Определение № 180 от 01.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1400/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. М., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1192 от 12.06.2020 г. по в.гр.д. № 6195/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което, след отмяна на решение № 1963 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 9666/2017 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения срещу ЗД“Бул Инс“ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 60 000 лв. до 75 000 лв., искът е отхвърлен за тази разлика, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани от страните части – за разликата над 5 000 лв. до 60 000 лв., както и за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, нарушаване на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че присъденото обезщетение не съответства на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния 29-годишен син, а от друга страна, апелативният съд не е зачел конкретни обстоятелства, в зависимост от указаните в ППВС № 4/1968 г. критерии за прилагане на принципа за справедливост. Касационната жалбоподателка счита, че неправилно е уважено възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставянето на обезопасителен колан. Евентуално, моли съда да приеме, че приносът на загиналия не може да превишава 30 %. Сочи се, че приетото от САС съпричиняване в размер на 50 на сто ограничава по несъразмерен начин правото на застрахователно обезщетение. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковата претенция в пълен размер, евентуално намалена с не повече от 30%, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Формулираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Твърди се, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение, въззивният съд е следвало да оцени конкретните обстоятелства, съобразно всички посочени в ППВС № 4/1968 г. критерии, като отчете икономическите условия в страната и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие, и практиката на съдилищата в сходни случаи. Относно съотношението между приноса на пострадалия и дееца, касационната жалбоподателка се позовава на решение на ВКС по т.д.№ 3402/2015 г., като са приложени и копия от решения по т.д. № 596/2012 г., т.д.№ 1858/2013 г., т.д. № 1140/2011 г. и по т.д. № 35/2009 г. Приложена е и практика на ВКС, относима към критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – решение по т.д. № 60/2012 г., решение по т.д. № 795/2008 г., решение по т.д. № 299/2011 г., както и практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд. Ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София е отчел установените от писмените доказателства и от свидетелските показания обстоятелства: възрастта на починалия – 29 години, съществувалите отношения на близост и взаимност между починалия и ищцата – негова майка, която много тежко е преживяла загубата му. Съдът е съобразил и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредата – 06.06.2015 г. Въззивният съд е приел за основателно надлежно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на твърдения, че пострадалият не е ползвал обезопасителен колан, а от друга страна се е намесил в управлението на лекия автомобил чрез завъртане на волана надясно. В тази връзка е преценил заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и установените обстоятелства от разпитаните по делегация свидетели. Решаващият състав на САС е съобразил механизма на произшествието и безспорно установеното, че смъртта на М. И. Ц. е настъпила в резултат на пристискането му от преобърнатия лек автомобил, след изпадането му от него. Наред с допуснатото от пострадалия нарушение, изразяващо се в пътуване в МПС без поставен предпазен колан, апелативният съд е извел извод за значителен принос на пострадалия за настъпване на самото произшествие, т.к. след намесата му в управлението на автомобила и завъртане на волана на дясно /поради допуснато от водачката на л.а. Н. В. навлизане в лентата за насрещно движение/, автомобилът е загубил напречната си устойчивост, поднесъл е и е напуснал пътното платно. След съпоставка на конкретния принос на делинквента и на пострадалия, САС е изразил становище, че причините за настъпване на ПТП и на смъртта на М. И. Ц. са управлението с превишена скорост от неправоспособния водач Н. В., които са в равна степен с поведението на пострадалия, пътуващ без поставен предпазен колан и при осъществена негова намеса в управлението на автомобила. В частта, с която апелативният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване, основано на твърдения, че пострадалият е предоставил лекия автомобил за управление от неправоспособен водач, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Въпросът относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, разяснени с ППВС № 4/1968 г. е основан на доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.266, ал.3, чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост. Касационната жалбоподателка не е отчела липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, в каквато насока са задължителните за съдилищата указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Именно поради това, обосноваването на поддържаните предпоставки за достъп до касация с твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт е недопустимо, а преценката за материална и процесуална законосъобразност, и обоснованост на същия, е извън обхвата на регламентираното в чл.288 ГПК производство по селекция. В жалбата не са формулирани материалноправни въпроси относно предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и за определяне на степента на приноса за настъпване на ПТП, и за настъпване на самото увреждане. Касационната жалбоподателка не е поставила и процесуалноправни въпроси във връзка с регламентираното в чл.266, ал.3 ГПК изключение от забраната за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство, нито въпроси относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, съобразно изискванията на процесуалния закон. Отсъствието на поставени правни въпроси, удовлетворяващи основната селективна предпоставка, и недопустимостта ВКС служебно да извежда такива въпроси въз основа на оплакванията в жалбата, не предпоставя произнасяне от настоящия състав по поддържания допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване. Независимо от изхода на делото, ответникът по касация не е заявил изрично искане за присъждане на разноски за настоящото производство и не е приложил доказателства към отговора за сторени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение