Определение № 199 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2762/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от П. Г. М. и С. Т. М. касационна жалба срещу решение № 596 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 937/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която в полза на касаторите е разпределено ползването на помещение № 1а с площ от 15.4 кв. м., вместо помещение № 2 с площ от 17.2 кв. м., което те фактически ползват. В изложението към касационната жалба поддържат, че е налице основание за допускане на касационна проверка по разрешеният от съда въпрос – следва ли да се съобрази съществуващия фактически начин на ползване на съсобствения имот, при което са направени подобрения на значителна стойност, тъй като той е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Така формулираният и обоснован въпрос сочи на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от Г. Ц. М., М. И. М. и Д. Ц. К. в частта, с която е разпределено ползването на избеното помещение. Считат че разрешаването на въпроса не е съобразено с това, че помещениета се намира изцяло под жилището на единия съсобственик – жалбоподателя Г. М., както и че в него са направени значителни подобрения, тъй като е ползвано за живеене от общия наследодател П. Г. М. и майка му С.. На следващо място определеният от съда начин на ползването му чрез разделяне на две помещения за да се изпълни, налага извършване на значително преустройство, изразяващо се в отваряне на нов отвор към мазетата през плочата на първия етаж, което би се отразило и на конструкцията на сградата. Поддържат, че разрешаването на въпроса за това разпределението на ползването е решен в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС, която приема, че определеният начин за разпределение ползването не следва да е свързан с извършване на значителни преустройства и създаване на неудобства. Касационна жалба срещу решението е подадена и от Д. Б. М. и Р. Б. М., като се иска отмяна на същото в частта, с която е разпределено ползването на помещения №№ 1, 1а, 2, 2а и е съдът не се е произнесъл по искането за разпределение ползването и на помещение № 4. Поддържат, че при произнасянето си съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е съобразил силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 50 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 971/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., с което са определени правата на наследниците на Б. М. в размер на 4/6 ид. ч. от изброените по-горе имоти. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решение от 17.07.2012 г. по гр. д. № 754/1996 г. на РС-Пещера, с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствените между страните магазинни помещения и изба изпълнени в приземния етаж на двуетажната сграда, построена в УПИ ..., в кв. 22 по плана на [населено място], [община] по вариант пет от заключението на в. л. В. В.. Разпределението е извършено като на Р. М. и Д. М. е определено да ползват помещение № 1 с площ от 29.7 кв. м. и помещение № 2 с полезна площ от 17.2 кв. м. На С. М. и П. М. е разпределено за ползване помещение № 1а с полезна площ от 15. 4 кв. м. и на Г. М., Д. К. и М. М. – помещение № 2а с полезна площ от 15.4 кв. м. Определил е Р. М. и Д. М. да ползват 21. 7 кв. м. от избеното помещение, съгласно скица проект № 7 от експертизата, а на Г. М., Д. К. и М. М. да ползват общо 10.8 кв. м. от него съгласно същата скица-проект към заключението на в. л. инж. В., които са неразделна част от решението. Отхвърлил е иска на Р. М. и Д. М. за разпределяне на ползването на магазинно помещение с площ от 40 кв. м., намиращо се на първия етаж в сградата в УПИ ... по плана на [населено място] по съображения, че то не е съсобствено между страните. По касационната жалба на Р. М. и Д. М., ищци по иска: Ищците обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, за разпределение ползването на магазинните помещения. Доводът е за несъобразяване на правата им в съсобствеността при определяне на имотите, които ще ползват, в резултат на което им е предоставено ползването на помещения с площ значително по-малка от съответстваща на правата им в съсобствеността. Поддържат довод, че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата им относно разпределение ползването на помещение № 4 по скица № 1 (л. 351 по гр. д. № 754/1996 г. на Пещ. РС), което първоинстанционния съд е