Определение № 226 от 02.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13350 от 03.12.2015 г. на И. В. Н. и В. В. Н., чрез адвокат Н. Н. против решение № 520 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 644/2015 г. на Плевенския окръжен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответниците по касация П. Г. Б. и В. В. Б. не са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд e потвърдил решение № 659 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 2107/2014 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. В. Н. и В. В. Н. против П. Г. Б. и В. В. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат на ищците владението върху ½ ид. част от Поземлен имот с идентификатор 56722.661.1348, [населено място], [улица], № 32, както и върху двете източни мази в сутеренния етаж на сградата и двете източни тавански помещения в същата сграда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост, тъй като процесното имущество не се е върнало в техния патримониум въпреки извършената отмяна на дарението с влязло в сила на 22.01.1999 г. решение по гр. д. № 1098/1997 г. по описа на Плевенския районен съд. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първата инстанция, съгласно които извършената покупко - продажба с нот. акт № 13, том X., дело № 3613/1993 г. на нотариус при ПлРС, с която П. Г. Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот, е изцяло противопоставима на ищците – дарители, тъй като е извършена преди вписването на исковата молба за отмяна на дарението. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че въззивният съд е игнорирал подържаното пред него възражение за придобиване по давност на частта от имота, касаеща собствеността на Г. Б.. Иска се допускане на обжалването по правния въпрос „Достатъчно ли е владелецът да е упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, за да придобие по давност собствеността на имота, при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС ?“. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното: Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В случая посоченият от касаторите - ищци правен въпрос е свързан с релевирания от тях за първи път с въззивната жалба довод за придобиване на имота по давност. Такова основание на иска по чл. 108 ЗС не е заявено нито с исковата молба, нито посредством допустимо изменение на иска. Въззивният съд е приел довода за преклудиран и с обжалваното решение не се е произнесъл по него. Изложеното налага извода, че изведеният правен въпрос е неотносим към изхода на спора, тъй като не е бил включен в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, както и не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Предвид липсата на формулиран въпрос с обуславящо значение за изхода на спора, касационният съд намира, че отсъства общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение