Определение № 116 от 08.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 77/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК. [фирма]-П. е обжалвало определение №795/25.11.2010г. постановено по т.дело №450/2010г. на Старозагорския окръжен съд, търговско отделение, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита определение за неправилно, като постановено в нарушение на чл.262, ал.1 във връзка с чл.260, т.1 ГПК. Ответникът [фирма] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение Старозагорският окръжен съд е оставил без разглеждане въззивната жалба срещу решение № 254 от 10.05.2010г. по гр. дело № 2314/ 2009г. на РС – Казанлък и е прекратил производството по делото по съображения, че жалбата е подадена от лице, което не е страна по делото и няма правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Определението е неправилно. С обжалваното решение на РС – Казанлък е уважен отрицателен установителен иск на [фирма] –[населено място] баня срещу “Е. България Е.” – П. за сумата от 4290.74 лв. Искът е бил предявен и срещу [фирма] П., но след оттеглянето му от ищеца, производството е прекратено по отношение на тази страна. Двете дружества са се представлявали от юрисконсулт С. Р.. Въззивната жалба е подадена от юриск. Р. от името на [фирма]. Въззивната жалба обаче е със съдържание, което обосновава извод, че жалбоподател е страната по отношение на която е постановено съдебното решение [фирма], а не страната по отношение на която е прекратено произвдоството по делото [фирма]. Последващите действия – подаването на молби до въззивния съд и внесената ДТ, са извършени от името на [фирма] – страната в процеса, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Съществуващата противоречие между съдържанието на жалбата и лицето от чието име е подадена въззивната жалба е налагало задължителното й оставяне без движение на основание чл.262, ал.1 ГПК. Съгласно чл.267, ал.1 ГПК въззивният съд извършва в закрито заседание проверка на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл.262 ГПК. Вместо да прекрати производството по делото, въззивният съд е следвало да даде възможност на жалбоподателя да отстрани нередовността на жалбата след като не отговаря на изискването на чл.260, т.1 ГПК. Допуснатото от въззивният съд процесуално нарушение е основание за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Водим от горното върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение