Решение № 427 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2009 г.

Решение № 427 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от ПК "З"гр. Добрич, представлявана от председателя Р. Д. П. чрез процесуалния представител адв. Д срещу решение № 249 от 24.04.09 г. по в. гр. дело № 164/09 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 45а от 16.01.09 г. по гр. дело № 2345/07 г. на Добричкия районен съд и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от Д. Т. Н. С определение № 1* от 21.10.09 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени. Ответникът по касационната жалба Д. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като направи прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 9 от 5.11.07 г. на председателя на ПК "З" гр. Добрич, с която на ищеца Д. Т. Н. на основание чл. 188, т. 3 вр. с чл. 187, т. 9 и чл. 190, т. 3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № 10 от 5.11.07 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 6.11.07 г., са незаконосъобразни, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ - наказанието е наложено без предварително работодателят да е поискал, респективно изслушал или приел писмените му обяснения за вменените му дисциплинарни нарушения, поради което и е приложил разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ - отменил е уволнението, без да разглежда спора по същество. Посоченият от касатора въпрос се отнася до императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и решение № 2110/9.01.07 г. на III г. о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС, на основание чл. 291, т. 3 от ГПК приема, че практиката в цитираното решение е неприложима към настоящия спор, тъй като касае различна хипотеза. По делото било установено, че преди уволнението работодателят е поискал с писмо, връчено редовно на ищеца писмени обяснения. Той е отказал да даде такива с писмо до работодателя. Прието е, че след като работодателят е изпълнил задължението си да поиска обяснения, то не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ. Настоящият случай не е такъв. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е доказано надлежно връчване на писменото поискване на обяснения от ищеца. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Формираният във въззивното решение извод за основателност на исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е правилен, в съответствие със закона и доказателствата по делото. В тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В случая обосновано съдът е приел, че след като не е доказано по категоричен начин връчването на пощенската пратка, съдържаща писмото, с което от ищеца са поискани писмени обяснения, не може да се приеме, че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ е изпълнена. При тези данни правилно е приложена разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ и уволнението е отменено като незаконно, без да се разглежда спора по същество. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.