Определение № 618 от 11.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 44/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. З. проект О.-Ст.З. против решение № 55/6.08.2010 г. по в.т.д. № 384/2009 г. на СЗОС, с което по същество касаторът е осъден да заплати на И. България З.-С. сумите: 10 000 лв. застрахователно обезщетение на основание чл.274,ал.1,т.1 КЗ, 100 лв. разноски, ведно със законната лихва, 1 449 лв. мораторна лихва и 2 234.83 лв. разноски. Ответното по касационната жалба З. е подало отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: По въпросът за регресните искове в застрахователните правоотношения, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС 7/77 г. Всяко разширително тълкуване на чл.274,ал.1,т.1 КЗ-разширяване кръга на отговорните лица, било неправилно приложение на материалния закон. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие не е налице. Касаторът се позовава изолирано на следните две изречения: Няма основание за регресен иск и в случаите, когато изплащането на застрахователното обезщетение се дължи на поведението на длъжностно лице от числения състав на ю.л., което е застраховано. В тези случаи изплащането на обезщетенията е за сметка на поетия и носен от застрахователя риск. Но тези изречения в р.V, т.15, последния абзац от мотивите на ППВС 7/77 се отнасят до регресни искове при личните застраховки, включително груповите /поименни и безименни/, а в случая се касае за ЗГО и затова следва да се отчетат по-скоро принципните постановки в предишните абзаци. Освен това, тогавашната нормативна уредба на ЗГО е била в ЗЗИ-отм. Сега следва да се има предвид и новата практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК-Р № 147/6.10.2009 по т.д. № 85/2009 на ІІ т.о., Р № 80/29.06.2011 по т.д. № 751/2010 на І т.о. и др. Доводите за неправилност на решението са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК, тъй като те са относими в производството по чл.290 и сл ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.