изключил от разпределението на помещенията, без да обосновава извода си. Касационният довод е за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е взел предвид, че с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 971/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., по вещен иск предявен от Б. М. (наследодател на касаторките) и съпругата му Динка М. срещу Ц. П. М., заместен в хода на процеса от наследниците му Д. К., Г. Ц. М., и М. Ц. М., е признато за установено, че този имот също е съсобствен между страните по делото, които са страни и по настоящото дело и се легитимират като наследници на общия наследодател Б. М.. В изложението се релевира твърдение за неправилно разрешаване на процесуалния въпрос за обвързващото действие на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която е задължителна и за съда, както и за разпределение ползването при несъобразяване правата на касаторките в съсобствеността, а те общо възлизат на 4/6 ид. ч. Допускане до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешения въпрос за съответствие между обема на притежаваните права в съсобствеността и площта на предоставените обекти за ползване. Поддържат, че по правилния и удобен вариант за разпределение е този, с който им се предоставя помещение № 2а, тъй като през него е осигурен достъп до частта от мазето в размер на 20 кв. м., която също им е предоставена за ползване. При проверка на въззивното решение настоящият състав на ВКС, І г. о. констатира следното: От представеното решение, постановено по гр. д. № 971/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. по реда на чл. 290 ГПК, се установява, че с него съдът е признал за установено по отношение на правоприемниците на Ц. М., починал в хода на процеса, – М. И. М., Д. Ц. К. и Г. Ц. М., че наследниците на починалия в хода на процеса негов брат Б. М. – Д. Б. М. и Р. Б. М. са съсобственици на магазинно помещение (стая) с площ от 16 кв. м., построена в сградата в имот пл. № 346, при граници от две страни стълбище, магазин с площ от 33 кв. м. и магазин с площ от 40 кв. м. и на изба с площ от 30 кв. м., разположена под магазин с площ от 33 кв. м. В скица № 1 към заключението на в. л. инж. В. В. (л. 351 по гр. д. №754/96 г. на Пещерски РС, образувано по иска за разпределение на ползването на съсобствените имоти) този имот (магазин – стоя с площ от 16 св. м.) е обозначен с № 4. От мотивите на решението на районния съд се установява, че той не се е произнесъл по искането за разпределяне ползването на този имот, което е направено в исковата молба и касае описания в нея магазин, индивидуализиран така: застроен в имот пл. № 346, на площ от 16 кв. м. Касаторите са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която заявяват като порок на решението липсата на произнасяне по иска за разпределение ползването на този обект. Поради липса на произнасяне на въззивния съд по въззивната жалба на касаторките в тази част, то касационната им жалба в тази част е без предмет. Същата следва да се разгледа като искане за допълване на решение с произнасяне и по това искане. Това е основание касационната жалба в тази част да се остави без разглеждане, като се върне на първоинстанционния Пещерски районен съд за разглеждането й като молба за допълване на решението. Изходът на проверката на въззивното решение по касационната жалба на тези съсобственици и по останалите две касационни жалби е обусловен от изхода на спора относно разпределението на ползването и на магазина – стая посочен под № 4 в описаната по-горе скица, което е основание да не се разглежда касационната жалба на Д. М. и Р. М. в останалите части, както и на касационните жалби, подадени от П. Г. М. и С. Т. М. и от Г. Ц. М., М. И. М. и Д. Ц. К.. Нова е основание образуваното производство да се прекрати, а делото да се изпрати на районен съд Пещера за допълване на решението с произнасяне по иска за разпределение и на помещение магазин-стая, застроен в имот пл. № 346, на площ от 16 кв. м. (по исковата молба) на първия етаж на построената в УПИ ... в кв. 22 по плана на [населено място] двуетажна сграда, а по скицата на вещото лице № 1 (л. 351 от гр. д. № 754/1996 г. на Пещерски РС) – помещение № 4. След постановяване на допълнително решение и евентуалната му проверка от въззивния съд, делото следва да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по касационните жалби. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.