 от 31.10.2022 г. по в.ч.т.д. № 557/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. С атакуваното определение е потвърдено първоинстанционното определение № 374 от 09.06.2022 г. по т.д. № 1459/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, с което поради направено възражение за валидна арбитражна клауза производството по делото е прекратено, поради неподведомственост на спора на съдилищата. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. На първо място се твърди, че първоинстанционният и въззивният съд неправилно са приели, че процедурата за връчване на преписи по отношение на подадената искова молба не е изпълнена надлежно, което е довело и до неправилния правен извод, че отговорът на исковата молба, с който се въвежда възражението за неподведомственост, е подаден в законоустановения срок. На второ място се излагат аргументи в подкрепа на тезата за невалидност на арбитражната клауза поради липса на представителна власт за сключване на арбитражни споразумения от страна на лицето Р. С. С., подписала процесния договор за наем като пълномощник на „Бааде“ ООД. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, посочени в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, като в допълнение се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. Поставят се следните въпроси: 1./ „Спазена ли е процедурата по чл. 47, ал.1 от ГПК, ако призовкарят е посетил адреса само веднъж, удостоверил е, че страната - ЮЛ не се помещава на този адрес, тъй като го е напуснала и тази информация е получена от служител на държавна институция, индивидуализиран по надлежния ред в съобщението? Представлява ли нарушение на закона в този случай прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, вместо тази на чл. 50, ал. 2 от ГПК?“ По този въпрос бланкетно се визира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно – че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос се сочи и хипотезата по чл. 280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. 2/ „Дава ли общото търговско пълномощно право на упълномощеното лице да сключва договори с арбитражна клауза и дали тази клауза е действителна, ако е подписана от пълномощник?“ По така поставения въпрос се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради твърдяно от жалбоподателя противоречие със следната съдебна практика: решение № 8 от 08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1706/2016 г., II т.о., ТК и решение № 157 от 11.01.2013 г. на ВКС по т.д.№ 611/2012 г., I т.о., ТК. В допълнение, отново бланкетно, като допълнително основание за допускане на касационен контрол по този въпрос е посочен чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор насрещната страна „Вилокс груп“ ЕООД, [населено място] оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, съответно – е допустима. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от „Бааде“ ООД срещу „Вилокс груп“ ЕООД, с която на основание чл. 228 ЗЗД се претендира заплащането на сумата от 33751.86 лв. - неплатени наемни вноски, а на основание чл. 92 ЗЗД - на сумата от 2171 лв. - договорна неустойка, по договор за наем на самостоятелен обект в търговски център в [населено място], сключен на 12.09.2014 г. между „Бааде“ ООД, в качеството му на наемодател и „Вилокс груп“ ЕООД, в качеството му на наемател. При постановяване на прекратителното определение № 374 от 09.06.2022 г. по т.д. № 1459/2021 г. Старозагорски окръжен съд е счел, че процедурата по връчване на копие от исковата молба не е изпълнена надлежно по отношение на „Вилокс груп“ ЕООД, поради което и отговорът на исковата молба, постъпил 28.02.2022 г., в който се прави възражение за неподведомственост на производството пред Старозагорски окръжен съд, поради наличието на валидна арбитражна клауза в подписания договор за наем, е подаден в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът не е възприел твърдението на „Бааде“ ООД, че отговорът от „Вилокс груп“ ЕООД не е подаден в срок, което води и до просрочие на направеното възражение за неподведомственост. В допълнение, съдът не е счел за основателно и другото твърдение, направено от „Бааде“ ООД, а именно - че в случая не е налице валидна арбитражна клауза в договора за наем, тъй като Р. С. С., подписала процесния договор като пълномощник на „Бааде“ ООД, не е разполагала с пълномощия за подписване на арбитражна клауза. Така мотивиран, първоинстанционният съд е прекратил търговското дело поради неподведомственост на спора на държавните съдилища. Въззивният съд е споделил изцяло мотивите и правните изводи на Старозагорския окръжен съд. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд Пловдивски апелативен съд подробно е обсъдил всички правни аспекти на проведената процедура по връчване на препис от исковата молба, като е потвърдил крайния извод на Старозагорския окръжен съд, че „Вилокс груп“ ЕООД не е било надлежно уведомено за постъпилата искова молба, поради което за него не е започнал да тече срокът по чл. 131, ал.1 ГПК. В тази връзка апелативният съд също е приел, че отговорът на исковата молба е направен в рамките на преклузивния срок по чл. 15, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 8, ал. 1, изр. 1 ЗМТА и съответно възражението за неподведомственост не е просрочено. Във връзка с твърдяната от „Бааде“ ООД за недействителност на арбитражната клауза, въззивният съд много подробно е изследвал съдържанието на приложеното по делото пълномощно за Р. С. С., въз основа на което тя е подписала процесния договор за наем от 12.09.2014 г., ведно с уговорката споровете по него да се решават пред арбитражен съд. Достигнал е до извода, че няма ограничения в делегираните ѝ от управителя на „Бааде“ ООД права за представителство, поради което и подписаната от нея арбитражна клауза е действителна, и поражда желаното от страните по договора правно действие. Така мотивиран, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Според настоящия касационен състав в случая не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. По отношение и на двата поставени въпроса следва да се има предвид изложеното в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: Поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че първият поставен въпрос /в двете му части/, касае правилността на обжалвания съдебен акт и е свързан непосредствено с изследване на фактическата обстановка по конкретния случай, и изводите на съда във връзка със също конкретно приетото от него за установено по делото от фактическа страна, като в тази връзка въпросът представлява основание за евентуална отмяна на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и такова за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на това първият поставен въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., поради което и по отношение на него не се дължи преценка за наличието или липсата на поддържания допълнителен критерий за селектиране на частната касационна жалба. В допълнение следва да се посочи, че поддържаният такъв критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК не обоснован от жалбоподателя с конкретни твърдения по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 4 ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., а твърденията в тази насока са изцяло бланкетни, поради което касационно обжалване по същия въпрос не може да бъде допусната дори и само поради това. По втория поставен въпрос, с оглед на който и производството по делото е спряно до произнасяне на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение, следва да се вземе предвид приетото с Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 21.02.2024 г. по тълк. дело № 1/2023 г. на ОСТК на ВКС и задължително за съдилищата, негово разрешение, а именно: „За сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражното споразумение“. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед възприетото в тълкувателното решение по отношение на поставения от частния касатор втори въпрос, отговорът на който въпрос, даден в аргументите и правните изводи на Пловдивски апелативен съд, е не в противоречие, а в съответствие с постановената задължителна практика на ВКС, по същия въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване, както по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК не е идентично с основанието по чл. 281 т. 3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон, или поради неговата необоснованост. За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при такова тежко нарушение на материалния или процесуалния закон, което може да се констатира само при обикновен прочит на мотивите и диспозитива на съдебния акт - примерно като се установи, че въззивният съд е приложил несъществуващи правни норми от материалния закон или е приложил закона в противния му смисъл. Би могла да се обоснове очевидна неправилност като основание за допускане на определението до касационно обжалване, ако е налице явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, каквато в случая не се констатира от мотивите на обжалвания акт или ако е налице въобще необсъждане, или фрагментирано обсъждане на доказателствата, или логическа несвързаност на мотивите с диспозитива на съдебния акт, каквито тежки пороци в случая с обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд, не са налице. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение по см. на чл. 280, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения определението по в.ч.т.д.№ 557/2022 г. на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, и чл. 280, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение